Решение № 1486 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2016 г.

Решение № 1486 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2016 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба от Министерство на здравеопазването срещу решение № 4906 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 9085 от 2014 г. по описа на Административен съд С. град. С решението е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Д. К. Д. по предявени два иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: 1) сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от отменения като незаконосъобразен административен акт - писмо изх. № 49/28.02.2011 г. на директора на Център "Фонд за трансплантация", заедно с мораторна лихва върху сумата за периода от 25.07.2012 г. до 7.01.2014 г. в размер на 2 974, 92 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 7.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата; 2) сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от обявения за нищожен административен акт - писмо изх. № 95-00-257/09/29.09.2011 г. на председателя на Комисия за лечение в чужбина, заедно с мораторна лихва върху сумата за периода от 26.06.2013 г. до 7.01.2014 г. в размер на 1 091,10 лева и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 7.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Д. Д. сумата от 2 481, 84 лева разноски по делото. С необжалваната част от решението е отхвърлен предявеният от Д. Д. срещу Министерство на здравеопазването иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването. В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната му част досежно присъдените обезщетения и лихвите по двата иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в тази му част. Ответникът по жалбата - Д. К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Николова излага становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Ответникът по касация, Д. Д. е подал молба вх. № 94-Д-8/11.05.2010 г., с която е отправил искане до Център "Фонд за трансплантации" при Министерство на здравеопазването да бъде подпомогнат организационно и финансово за навременно извършване на бъбречна трансплантация. С решението на Административен съд С. град е било присъдено обезщетение за вреди, произтичащи от писмо изх. № 49/28.02.2011 г. на директора на Център "Фонд за трансплантация", отменено като незаконосъобразно с решение № 3403/20.06.2012 г. по адм. д. № 2430/2011 г. на Административен съд С. град, влязло в сила на 25.07.2012 г. С писмото е обективиран отказ по молбата с вх. № 94-Д-8/11.05.2010 г. на Д. и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган при съобразяване на § 6 от Наредба № 12 за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето и съобразно мотивите на решението. С решението на АССГ е присъдено също обезщетение за вреди от писмо изх. № 95-00-257/09/29.09.2011 г. на председателя на Комисия за лечение в чужбина към Министерство на здравеопазването, за отказ по заявление вх. № 95-00-252-09/30.06.2011 г. на Д. до Комисията за лечение в чужбина, за финансово подпомагане на бъбречна трансплантация в чужбина. Писмото е обявено за нищожно с влязло сила на 26.06.2013 г. решение № 1222/22.02.2013 г. по адм. д. № 10646/2011 г. на АССГ, като издадено от некомпетентен да се произнесе орган, тъй като компетентният орган да се произнесе по заявлението за подпомагане е министърът на здравеопазването. С решението на АССГ е обявена нищожността на писмо изх. № 95-00-257/09/29.09.2011 г. и е изпратена преписката на компетентния административен орган за произнасяне - а именно на министъра на здравеопазването. За да уважи исковете за обезщетение от двата административни акта, писма за отказ от подпомагане от Комисията за лечение в чужбина и от Фонд "Трансплантации", първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обостряне на здравословното му състояние - цялостно и допълнително увреждане на здравето, като последица от продължителността на животоподдържащата хемодиализа. Вредите са настъпили с оглед причинените обичайни за това лечение увреждания, налагащи за запазването на общото му състояние в приемлива форма, на цялостна промяна на начина на живот, чрез налагане на ограничения - по отношение прием на вода, храна и допълнителни медикаменти, ограничаващи социалните контакти на ищеца и причинената емоционална травма, чувство на безизходица и безнадеждност, предвид намаляване и незначителност на шансовете на лицето за успешна трансплантация, в резултат на незаконосъобразните откази за финансиране на лечение в чужбина. Върховен административен съд, трето отделение, тричленен състав, намира, че касационната жалба е неоснователна по отношение на иска с право основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на писмо изх. № 49/28.02.2011 г. на директора на Център "Фонд за трансплантация", отменено като незаконосъобразно с решение № 3403/20.06.2012 г. по адм. д. № 2430/2011 г. на Административен съд С. град, влязло в сила на 25.07.2012 г. По делото безспорно се установяват претърпени от лицето неимуществени вреди - болки, страдания и влошено здравословно състояние, в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен акт. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ от този акт. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че изложените касационни оплаквания са основателни по отношение на обезщетението, присъдено за вреди, причинени от обявеното за нищожно писмо изх. № 95-00-257/09/29.09.2011 г. на председателя на Комисия за лечение в чужбина. Досежно иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от този акт, не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на Министерство на здравеопазването по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не се установяват да са настъпили неимуществени вреди безспорно и само от обявения за нищожен отказ от финансиране на председателя на комисията към МЗ, които да се дължат конкретно на този отказ, отделно от неимуществените вреди, болки, страдания и влошено здравословно състояние, причинени от другия административен акт - писмо изх. № 49/28.02.2011 г. на директора на Център "Фонд за трансплантация", обективиращ също отказ от подпомагане и отменен като незаконосъобразен с решение на АССГ. Не се установява по безспорен начин и пряка причинно-следствена връзка на евентуално настъпили неимуществени вреди, с прогласения за нищожен административен акт, тъй като към момента на издаването му е продължавало административно производство по първоначално подаденото заявление от Димитров за подпомагане с вх. № 94-Д-8/11.05.2010 г., тъй като преписката е върната за ново произнасяне на административния орган с решение № 3403/20.06.2012 г. по адм. д. № 2430/2011 г. по описа на Административен съд С. град. В решението на първоинстанционния съд липсва конкретизация и определяне на вида и размера на вредите, настъпили като пряк резултат от двата отделни акта: от обявеното за нищожно писмо на председателя на Комисията за лечение в чужбина и от отмененото като незаконосъобразно писмо на директора на Център "Фонд за трансплантация". В решението се посочва, че общо формираното у ищеца чувство за безизходица се е засилило още повече с получаването на втория отказ, обявен за нищожен по предвидения ред, но липсва ясно и безсъмнено установяване, отграничаване и оценяване на настъпилите вреди само в резултат на обявения за нищожен административен акт. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, оплакванията и заболяванията на лицето и техните проявления - здравословни и емоционално-психически, са типични за болестта на ищеца - бъбречна недостатъчност в терминален стадий, голяма част от които са на практика неотстраними, въпреки поддържащото лечение чрез хемодиализа, но също и чрез трансплантация. Вещите лица са разгледали и посочили в СМЕ и заболяването от хепатит С на ищеца, утежняващо състоянието му, както и потенциалните рискове и усложнения от възможна неуспешна трансплантация. Въз основа на комплексния анализ на доказателствата по делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза, не се установява настъпването на неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица безспорно и само от обявеното за нищожно писмо на председателя на Комисията за лечение в чужбина. Първоинстанционният съд е намерил за неоснователно възражението на Министерство на здравеопазването, че няма как да се търсят вреди за един и същи период от двата акта, тъй като всеки от незаконосъобразните актове е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ и не е пречка отделните искове да бъдат съединени. От доказателствата по делото обаче не се установява по безспорен начин неимуществените вреди, претърпени вследствие само на обявения за нищожен акт, издаден след издаването на отменения като незаконосъобразен такъв. Не се установяват по безсъмнен начин да са настъпили вреди от втория акт и причинно-следствената връзка между вредите и обявеното за нищожно писмо на председателя на комисията. Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, по отношение на иска за обезщетяване на вредите от отмененото като незаконосъобразно писмо на "Фонд за трансплантации", Отделно от това обаче, предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ не са налице във връзка с обявеното за нищожно писмо на Комисия за лечение в чужбина, издадено преди да приключи производството по първоначалното заявление на лицето за подпомагане. По изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е приел, че в процесния случай са установени елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на Министерство на здравеопазването за обявеното за нищожно писмо изх. № 95-00-257/09/29.09.2011 г. на председателя на Комисия за лечение в чужбина, за отказ по заявление вх. № 95-00-252-09/30.06.2011 г. на Д. за финансово подпомагане на бъбречна трансплантация в чужбина. Не е доказана настъпила пряка неимуществена вреда от него и причинно-следствена връзка между двете. Обжалваното решение в частта му, с която е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Д. обезщетение в размер на 20 000 лева главница и 1 091,10 лева лихва, следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. От касатора е било направено искане за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв. съгласно наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Няма искане за разноски от Министерство на здравеопазването пред настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски по делото пред първоинстанционния съд в и пред настоящата касационна инстанция, в размер, определен съобразно с уважената част от исковата му молба. По изложените съображения и на онование чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК Върховният административен съд, трето отделение