Решение № 12016 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2014 г.

Решение № 12016 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2567/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Ем Лизинг" ЕООД срещу решение № 13 от 07.01.2014 г. по адм. д. № 1848/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против АПВ № И 000435/01.02.2013 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" при Община - Варна, потвърден с решение № 1225/09.04.2013 г. на кмета на Община - Варна, с който на дружеството е отказано възстановяването на сумата в размер на 6382,32 лв. по искане с вх. № МД 13000059ВН/16.01.2013 г. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Счита се, че неправилно съдът е допуснал откриването на производство по оспорване съдържанието на представените писмени документи за платени данъци за 2009 г. и 2010 г., неправилно е определил в тежест на административния орган да докаже истинността на тези документи и производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК е било несвоевременно поискано и съдът не се произнесъл по всички доказателствени искания на жалбоподателя. Оспорва се извода на съда, че издадените и приложени документи за "платени данъци" не са официални свидетелстващи документи за платени данъци, с доводи, че тези документи са издадени от длъжностно лице, което е било в трудово-правни отношения с общината, подписани и подпечатени с печат № 0129 с надпис " Община Варна* имуществени данъци", който се ползва от Корнелия Атанасова Петкова - бивш главен инспектор "Ревизии, проверка и контрол" в дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Излагат се доводи, че формалното наименование на писмения документ като "Приходна квитанция" или липсата на наименование не е съществен за удостоверяване фактът на плащане, след като в него се съдържат данни за вида (характера) на плащането, основанието, периода за който се прави, сумата която се внася и датата на издаването му, че несъответствието между начина на плащане не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Счита се, че предприетите конкретни действия от Корнелия Петкова, свързани с погасяване задълженията на жалбоподателя за 2009 г. и 2010 г. не изключват извършване на плащане, без значение дали внесените суми са отчетени в касата на ответника по жалбата, че на същото длъжностно лице може да се възлага изпълнението на други задачи, възложени от директора на Дирекция "Местни данъци" и началника на отдел "Събиране, обезпечаване, ревизия и контрол" и съдържанието на длъжностната характеристика на Корнелия Петкова не изключва възлагането дейност по събиране на пари и издаването на удостоверителни документи за платени данъци за превозни средства. Представя се като доказателство удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 2010 г. за наличие или липса на данъчни задължения. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че плащанията за данък превозни средства за 2009 г. и за първа вноска за 2010 г., които жалбоподателят претендира за възстановяване, не са недължимо платени по смисъла на чл. 128 от ДОПК, тъй като са извършени на основание влезлия в сила акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/, а доводите на жалбоподателя касаят твърдения за извършени преди издаване на АУЗД плащания, за които представя документи за платени данъци за 2009/2010. Относно претендираните суми за възстановяване по приходните квитанции за платените втори вноски за данък превозни средства за 2010 г., които не са предмет на влезлия в сила АУЗД, свързани с представените документи за платени данъци, е прието, че тези документи не удостоверяват надлежно извършени плащания на задължения за данък превозни средства. Изложени са мотиви, че в чл. 2 от ЗМДТ изрично са посочени начинът и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Жалбоподателят не твърди, че е заплатил дължимите данъци безкасово по съответната сметка, а че заплащането е станало в брой. Доказването на извършено плащане "в брой в касите на общинската администрация" става с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, което приема плащането на касата, т. е. доказателство за платени данъци в брой може да бъде само издадена от касиера приходна квитанция. Не са възприети доводите, че представените документи "за платени данъци за 2009/2010 г. ", на които е поставен печат № 0129 на общинския служител Корнелия Петкова са официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Прието е, че представените от жалбоподателя документи "за платени данъци" не съответстват на установената форма за приходна квитанция, тъй като не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой, не носят наименование Приходна квитанция, не е посочен номер на квитанцията и дата на издаването й, на същите е отбелязано, че данъците са платени с квитанция с № 1/23.01.2009 г. съответно от 17.02.2010, т. е. самите разписки не са издадени по повод извършено плащане, а посочените в тях квитанции не са представени по делото. От приложените по делото справки от програмен продукт, е установено, че въз основа на притежаваните от дружеството разписки, от Корнелия Петкова са регистрирани плащания, но не както се твърди от жалбоподателя - в брой, а безкасово, по банков път. В същото време, при проверката е установено, че плащания по банков път не са постъпвали, в който смисъл са и констатациите в доклада от приключилата проверка. Ненадлежно извършеното плащане - на неоправомощено лице, не по предвидения от наредбата начин, не води до изпълнение задължението за заплащането на данък превозни средства, поради което с Протокол № 79/27.08.2010 г. е извършено сторниране на отразените в системата "плащания". Паричното разпореждане е извършено на лице, което не е оправомощено да го получи и реално същото не е постъпвало в бюджета на Община - Варна. Изложени са мотиви, че въпреки, че не е безспорно установено авторството на оспорените документи, дори да се приеме, че те са съставени от служител на общинската администрация, те не са издадени в кръга на службата му, тъй като от длъжностната характеристика на служителя, с чиито печат са подпечатани документите е видно, че на същия не е предоставена компетентност да приема плащане на данъци и да издава удостоверителен документ за това. Макар издадени от общински служител, представените документи "за платени данъци" не са официални свидетелстващи документи, не притежават материална доказателствена сила и следователно не удостоверяват по задължителен за съда начин плащането на данъците. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя относно мястото на което са платени данъците - в кабинета на общинския служител, в сградата на общинската администрация. Разпоредбата на чл. 2 ЗМДТ сочи, че плащането трябва се извърши на касите на общината, а не в сградата на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице, плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция. Няма пречка, с оглед проявеното от жалбоподателя доверие към общинския служител Петкова, да й предаде парите за данъците в нейния кабинет, но за да е валидно плащането е било необходимо тя от името и за сметка на жалбоподателя, да ги внесе в касата на общината и да получи за това приходна квитанция на името на задълженото лице. Личната преценка на жалбоподателя да не изпълни сам законовото си задължение да плати данъците на касата, а да го изпълни с помощта на общинския служител, е причината да не са налице надлежни доказателства за извършено плащане. В случая не става въпрос за презумирана добросъвестност на администрацията, а за субективна преценка на начина на изпълнение на законово задължение - лично на касата или чрез някого, било то и общински служител. Само поради тази лична преценка парите за данъците не са стигнали до касиера - общинският служител, който единствен е оторизиран да приема плащане за данъци. Решението е правилно. Данъчните задължения са парични задължения и тяхното изпълнение - начин, място и срок, е определено с нормативен акт. Съгласно чл. 61 ЗМДТ данъкът върху превозните средства се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес на собственика, подал декларация по чл. 54 ЗМДТ. Член 2 ЗМДТ изрично определя начина и мястото на изпълнение - "в брой в касите на общинската администрация" или "безкасово по съответната сметка". Касаторът не твърди, че е заплатил дължимия данък безкасово по съответната сметка, заявява, че това станало в брой. Доказването на извършеното плащане "в брой в касите на общинската администрация" се извършва с нарочен документ, издаден от длъжностното лице, което на касата приема плащането. Следователно, за да докаже извършването на плащането задълженото лице е необходимо да представи издадената му от касиера приходна квитанция. Доказателствената тежест е негова, тъй като той черпи права от твърдяния факт. Касаторът не представя приходна квитанция, а документ "за платени данъци за 2009/2010 г. ", на който е поставен печат № 0129 на общинския служител Корнелия Петкова. Както обосновано приел съда, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е безспорно, че представения от касатора документ не съответства на установената форма за приходна квитанция. Вярно е (доколкото не се оспорва автентичността), че документа е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесния документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. Що се отнася до довода на касатора свързан с мястото на което платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно.