Решение № 7949 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2010 г.

Решение № 7949 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационната жалба на "Поликомерс СГ" ЕООД, гр. Велико Търново, представлявано от Управителя Георги Вълев срещу Решение № 362/4.10.2010 г., постановено по адм. дело № 407/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, първи състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 900387/5.03.2010 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. В. Търново, с който са му установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 69452.02 лв. и лихви върху тях в размер на 26533.41 лв., както и е отказано право на данъчен кредит в размер на 2737.30 лв. и са изчислени лихви в размер на 870.76 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че Съдът е възприел безкритично изводите на органите но приходите относно наличието на отклонение от данъчно облагане по смисъла на ЗКПО (отм.), тъй като за това липсвали доказателства, както и че не е била съобразена разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която лихва се дължи, само ако е уговорена изрично. Касаторът счита още, че органът по приходите не е съобразил обстоятелството кога са сключени договорите заем и в тази връзка на посочените в акта правни норми било придадено обратно действие. В заключение изтъква и обстоятелството, че към момента на ревизията вземанията на "Поликомерс СГ" ЕООД били продадени на трето лице. Иска се отмяна на съдебното решение и на актовете на данъчната администрация, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново в представено по делото писмено становище на юрисконсулт Русева заявява оспорване на касационната жалба по изложени съображения. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съдът е изложил подробно и изчерпателно фактически и правни констатации защо е намерил за законосъобразен обжалвания пред него РА. Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя и систематизирано и мотивирано е отхвърлил същите като неоснователни. Решаващият състав е изложил подробно съображенията, от които се е водил, за постановяване на крайния си съдебен акт. Посочени са и са обсъдени всички събрани по делото доказателства, както и всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Предвид изложеното твърдението на касатора за необоснованост на решението в обжалваната част, е неоснователно. Решението на АСВТ е съобразено и със съответните правни норми от ЗДДС, ЗКПО (отм.) и ЗКПО, приложими при така установените факти и обстоятелства. Същите са правилно посочени и приложени от съда стриктно, съобразно характера им на императивни разпоредби. Поради това неоснователно се явява и твърдението за незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Не са посочени мотиви в жалбата, в какво се изразява нарушението на съдопроизводствените правила, но при преглед на протоколите по делото се установява, че всички процесуални действия са извършени при спазване на нормативните изисквания за това. На жалбоподателя са дадени необходимите указания съобразно чл. 171, ал. 4 от АПК, както и възможност да събере и представи всички, поискани от него доказателства за установяване на твърденията му. Евентуалното процесуално бездействие от негова страна не може да бъде вменено в нарушение на решаващия състав, тъй като в тежест на страните по делото е да установят твърденията си с всички допустими доказателствени средства. Останалите конкретно изложени твърдения в касационната жалба се повтарят с тези в жалбата до АСВТ, поради което същите не са нови и вече са били предмет на обсъждане в постановеното решение. Съображенията, с които същите са отхвърлени от решаващия състав, са в съответствие със спорния предмет, фактите по делото и относимите правни норми. В частта по ЗКПО съдът подробно и мотивирано е посочил, защо са приложими нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и на чл. 16 от ЗКПО, както и защо в случая чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява ирелевантен за спора. Също така ясно и обосновано решаващият състав е посочил, че приходите от лихви следва да бъдат включени при определяне на финансовия резултат на жалбоподателя, с което се избягва отклонението от данъчно облагане от негова страна чрез невключването в договорите за заем на клауза за лихва. В тази връзка нито органите по приходите, нито АСВТ вменяват задължение на страните по договорите, което те не са уговаряли помежду си, поради което това твърдение на жалбоподателя не може да бъде споделено. Неоснователен е и доводът, че част от договорите били сключени преди 1.01.2007 г., т. е. преди влизането в сила на сега действащия ЗКПО, поради което актът следвало да бъде отменен по отношение на тях. За всеки от договорите за заем, по които страна е "Поликомерс СГ" ЕООД е приложена съответната правна норма, действаща към момента, когато е следвало да се отчитат приходите от лихви по тези договори. Както правилно е посочено и в решението на АСВТ, обстоятелството кога са сключени договорите е без значение в случая, а в същото време през процесните данъчни периоди 2006 г., 2007 г. и 2008 г. не съществува промяна на правните норми, регламентиращи начина на отчитане на лихвите по дадени заеми. Относно основанията за облагане решаващият състав е посочил, че за 2006 г. е приложен ЗКПО (отм.), който е действал през процесния период и е приложим като материален закон. За периодите от 1.01.2007 г. е приложен новият ЗКПО, който влиза в сила от тази дата. Неотносимо към спора е твърдението на касатора, че в периоди след ревизирания, дружеството е продало вземанията си на трето лице. Въпреки, че намира това обстоятелство за относимо, касаторът не посочва как точно се отнася то към спора, за разлика от решаващия състав, който е обсъдил и отхвърлил и този довод, с мотиви които настоящата инстанция напълно споделя и които кореспондират с приложимите правни норми. В частта по ЗДДС констатациите в РА следва да се приемат за безспорни, доколкото няма спор относно повторното включване на едни и същи фактури в дневниците за покупки на касатора за различни месеци, при което неправомерно по тези фактури е упражнено два пъти право на приспадане на данъчен кредит. От страна на ревизираното дружество не са изложени конкретни възражения срещу тази констатация на нито един етап от производството по обжалване. Обжалваното решение е правилно постановено. Оплакванията на касатора са неоснователни, тъй като решението на АСВТ е постановено при правилно изяснена от Съда фактическа обстановка, при спазване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, поради което същото се явява законосъобразно и правилно. Изложените в жалбата аргументи представляват неправилно тълкуване на приложимите материалноправни и процесуални норми, поради това и същите не могат да обосноват наличие на касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Видно от мотивите на обжалваното Решение, Съдът е разгледал всички доводи и възражения на страните, правилно е изяснил фактическата обстановка по спора, обсъдил е относимите доказателства по делото. Обстоятелството, че след обсъждане и преценка на всички доказателства и факти по делото, без същите да бъдат игнорирани или изопачени, Съдът е направил едни, а не други изводи по съществото на делото не е основание да се твърди неправилност на Решението и да се иска отмяната му по пътя на касационното обжалване. След анализ и преценка на релевантните доказателства административният съд е достигнал до правилния и обоснован извод, че увеличението на финансовия резултат на дружеството - жалбоподател, направено в процесния РА е законосъобразно. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО, на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски по делото, настоящата инстанция намира, че такива не следва да се присъждат, макар и по компенсация, тъй като ответникът не е бил представляван пред ВАС от юрисконсулт. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо "А" отделение,