Решение № 6415 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2020 г.

Решение № 6415 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез гл. юрк. Йорданова, срещу решение № 191 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 259/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 353-ФК от 01.10.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС - книжарница, находяща се в гр. Търговище, ул. "Васил Левски" № 11, стопанисван от ЕТ "Петер Стар - П. Петров", със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. "Граф Игнатиев" № 2, представлявано от П. Петров и началника на отдел "Оперативни дейности" гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е осъден да заплати на ЕТ "Петер Стар - П. Петров" направените по делото разноски в размер на 250 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи за неправилност на извода на съда, че липсват мотиви за определения срок на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Петер Стар - П. Петров" оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на едноличния търговец, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 14 дни. Обосновал е изводи, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, за които се налагат тези мерки, тъй като запечатването на обекта не води до преустановяване или предотвратяване на подобни нарушения. Нарушен е и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. По делото не е имало спор по фактите, а именно, че на 25.09.2019 г. в 17: 10 ч. служител на административния орган е извършил контролна покупка на 1 бр. химикал на стойност – 0. 60 лв. и 1 бр. вестник на стойност от 1 лв. в търговски обект – книжарница, стопанисвана от едноличния търговец, не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискалното устройство. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на конкретни мотиви за срока за налагането й. Административният орган е изложил конкретни мотиви по отношение на 14 дневния срок за налагането на ПАМ. От събраните по делото доказателства се установява, че едноличният търговец не е издал касова бележка за извършените покупки на стойност 1, 60 лв. на 25.09.2019 г. в 17: 10 ч. При неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ правилно административният орган е приел, че създадената организация в обекта, води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Приемането от съда, че от неиздаването на една касова бележа не може да се направи такъв извод е неоснователно и несъобразено с доказателствата по делото, тъй като в конкретния случай следва да се отчете и факта, че е установена разлика в касовата наличност в размер на 85, 70 лв. в повече, която се обяснява с неиздадени касови бележки. Тази разлика не може да се приеме, че се дължи на неизвършено сторно от 600 лв., каквото обяснение е дадено, тъй като видно от протокола от проверката, същото е взето предвид. При така установеното правилно въз основа на изготвения протокол за извършена проверка приходните органи са направили законосъобразен извод, че не се отчитат действителните приходи от продажби на услуги, което води до отклонение от данъчно облагане, поради което като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение. Освен това от изложените мотиви в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че търговецът има непогасени в срок публични задължения. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено изцяло на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на ЕТ "Петер Стар - П. Петров" срещу заповедта за налагане на ПАМ, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение