Решение № 14974 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2014 г.

Решение № 14974 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9991/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Красимир Найденов Киров и Димитър Найденов Киров, двамата от гр. Банкя против решение № 3707 от 03.06.2014 г. по адм. дело № 5253/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № КД-14-22-386/19.03.2013 г. на началника на СГКК - София в частта относно изменение на одобрената КККР с нанасяне на нови обекти-имот с идентификатор 02659.2191.2843 и имот с идентификатор 02659.2191.2844 и се заличава обект имот с идентификатор 02659.2191.1498 и се променя идентификатора на сграда 02659.2191.1498.1 на 02659.2191.2844.1. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответниците Николина Кръстева, Наталия Йосифова, Юлия Спасова, Грудка Попова, София Спасова и Светослав Спасов оспорват жалбата. Ответниците Валери Михайлов Аначков, Екатерина Недялкова Павлова, Бойка Григорова Спасова, Михаил Алексов Аначков, Румен Михайлов Аначков и Димитър Филипов Спасов, както и началника на СГКК - София не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а допуснатото изменение изцяло в съответствие с влязло в сила съдебно решение по спор за материално право с правно основание чл. 108 ЗС. Решението е валидно, допустимо и правилно. С влязло в сила на 16.05.2011 г. съдебно решение по гр. д. 3974/2003 г. по описа на СГС касаторите са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на ответниците недвижим имот-УПИ ХVI-1498 по регулационния план на вилна зона Банкя, с площ от 633 кв. м., описан с № 7022125 от кв. 6 в решение ОСГК Овча купел № 5532/10.06.2008 г. Това решение е задължително за страните по делото, които са и страни в настоящото производство, както и за съда и кадастралната администрация. Със сила на присъдено нещо е разрешен спора за принадлежността на правото на собственост върху УПИ ХVI-1498 в полза на ответниците-заинтересувани страни в първоинстанционното производство. Доколкото в одобрената КК имот с идентификатор 02659.2191.1498 е записан изцяло като собственост на касаторите, законосъобразно с оспорената заповед е допуснато изменение в съответствие с влязлото в сила съдебно решение. Неоснователно е възражението на касаторите, че решението не е постановено по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР (сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и затова не може да бъде основание за изменение на ККР без съставяне на акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересувани лица ( чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР). С решението по иск с правно основание чл. 108 ЗС е разрешен спора за материално право между страните и то към момент, който предхожда одобряването на ККР, затова не е нужно установяването на грешка в тях по реда на чл. 53, ал. 2 ( сега чл. 54, ал. 2) ЗКИР. Неоснователен е доводът за произнасяне на обжалваното решение при неизяснени фактически обстоятелства. Въз основа на заключение на вещо лице е установено, че разликата в площта на имота, описана в съдебното решение от 633 кв. м. и площта на имота с идентификатор 02659.2191.2843 от 672 кв. м. се дължи на несъвпадане на регулационната граница и старата имотна граница на имот № 2125 по решението на ОСЗГ - Овча купел. Разликата в площта е функция от местоположението на границите и не води до промяна в действително притежаваните вещни права. Като е приел, че оспореното изменение на ККР е законосъобразно и в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по спор за материално право между страните в производството, административният съд е постановил правилно и обосновано решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,