Решение № 6850 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 987/2019 г.

Решение № 6850 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 987/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 66, ал. 2 от Закона за управление на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/. Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган /У0 на Оперативна програма "регионално развитие" 2007-2013 /ОПРР/ и на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 /ОПРР/ срещу решение № 2037/9.11.2018 г. по адм. дело № 1415/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение № РД-02-36-492/18.05.2018 г., на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган /У0 на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 и на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 в частта по т. 1, в която е отказано верификация и плащане в размер на 403 668. 52 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C03-S-05 с бенефициер община Карнобат. Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил, че бенефициентът не е представил изисканите корекции и не е представил коригирано и коректно Приложение 10. 3-5 "декларация от бенефициента за изпълнение на задължителните мерки по проекти за енергийна ефективност", като именно това води и до претендиране на разходи които не са включени в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е причина за отказ за верификация. Сочи се, че Община Карнобат още преди сключване на ДБФП е бил уведомен за начина на изчисляване на енергийните спестявания, допустимите мерки за финансиране с безвъзмездна финансова помощ и тези, които следва да се финансират със собствени средства, както и начина на залагане на средствата в бюджета. Твърди се, че бенефициента е бил уведомен, че следва след въвеждане в експлоатация процесните сгради да имат годишен разход на първична енергия не по-малко от 60 %, за да получи бенефициерът безвъзмездна финансова помощ, а се установява че годишният разход на първична енергия на сграда находяща се на ул. "Христо Смирненски" № 10 е 58. 68 %, а за сградата находяща се на ул. "Патриарх Евтимий" бл. 14 тази енергия е в размер на 49. 74%. Сочи се още, че неправилно съдът е достигнал до извода, че липсват мотиви относно обстоятелствата водещи до недопустимост на разходите. Моли се касационната инстанция да отмени решението на Административен съд Бургас и да постанови друго с което да отхвърли жалбата на Община Карнобат срещу издаденият административен акт. Претендират се разноски за две инстанции. Ответната страна – Община Карнобат, чрез своя процесуален представител, в отговор на касационната жалба я оспорва. Сочи, че решението на Административен съд Бургас е правилно, тъй като в оспореният административен акт липсват мотиви защо административният орган приема, че делът на спестената енергия следва да се определи на база "първична енергия", а не на база "потребна енергия" и липсва обосновка в кой от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е посочено това обстоятелство. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи се, че в обжалвания административен акт не са изложени фактически основания за изискванията, на които трябва да отговарят съответните разходи, за да бъдат допустими. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: За да отмени обжалваният административен акт съдебният състав на Административен съд Бургас е приел за установено от фактическа страна следното: Община Карнобат е поискала от УО плащане № 2 по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C04 на възстановяване на разходи за изпълнени строително-монтажни работи по договор сключен с изпълнител "Партньори – А. Т." ЕООД за обекти: МЖС ул. "Патриарх Евтимий" № 27, бл. 14, вх. А и вх. Б и МЖС ул. "Христо Смирненски" № 10. Управляващият орган писма № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C04-M057/19.02.2018 г. и BG16 RFOP001-2. 001-0056-C04-M057/23.03.2018 г., е изискал от Община Карнобат корекции, като при представяне на допълнителните/коригирани документи е било констатирано от УО, че бенефициента не е представил изискуемите документи във връзка с отчитането на разходите за инженеринг. При извършената проверка на представените документи към искането за плащане било установено, че в извършените и актувани СМР са включени дейности, които не са допустими за финансиране с безвъзмездна финансова помощ по проекта, като съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата, СМР на сградите, които обхващат ремонт и реконструкция на различни части на сградата, могат да бъдат финансирани само, ако с предложените мерки по проекта, сградата постигне най-малко клас на енергопотребление "С" и повече от 60% енергийни спестявания. Видно от представеното по делото писмо изх. № 99-00-6-1062/13.06.2016 г., Община Карнобат е била уведомена, че в случай, че с изчислените спестявания на база годишен разход на първична енергия при актуалното състояние и годишен разход на първична енергия след въвеждане на енергоспестяващи мерки за жилищна сграда се постигнат по-малко от 60% енергийни спестявания, за съответната сграда могат да бъдат финансирани с безвъзмездна финансова помощ, единствено задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Посочено е още в писмото, че класът на енергопотребление се определя на база на разхода за първична енергия, като всички останали мерки, включително и описаните като задължителни в техническите паспорти на сградите, следва да се финансират със собствени средства. Било констатирано, че за обект МЖС на ул. "Христо Смирненски" № 10 е, че след изпълнение на предписаните енергоспестяващи мерки, сградата ще постигне енергийно спестяване в размер на 58. 68%, а за обект МЖС на ул. "Патриарх Евтимий" бл. 14 - 49. 74%. С решение № РД-02-36-1314/07.12.2017 г., на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., в обжалваната част, на основание чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ е отказано верифициране и изплащане на разходи в размер на 403 668. 52 лв., по направеното искане за междинно плащане във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C03-S-05/4.07.2017 г., с бенефициент община Карнобат. По отношение обект МСЖ ул. "Христо Смирненски" № 10 е установено че са актувани следните СМР: ремонтни работи по стълбищна клетка; ремонтни работи по покрив; направа на мълниезащитна и заземителна инсталация; ремонтни работи по слаботокови инсталации. По отношение обект СЖМ ул. "Патриарх Евтимий" бл. 14 са установени като актувани следните СМР: ремонтни работи по стълбищна клетка; ремонтни работи по покрив; направа на мълниезащитна и заземителна инсталация; ремонтни работи по част "ВиК"; ремонтни работи по слаботокови инсталации. За посочените по-горе СМР административният орган е приел, че са недопустими за финансиране предвид Насоките за кандидатстване по процедурата, тъй като сградите не са достигнали 60% енергийно спестяване на първична енергия. За да отмени обжалвания административен акт, съдебният състав е приел, че решението е издадено от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на производствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУСЕСИФ. Съдът е посочил в съдебният си акт, че разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ предвижда извършване на верифициране на разходи от УО въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и проверка на място, когато това е приложимо, като общите условия за допустимост на разходите са посочени в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Посочено е, че въз основа именно на тези правни норми и въз основа на Постановление № 189/28.07.2016 г., за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020, е следвало административният орган да направи своите фактически установявания. Съдът е приел, че позоваването от УО на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ не съответства на изложените фактически обстоятелствата, а са изложени мотиви от органа за извършени нарушения от страна на Община Карнобат водещи до неспазване на сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според решаващият съд, липсват изложени мотиви за това как установеното нарушение води до липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия за това разходите да се считат за недопустими, а и липсва разграничение на разходите на допустими и недопустими. Така постановеното решение е неправилно. Изводите на решаващия съд, че в обжалваното решение липсват мотиви за това как установеното нарушение води до липсата на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия за това разходите да се считат за допустими, са неоснователни. Единствено на основания за нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за липса на правни и фактически установявания, съдът е отменил обжалвания административен акт, което не се споделя от касационната инстанция. Видно от съдържанието на обжалваното решение за отказ за верификация на разходи по постъпило междинно плащане № 2 по договор № BG16 RFOP001-2. 001-0056-C04, на ръководителя на УО на ОП "РР" 2014 - 2020, в пункт 1 от същото са посочени фактически основания за издаването му, посочена е правна разпоредба от ЗУСЕСИФ, която УО е приел като основание за недопустимост на предявения за плащане разход. Както правилно е посочил Административен съд Бургас, липсата на правни и фактически основания при издаването на административния акт е порок във формата му и винаги представлява основание за неговата отмяна, като за съда липсва възможност да изследва волята на административния орган и да прецени правилно ли е приложен материалния закон по отношение на фактически установеното. В случая обаче решение № РД-02-36-492/18.05.2018 г., на ръководителя на УО на ОП "РР" 2014 - 2020, в частта си по пункт 1, не страда от цитирания порок във формата. Установява се от съдържанието на акта в тази му част, че като фактическо основание за отказ от верификация е посочено, че бенефициера не е представил изисканите корекции на документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ т. е. не е представил изисканите му документи по Насоките, утвърдени от ръководителят на УО на ОП "РР" 2014-2020, което има пряко отношение към поисканите за възстановяване разходи за реално извършени и приети СМР по договор за инженеринг за дадените обекти. На следващо място ясно и недвусмислено УО е посочил и избраното от него правно основание за отказ от верификация, а именно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Според цитираната разпоредба разходите се считат за допустими, ако попадат във включените в документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в одобрения проект категория разходи. Доколко посоченото правно основание е съответно на материалния закон и отговаря на описаната от УО фактическа обстановка е въпрос на материална законосъобразност на акта. Първоинстанционният съд обаче не е изложил никакви доводи в тази насока. Липсват изложени съображения относно обстоятелството съответства ли на материалния закон и на действителната фактическа обстановка посоченото от УО основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за недопустимост на разхода по пункт 1 от решението. Липсва изследване по същество на спора налице ли са извършени разходи от бенефициера и дали тези разходи попадат в обсега на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. В мотивите на съдебното решение Административен съд - Бургас е посочил и обсъдил относимите към критериите за допустимост на разходите нормативни актове и конкретни правни разпоредби от тях, но в същото време не е обсъдил законосъобразността на конкретно посоченото в пункт 1 от административния акт основание за недопустимост и не е формирал извод по същество на спора. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отмяната на акта в частта му по пункт 1, при липса на каквито и да било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частта по т. 1 от решение № РД-02-36-492/18.05.2018 г., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Следва да се отмени решението и в частта за разноските, като съобразно изхода на спора, при новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе и по искането на страните за присъждане на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение