Решение № 12301 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2009 г.

Решение № 12301 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Ангел Костадинов Ангелов от гр. Дупница срещу Решение № 1140 от 06.02.2009 г. по адм. дело № 214/2007 г. на Административен съд - София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0795 от 03.08.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в частта, с която не се е произнесла по причинна връзка на заболяванията на лицето по повод професионални заболявания. Това решение на Административен съд - София град е оспорено с касационната жалба и в частта за разноските. Касационната жалба в първата й част е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество в тази й част е основателна. В останалата й част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Според правилото на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо и в производствата по административни дела на основание чл. 144 АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноските по делото, но не е представил списък на направените от доверителя му разноски. Поради това и по силата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК , във връзка с чл. 144 АПК касаторът няма право да обжалва съдебното решение в частта за разноските. По жалбата срещу непризнаването на заболяването за професионална болест: От данните по делото е видно, че по време на стационарно лечение на касатора в МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. София е било изпратено бързо известие по чл. 59, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за откриване на процедура установяване на професионално заболяване (епикриза по ИЗ № 5102 за времето от 06.12.2002 г. до 12.12.2002 г.). Бързото известие е регистрирано с вх. № КО-05-04 от 02.01.2003 г. при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил. В хода на стартираната процедура е изготвен протокол за извършено проучване на професионална болест, проведено от 02.01.2003 г. до 26.02.2003 г. Този протокол е бил връчен на касационния жалбоподател на 14.03.2003 г. По делото обаче няма данни за финализирането на тази процедура и преди всичко за решението на органите по експертизата на работоспособността (чл. 62, ал. 3 КСО). В приложената по делото на Административен съд - София град преписка се намира препис на експертно решение № 0780 от 08.12.2003 г. на НЕЛК, с което е отменено експертно решение № 3099 от 27.06.2003 г. на ТЕЛК - обща, гр. София в частта по оценката на работоспособността (76,7 %) и е определена друга степен трайно намалена работоспособност (34,39 %). Със същото решение НЕЛК е потвърдила експертното решение на ТЕЛК по останалите поводи, т. е. и в частта, с която заболяването на касационния жалбоподател не е признато за професионална болест. Така с посочените решения на ТЕЛК - обща и НЕЛК е била финализирана експертно - административната част на процедурата за установяване на професионално заболяване, инициирана с бързото известие от МБАЛ "Св. Иван Рилски". За да отхвърли жалбата на касатора срещу отказа на НЕЛК да признае професионално заболяване, Административен съд - София град с посоченото по-горе решение е приел, че с ЕР № 780 от 08.12.2003 г. на НЕЛК "мотивирано се отхвърля професионалния характер на заболяването". Но в същото време е направил констатация, че Ангел Костадинов Ангелов е обжалвал решение № 780 от 08.12.2003 г. на НЕЛК и по жалбата му е било образувано адм. дело № 485/2004 г. на Софийския градски съд, админ. колегия, IIIд отделение, производството по което не било приключило към датата на сега оспореното от същия жалбоподател ЕР № 795 от 3.08.2006 г. на НЕЛК. Следователно Административен съд - София град е постановил решението си без да отговори на въпроса станало ли е окончателно и необжалваемо ЕР № 780 от 08.12.2003 г. на НЕЛК, т. е. признато ли е (окончателно) заболяването на Ангел Костадинов Ангелов за професионална болест или (пак окончателно) е отречен неговият професионален характер. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че въпросът има ли професионален характер заболяването на жалбоподателя Ангел Костадинов Ангелов не е маловажен и отговорът на този въпрос е в пряка връзка с отговора на въпроса било ли е финализирано и с какъв резултат производството по чл. 61 - чл. 63 КСО. За да се отговори на последния въпрос обаче е необходимо да се провери дали жалбата на Ангел Костадинов Ангелов срещу ЕР № 780 от 8.12.2003 г. на НЕЛК е била уважена от Софийския градски съд или е била отхвърлена. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - София град е необосновано в оспорената с касационната жалба част и в тази му част следва да бъде отменено. Делото не следва да се връща за ново разглеждане, защото с това съдебно решение е отменено решението на НЕЛК по оценката на работоспособността и преписката е изпратена на НЕЛК за решаване на този въпрос по същество с указания по тълкуването и прилагането на закона. При това решаване на въпроса по същество НЕЛК следва да извърши проверка и дали е приключило производството по адм. дело № 485/2004 г. на Софийския градски съд, админ. колегия, IIIд отделение, и с какъв резултат, т. е. дали нейното ЕР № 780 от 08.12.2003 г. е влязло в сила и окончателно е приключило финализираното с него производство по чл. 61 - 63 КСО. Необходимо е НЕЛК да отговори еднозначно на въпроса признат ли е професионален характер на заболяването, довело до трайно намалена работоспособност на Ангел Костадинов Ангелов от гр. Дупница или това заболяване не е признато за професионална болест. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,