Решение № 2817 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2019 г.

Решение № 2817 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Георгиев с адрес в [населено място] против решение № 1285 от 28.02.2019 г. на Административен съд София град по адм. дело № 5311/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-21-119 от 19.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане № 531125/23/20.03.2018 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационна жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, с които се отказва отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 КСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с оспорване на фактическите и правни изводи относно правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка със стажа му в периода 19.09.1999 г. до 16.03.2006 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложената административна преписка от фактическа страна по отношение на спорния период, че административният орган е зачел осигурителния стаж за периода от 1.10.1999 г. до 23.07.2005 г. в размер на 5 г., 9 м. и 22 д., за периода от 23.07.2005 г. - 16.03.2006 г. в размер на 7 м. и 23 д. и в периода от 16.03.2006 г. до 16.03.2007 г. в размер на една година. Претенцията за признаване на друг осигурителен стаж, дублиран с признатия е приета за неоснователна, поради липса на законово основание, както и претенцията за възстановяване на осигурителни вноски, той като е извън предмета на настоящето производство. При констатации от фактическа и правна страна, идентични с констатациите в обжалвания административен акт, съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Мотивите са подробни като са обсъдени всички доводи и възражения и доказателствата по делото. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи, идентични с доводите в първоначалната жалба пред административния съд. Тези доводи са неоснователни по съображенията изложени в мотивите на обжалваното решение които настоящата инстанция споделя изцяло. Установен е осигурителния стаж в спорния период и правилно е зачетен с оглед на приложените доказателства в административната преписка. Правилно съдът е приел, че няма основание за признаване на допълнителен стаж в този спорен период на друго основание и дублиран с признатия, тъй като е извън хипотезите и в закона в които това е допустимо. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и правилно ги е отхвърлил като необосновани от фактическа и правна страна. В мотивите на обжалваното решение не се констатират пороци при проверката и анализа на доказателствата във връзка с доводите на страните и установените факти от съществено значение за правилното решаване на спора. Приложимите правни норми са обсъдени и правилно приложени с оглед претенцията на жалбоподателя и материалните предпоставки в закона за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Тези предпоставки не са налице към момента на подаване на заявлението, поради което правилно съда в обжалваното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна, а решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер, определен от съда на 100 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение