Решение № 10274 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 639/2020 г.

Решение № 10274 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 639/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Шишкова, срещу решение № 2484 от 29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 727/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-115-0381667 от 28.02.2019 г., издадена от същия административен орган, с която на "МАРКИТА 2" ООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - хотелски комплекс "МАРКИТА" - рецепция, находящ се в гр. Велинград, ул. "Цар Иван Асен II" № 40, стопанисван от дружеството за срок от 14 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е забранен достъпът до посочения търговски обект и НАП е осъдена да заплати сумата от 550 лв., представляваща сторени в производството разноски. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закона и е необосновано. По съображения подробно изложени в жалбата моли да бъде отменено решението на административния съд и да бъде потвърдена ЗПАМ, тъй като са изпълнени всички правни и фактически основания за издаването й и за продължителността на въздействието й върху правната сфера на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "МАРКИТА 2" ООД, не взима становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователността на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства и при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ № ФК-115-0381667 от 28.02.2019 г., издадена от Началник на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС във връзка с констатирано нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При извършена справка в информационната система (ИС) на НАП - модул "Фискални устройства с дистанционна връзка" приходните органи са установили, че за периода от 02.03.2018 г. (датата на въвеждане в експлоатация и регистрация в сървъра на НАП) до 24.02.2019 г., ФУ модел DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT371821 и ИН на ФП 02685387 не е изпращало данни към НАП за дневните финансови отчети. В хода на проверката е изведен съкратен периодичен отчет от гореописаното устройство, за периода от 02.03.2018 г. до 24.02.2019 г. с № 0001365/25.02.2019 г., от който е констатирано, че за този период е регистриран общ оборот в размер на 252 480. 95 лв., въз основа на констатираното нарушение е издадена спорната ЗПАМ. За да отмени ЗПАМ съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвидена от закона писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но е материално незаконосъобразна. Съдът е приел, че въз основа събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за извършено нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което да съставлява правопораждащ факт за налагане на ПАМ. Прието е, че изпращането на данни в НАП не е едностранен процес, а е тристранен и се осъществява между изпращащото ФУ, преносната мрежа осигурена от мобилния оператор и сървъра на НАП получател на данните. Посочено е, че причината за неподаване, съответно неполучаване на въпросните данни може да е както във ФУ, така и в преносната мрежа или в сървъра на НАП. Именно това обстоятелство не е установено от приходните органи, в настоящия случай. Не е установено и на какво се дължи възникналият технически проблем. Съдът е приел, че по делото не е било спорно, че дружеството е изпълнило задължението си по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Ал. 2 на същата разпоредба сочи, че данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал. От ЗПАМ и събраните по делото доказателства е видно, че Книгата на дневните финансови отчети е водена редовно от дружеството. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по Съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и въз основа на тях е приел, че процесното ФУ е имало връзка със сървъра на НАП. Според съда в случая се касае за техническа неизправност, която не е в резултат на бездействие и/или действие на адресата на акта и за която последният не е могъл да знае. Въз основа на горното първоинстанционният съд е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото пред административния съд не е имало спор по фактите. Спорът е бил правен. Настоящият състав намира, че обосновано съдът е приел за недоказано извършването на нарушението, респ. предпоставката, за да бъде приложена принудителната мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС – принудителната административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. По силата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба № Н-18/13.12.2006 г.") не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени в тази наредба. В чл. 39, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. в приложимата по време редакция е предвидено, че данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал (ДТ). Съгласно чл. 39, ал. 10 от същата наредба данъчният терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по електронен път. За ФУ в б. "в" на приложение № 1 е предвидено, че са снабдени с data SIM карти, чрез които получават задачи чрез SMS - си и изграждат IP връзка посредством пакетно предаване на данни в мрежата на мобилен оператор за http комуникация с НАП. Административният съд правилно е приел, че причината за неподаване, съответно неполучаване на въпросните данни може да е както във ФУ, така и в преносната мрежа или в сървъра на НАП. Правилно е прието от съда, че приходните органи не са установили на какво се дължи неподаването или неполучаването на данните към НАП, поради което това обстоятелство не може да се вмени в тежест на задълженото лице. Както пред административния орган, така и пред първоинстанционния съд не е установено на какво се дължи възникналият технически проблем. В конкретния случай като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС е посочено обстоятелството, че "МАРКИТА 2" ООД е отчело продажби от въведеното, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT371821 и ИН на ФП 02685387, без функционираща дистанционна връзка с НАП за периода от 02.03.2018 г. до 24.02.2019 г. Правилно административният съд е приел, че след като са издавани редовни ежедневни финансови отчети генерирани в края на всеки ден със съответните отбелязвания, че е налична дистанционна връзка с НАП, то за дружеството и за неговите служители е било практически невъзможно да узнаят, че връзката с НАП е прекъсната. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ и събраните по делото доказателства, съобразно които ФУ е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Също така по делото не се установява при проверката фискалното устройство да е блокирало, така както предвижда приложение № 1, раздел ІІІб, т. 1, б. "д" към наредбата. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,