Решение № 40 от 9.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2972/2011 г.

Решение № 40 от 9.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2972/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на частните тъжители и граждански ищци К. Ц. Т. и К. И. Т. срещу присъда № 144/13.10.2011 г. по внохд № 265/2011 г. на Видинския окръжен съд. Мотивирано е оплакване за допуснато нарушение на материалния закон и се иска отмяна на съдебния акт. В съдебно заседание, повереникът на жалбоподателите поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Подсъдимият не се явява и не взема отношение по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 448/05.07.2011 г. по нохд № 860/11 г. Видинският районен съд признал подсъдимия В. М. П. за виновен в това, че на 10.08.2010 г. пред служителите на ОД МВР гр. Видин приписал престъпление на К. и К. Т. и на основание чл. 147, ал. 1 от НК го осъдил на глоба в размер на 5000 лв. и обществено порицание. Осъдил подсъдимия да заплати на всеки от пострадалите по хиляда лева обезщетение за неимуществени вреди, както и 312 лв. разноски по делото. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, Видинският окръжен съд оправдал изцяло подсъдимия П. по повдигнатото обвинение и отхвърлил предявените граждански искове. Жалбата е основателна. Видинският окръжен съд е възприел изцяло приетите от първата инстанция факти, но е направил извод за липса на субективната страна на престъплението по чл. 147 от НК. Счел е, че липсва умисъл от страна на подсъдимия, който не е съзнавал, че приписва извършване на престъпление от частните тъжители, а изпълнявал граждански си дълг. Върховният касационен съд намира, че този извод не съответства на доказателствата по делото, въз основа на които е установен факта, че подсъдимият П. не за първи път изпълнява "гражданския си дълг". Въззивната инстанция изцяло е неглижирала обстоятелството, че подсъдимият е сигнализирал компетентните органи със сигнал за кражба на вода от страна на К. Т. през месец октомври 2007 г., при проверката на който също е разкопаван двора и е установено, че Т. не е въздействал върху водопроводната система по начина, твърдян от П. Игнорирано е и обстоятелството, че подсъдимият е сигнализирал [фирма] Видин с подобни твърдения и за други жители на селото, като направените проверки от дружеството са установили, че сочените граждани не са изградили незаконни връзки преди водомерите си. В този смисъл са както показанията на разпитаните по делото свидетели, така и приложените по прокурорска преписка № 290/2011 г. на РП гр. Видин писма от "В и К" Видин до подсъдимия за резултатите от извършените проверки, включително и относно проверката, касаеща частния тъжител Т.. При това положение не могат да възприети като правилни и законосъобразни аргументите на съда, че упоритостта, с която подсъдимият отстоява позицията си е индикация за липса на умисъл. Върховният касационен съд нееднократно е посочвал в решенията си, че изводите на съда досежно субективната страна на деянието следва да се основават на обективните данни по делото и за умисъла на дееца се съди преди всичко от действия му, а не от твърденията му. След като по сигнал на подсъдимия тъжителите вече са проверявани за неправомерно свързване с водопроводната мрежа, след като тази проверка е била извършена посредством разкопаване на двора им по начертаната от него схема и т. нар "байпас" на тръбите не е установен и въпреки това той отново пуска сигнал с твърдения, че те крадат вода, не може да се възприеме тезата, че не е съзнавал неистинността на изложените обстоятелства и затова не е действал умишлено. Като е оправдал подсъдимия по обвинението и е отхвърлил гражданските искове, Видинският окръжен съд неправилно е приложил материалния закон. Атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение