Решение № 6137 от 8.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 190 от 01.11.2022 г., постановено по административно дело 167/2022 г. от Административен съд Ямбол /АС Ямбол/, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02-280-2600/1602 от 30.01.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. в частта, с която е намалено финансирането по СЕПП, по СПП, по СПК и по ЗДП. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира присъждане на сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна. Ответникът по касационната жалба ЛАНД БИО ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата и иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за неговата форма, доколкото липсват изложени конкретни фактически основания, довели до издаването му, респективно е издаден при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки довели до постановения отказ за подпомагане. Така постановеното решение е правилно. Обосновани са изводите на съда за липса на фактически основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а бланкетното посочване на всички възможни правни основания в уведомителното писмо води до невъзможност да се прецени на кое конкретно правно основание е постановен отказът за изплащане на финансово подпомагане. От пояснението, дадено за съдържанието на колона 3 - намаления, от таблица 1 в уведомителното писмо е невъзможно да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган. Същото е общо и бланкетно, като в него са посочени няколко хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай. По отношение процесните схеми от уведомителното писмо са ясни единствено размерите на исканите суми по схемите, размерите на намаленията и на оторизираните суми, но не са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни констатации, касаещи извършеното намаление. Правилен е изводът на АС Ямбол , че липсват мотиви защо са намалени сумите за подпомагане. За такива в случая не може да се приемат изложените в становище от 23.03.2022 г. Същото, макар и изпратено с административната преписка, е изготвено едва след подаването на жалбата срещу оспореният административен акт пред АС Ямбол, като в него дори е посочено, че е във връзка с постъпилата жалба, поради което има характер на отговор на жалбата, а не на мотиви на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Действително в приложеното становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, се съдържат мотиви, но наличието им не може да санира липсата на такива в първоначалния административен акт, защото не е в гореописаната хипотеза, а именно процедура по обжалване пред по - горестоящ административен орган. Следва да се отбележи, че допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което да подпомогне страната в избора на защитните средства, както и съда при упражняване на контрол за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба против същия. В тази връзка е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е възпрепятствало жалбоподателя пред АС - Ямбол да организира защитата си. От изложените до тук съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС Ямбол. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие и съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, претендираната от ответника сума е в размер на 1000 лв., представляваща хонорар за един адвокат. Направеното от касатора възражение за прекомерност в тази връзка е неоснователно договореният и заплатен от жалбоподателя хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, като същият е в размер, близък до минималния, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение