Решение № 6632 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15561/2013 г.

Решение № 6632 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15561/2013 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Снежана Кирилова Гиофкос, чрез адвокат Иво Велчевски, срещу решение № 5134 от 23.07.2013 г. по адм. д. № 8655/2011 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици, включително присъждане на направените разноски по делото. Ответникът, Областна администрация на област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Павлина Стаменова, в писмени бележки и устно в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените разноски за тази инстанция, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, осъдителния иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Снежана Кирилова Гиофкос от гр. София срещу Областна администрация на област София, за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 7634504.17 лева и Снежана Кирилова Гиофкос е осъдена да заплати на Областна администрация на област София направените разноски по делото в размер на сумата 153140.00 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е разгледал и решил повдигнатия спор при спазване на съдопроизвоствените правила и изводите му са обосновани и законосъобразни. При изяснена фактическа обстановка, по делото правилно е прието, че в случая липсва първия от кумулативно предвидените елементи на фактическия състав - не е налице както отменен по съответния ред административен акт, така и бездействие на административния орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отменената заповед № РД-15-038/12.02.2009 г., на която се основава искът и с която Областният управител е прекратил производството по одобряването на ПУП, е неотносима към процесния имот. В нея изрично са изброени имотите, за които се отнася, сред които липсва имот с пл. № 000162 - предмет на сключения предварителен договор за продажба между жалбоподателката и "Ф - ТУР" ООД. Наред с това, правилно е прието, че вредите, които ищцата претендира вследствие неосъществена продажба на собствения й имот, не са в пряка причинна връзка с отменената заповед, тъй като предварителният договор от 11.07.2007 г. е сключен под изричното условие, че продажбата ще се извърши ако в срок от 6 месеца бъдат изпълнени изискванията на чл. 1, ал. 2, включително имотът да има одобрен и влязъл в сила ПУП с конкретно установени параметри, който срок е изтекъл на 11.01.2008 г. и няма как издадената повече от една година по-късно заповед да е непосредствена причина за развалянето на сделката и настъпването на претендираните вреди. Не е налице и бездействие от страна на административния орган или длъжностно лице по смисъла на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Неизпълнението на задължение за произнасяне с административен акт, не е неизвършване на фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт. Пътят за защита срещу такова бездействие е оспорване по съответния ред на мълчалив отказ, а след отмяната му по реда на изпълнителното производство, съгласно разпоредбите на чл. 267 и сл. от АПК. От изложеното е видно, че правилно претенцията е отхвърлена, като неоснователна. Що се отнася до присъдените разноски, прекомерност не е налице, тъй като размерът на същите е съобразен с изхода на правния спор и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. По отношение на оспореното решение не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция съгласно Наредбата и приложение списък, възлизащи на сумата 32433.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,