Решение № 3490 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2018 г.

Решение № 3490 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3081/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Д. Вълева, срещу решение № 238/9.01.2018 г., постановено по административно дело № 282/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. С решението по жалба на "Д-р М. Тонева – АПМП–2016-ИП" ЕООД гр. Сливен, с адрес гр. Сливен, ул. "Стефан Караджа" № 2, ДКЦ-2, каб. 101, е отменена като незаконосъобразна заповед за налагане на санкции № РД-09-789/25.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) и чл. 398, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г.) на "Д-р М. Тонева – АПМП–2016-ИП" ЕООД гр. Сливен са наложени две санкции по 100 лева (общо двеста) на основание чл. 403, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване на материалните норми, а в допълнително представено писмено становище навежда доводи и за необоснованост на съдебния акт. Моли решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди заповедта на директора на РЗОК – Сливен като законосъобразна. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски – държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за представителството пред касационната инстанция. Ответникът по касация – "Д-р М. Тонева – АПМП-2016-ИП" ЕООД гр. Сливен, ЕИК 203939091, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С отменената от първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-09-789 от 25.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Сливен, на "Д-р М. Тонева – Амбулатория за първична медицинска помощ – 2016 – Индивидуална практика" ЕООД, с адрес гр. Сливен, ул. "Стефан Караджа" № 2, ДКЦ - 2, каб. 101, на основание чл. 403, ал. 1 от НРДМД - 2017 г. са наложени две санкции от по 100 лв. (общ размер 200 лв.) за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и нарушение на чл. 4, чл. 35, ал. 1 от ЗЗО и чл. 128, ал. 1 и ал. 2, чл. 129 от НРДМД - 2017 г. във връзка с чл. 4 от Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП). Визираните в заповедта нарушения се състоят в това, че д-р Тонева, осъществяваща дейност като общопрактикуващ лекар (ОПЛ), е включила неправомерно в пациентската си листа две здравноосигурени лица (ЗОЛ) – Х. Белберов и А. Моллов, с което е нарушила правото им да избират лекар в лечебно заведение за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) на територията на цялата страна, сключило договор с НЗОК. Издаването на заповедта е предшествано от извършена въз основа на нарочна заповед от 7.08.2017 г. проверка от поименно посочения в нея контрольор по изпълнението на индивидуалния договор на изпълнителя на медицинска помощ (ИМП), сключен на 2.05.2017 г. с НЗОК чрез директора на РЗОК – Сливен. Резултатите от проверката са надлежно документирани в констативен протокол от 17.08.2017 г., на който протокол в заповедта за налагане на санкция е извършено изрично позоваване. За да уважи сезиралата го жалба против заповедта от адресата й, Сливенският административен съд е аргументирал теза, че оспореният пред него акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел, че не е налице нарушение на посочените в заповедта правни норми, понеже по делото не са се събрали доказателства по някакъв начин д-р Тонева да е повлияла на лицата относно свободния им избор на ОПЛ, въпреки, че и двамата (Моллов и Белберов), разпитани в съдебно заседание като свидетели, са потвърдили желанието са да бъдат записани в пациентската листа на д-р Димитров (за което същите са подали преди това съответната регистрационна форма) и отричат подписите им под регистрационната форма, в която са посочени като пациенти на д-р Тонева (представени от нея в РЗОК – Сливен), да са положени от тях. Изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на процесната заповед не се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от НРДМД - 2017 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В конкретния случай с оспорената заповед на "Д-р М. Тонева – АПМП-2016-ИП" ЕООД са наложени две санкции за допуснати две нарушения на НРД, изразяващи се в неправомерно включване на две ЗОЛ в пациентската листа на д-р Тонева, в общ размер от 200 лв., по 100 лв. за всеки отделен случай. Установено е нарушение на разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и 3, чл. 132, ал. 1 и чл. 209 от НРДМД - 2017 г. от страна на д-р Тонева, тъй като с действията си е нарушила правата на здравноосигурените лица да избират сами кой общо практикуващ лекар да посещават. В случая, видно и от свидетелските показания, събрани в съдебно заседание от първоинстанционния съд, и двамата (Моллов и Белберов) са заявили желание да бъдат лекувани от д-р Димитров, а не от д-р Тонева. Съгласно чл. 128, ал. 1 от НРДМД - 2017 г., здравноосигурените лица могат да променят избора си на ОПЛ от 1.06.2017 г. до 30.06.2017 г. и от 1.12.2017 г. до 31.12.2017 г. При прекратяване на договор с изпълнител на ПИМП, ЗОЛ осъществяват нов избор на ОПЛ с регистрационна форма за постоянен избор извън срока по ал. 1 - според ал. 2 на чл. 128 от НРДМД - 2017 г. Съгласно чл. 132, ал. 1, ежемесечно в срока и по реда на чл. 209 изпълнителите на ПИМП представят в съответната РЗОК списък с новоизбралите ги ЗОЛ в утвърден от НЗОК формат и първите екземпляри от регистрационните форми за първоначален, постоянен и/или временен избор на хартиен носител. Отделно чл. 209 от НРДМД - 2017 г. регламентира реда и изискванията, касаещи представянето пред РЗОК на промените относно новоизбралите ги здравноосигурени лица. Освен това, в регистрационната форма за постоянен избор на ОПЛ от ЗОЛ, значителна част от отразената в нея информация се попълва от самия общопрактикуващ лекар, а тя трябва да съдържа и подписа на здравноосигуреното лице, което прави промяна на избора си за ОПЛ и на новоизбрания ОПЛ. Регистрационните форми на А. Моллов и на Х. Белберов), са подписани от неизвестно лице и са подпечатани с печата на д-р Тонева, като същите са депозирани от нея в РЗОК съобразно правилата по чл. 209 от НРДМД - 2017 г., към които препраща чл. 132. И в двете регистрационни форми в нарушение на приложимия нормативен регламент не е вписан номерът на здравноосигурителните книжки на посочените по-горе лица ЗОЛ, а положените подписи не са техни. От горното явства, че д-р Тонева неправомерно е включила Белберов и Моллов в своята пациентска листа, с което е нарушила правото им на свободен избор на общопрактикуващ личен лекар съгласно чл. 5, т. 10 от ЗЗО - свободен избор от здравноосигурените лица на изпълнители на медицинска помощ. Поради това приетото в проверявания съдебен акт, че от страна на административния орган не са били ангажирани доказателства, че д-р Тонева с някое конкретно свое действие е включила лицата в пациентската си листа въпреки тяхното нежелание, и че същата е представила регистрационните форми в РЗОК - Сливен с цел отразяването им в системата на НЗОК, е необосновано, а решаващият извод на първоинстанционния съд, че д-р Тонева не е нарушила визираните в заповедта като нарушени разпоредби от ЗЗО, НРДМД – 2017 г. и НОПДМП, е направен при неправилно тълкуване на приложимия материален закон. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. Този изход на спора обуславя уважаване и на акцесорната касаторова претенция за направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса за касационно обжалване, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 228 от АПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, в полза на РЗОК – Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция в размер на 100 лв. (платими от "Д-р М. Тонева – АПМП-2016-ИП" ЕООД), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган), както и 25 лв. за деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,