Решение № 1540 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2009 г.

Решение № 1540 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5443/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Ангелов Ангелов от гр. София срещу решение № 14 от 26.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2941/2008 г. от Административен съд - София-град. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Савова, пледира за неоснователност. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Борислав Ангелов срещу Заповед № Аз-1891 от 10.04.2008 г. на директора на НСП за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба не се правят доводи, които решаващият съд да не е обсъдил в мотивите си. Неоснователно е твърдението за допуснати от административния орган нарушения на разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР, която в относимата към момента на извършване на дисциплинарното нарушение редакция гласи: "Дисциплинарно разследващият орган започва дисциплинарното производство, като запознава извършителя на нарушението със заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 230, ал. 1 ЗМВР и му разяснява правото да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР". Видно от приложената по делото Заповед № К-1699 от 19.03.2008 г. на министъра на вътрешните работи срещу Ангелов е образувано дисциплинарно производство по чл. 224, ал. 2, т. 1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и генералния комисар на МВР и на преките ръководители; ) и т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), чл. 227, ал. 1 (Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са: ), т. 7 (превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица; ), т. 8 (злоупотреба с власт или доверие; ) и т. 10 (извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение) от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР (Други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са: ), т. 4 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.). Че извършеното от Ангелов нарушение е несъвместимо с етичните правила на поведение на служителя от МВР е изрично записано в тази заповед, а непосочването на точните разпоредби на Етичния кодекс - т. 7, т. 8, т. 12, т. 31, т. 33, т. 34 и т. 64 - не е съществено нарушение на административно-производствените правила, както сочи касаторът. Последният не е бил лишен от правото си да дава обяснения и да представя доказателства във връзка с твърдението, че е нарушил етичните правила, закупувайки големи количества цигари без акцизен бандерол от безмитните магазини на ГКПП, където работи. Заповедта е била връчена на държавния служител от МВР лично, срещу подпис на 21.03.2008 г., като същият собственоръчно е отразил, че към момента на връчването не се намира в законоустановен отпуск и му е разяснено правото по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Неоснователно е и твърдението, че в оспорената заповед липсват мотиви, тъй като изложените фактически основания не кореспондират на посочените правни основания - т. 7 (държавният служител пази доброто име на институцията), т. 8 (държавният служител насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си), т. 12 (държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия), т. 31 (държавният служител не се възползва от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел), т. 33 (държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси), т. 34 (държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание) и т. 64 (държавният служител не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване) на Етичния кодекс, приет със заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-2013 от 8.11.2006 г. Правилно съдът от първата инстанция е отразил в мотивите си, че извършените от Ангелов действия изразяват демонстративно неуважение и незачитане на закона и водят до уронване престижа на професията, а това пряко засяга и облика на полицейския служител в обществото. Неоснователно се явява и твърдението, че административният орган е подменил основанието за налагане на наказание, тъй като в случая е налице нарушение на конкретни служебни задължения. Явно за административния орган нарушенията на правилата на Етичния кодекс, посочени по-горе, са преценени като по-силно основание за налагане на дисциплинарно наказание от нарушението на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. В това отношение административният орган разполага с оперативната самостоятелност да преценява основанието, на което да наложи наказанието. Твърденията за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно всички относими към спора доказателства в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. По изложените съображения касационната жалба ще следва да се остави без уважение, като неоснователна, а решението на съда - в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, трето отделение,