Решение № 4696 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, срещу Решение 20113/16.10.2024г., постановено по адм.д. 7681/2024г. на АдмС - София - град, с което е било отменено решение 14270/02.10.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в частта, с която на К. С. Е. е било отказано предоставяне на статут на бежанец. В частта, в която на ответника е отказан хуманитарен статут Решението не е било оспорено и е влязло в сила. С касационната жалба и в съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител касаторът развива касационните основания, на които основава жалбата си. Наведени биват доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, необоснованост на оспорения съдебен акт, както и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, невалидност и недопустимост на съдебния акт касационни основания по чл.209, т.1, т.2 и т.3 АПК. Сочи се като неправилен извода на съда за допуснато от органа процесуално нарушение , изразило се в непълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и този за доказано от страна на ответника осъществено спрямо нея преследване, основано на политическите й възгледи. Излага като съществен довод за противоречие на правните изводи на първоинстанционния съдебен състав с установените по делото факти, обстоятелството, че същият не е зачел правнорелевантното обстоятелство, че лицето се е завърнало спокойно в страната си по произход неколкократно, за да търси легални способи за оставане на територията на ЕС, като липсват както твърдения, така и данни, че е била подложена на преследване заради политическите й възгледи. В допълнение сочи и обстоятелството, че заявителят е пребивавал в множество страни от ЕС непосредствено преди пристигането си в България и никъде не е подавал заявления за получаване на международна закрила, като в Р. България лицето е подало заявление едва при повторното си завръщане на територията на страната. В подкрепа на изложеното в жалбата се позовава и на отговорите от интервю, проведено от органа с нея, при което тя обяснява, че не е подала заявлението си незабавно след повторното пристигане на територията на страната, тъй като е търсела работа и желаела да получи работна виза. Касаторът счита, че при преценка на доказателствената съвкупност по делото първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е кредитирал всички събрани и относими към спора доказателства. Като такива сочи многократните откази, постановени от Р. Полша и Р. Италия да предоставят виза на лицето, след като преди това същата е разполагала с полска виза и сама е обяснила, че е не само е живяла в Полша, но и е работила там он лайн. Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд за доказана протестна дейност на територията по произход от страна на заявителя. Сочи и това, че спрямо нея не са налице дори индиции за допуснати репресивни или дори негативни мерки. Поставя акцент върху обстоятелството, че роднините й продължават да живеят в страната й по произход. Сочи се за недоказано и твърдението на Е., за опасност от мобилизацията й. Ответникът - К. С. Е. оспорва касационната жалба. Изразява мнение за правилност и обоснованост на оспорения съдебен акт. Счита, че молбата на жалбоподателя е разгледана обективно и безпристрастно. Явява се лично в о.с.з. и поддържа тезата си ли1но с процесуален представител адвокат. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Като прецени събрания по делото доказателствен материал и съобрази твърденията на двете страни, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение 20113/16.10.2024г., постановено по адм.д. 7681/2024г. по описа на Административен съд-София-град, е било отменено по жалба на К. С. Е., решение 14270/02.10.2023г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в частта, с която й е било отказано предоставяне на статут на бежанец. Що се отнася до останалата част от жалбата против оспорения административен акт, с която органът е отхвърлил заявлението за предоставяне на хуманитарен статут, тя е била отхвърлена, като решението в тази част не е оспорено от засегнатата страна и е влязло в сила. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. в предвидената в закона писмена форма, че не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила, но неправилно е бил приложен материалния закон в частта му касателно разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗУБ. След обсъждане на част от събраните по делото доказателства съдът е достигнал до извод за липса на изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, но за наличие на една от тези по чл.8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и по-конкретно поради основателни опасения от преследване, основани на политическото мнение и възгледи на ответника. За да обоснове крайния си извод по делото, съдът е посочил, че като инициирано от гражданин на Руската Федерация, той подхожда към производството за предоставяне на закрила на индивидуален принцип . Уточнил е, че възприема като лица в потенциален риск тези, свързани с опозиционни партии и групи, активисти за правата на човека, явни и скрити противници на официалната власт, журналисти, представители на ЛГБТ организации и т.н. Приел е за безспорно това, че жалбоподателката не сочи обстоятелства, от които да се направи извод, че е имала проблеми с официалните власти или че е била преследвана, заради своята раса, религия, народност или за принадлежността ѝ към определена социална група. Въпреки това е приел за установено, че още преди да реши да напусне Русия през 2021 г., оспорващата е имала политически убеждения, които не са съвпадали с провежданата в страната официална политика, като според съдебния състав съществуват косвени доказателства, че тя е участвала на [заличен текст] Като такива доказателства е възприел обстоятелството, че сайтът на Свободна Европа съдържа данни за [заличен текст], като един от градовете участвали в протестите бил Ростов на Дон, където заявителят сочи, че е живял. Така възприетото за доказано, според първоинстанционния състав е обосновало правния му извод , че К. Е. има основателни опасения от преследване, основано на политическо мнение. Тя се намира извън страната си на произход - Руската Федерация и не желае да се върне там, поради тези опасения. Според съдебният състав, под политическо мнение следва да се разбира нейната ясна, разбираема и открита за обществото позиция, която не съвпада с официалната политика на управляващата партия в Русия. Изразил е предположение, че заради изразяването на тази позиция, оспорващата може да бъде подложена на преследване. Посочените като възприети за доказани обстоятелства според първоинстанционния съд, съответстват на предпоставките за получаване на статут на бежанец по смисъла на чл. 2, б. г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Квалификационната Директива). Съдът е приел по-натам, че установявайки се в България лицето е продължило да изразява гореописаното политическо мнение, участвайки в прояви [заличен текст]. В тази връзка е кредитирал репортажите, ценени като публикувани в социалните мрежи и отразени в националните медии. Съдът е приел и това, че дори да не бъде възприето заключението му за това, че К. Е. е изразявала своето политическо мнение, [заличен текст], преди да напусне страната си по произход, то е налице правното основание по чл. 5, пар. 1 и пар 2 от Квалификационната Директива, според което основателното опасение от преследване или реалната опасност от понасяне на тежки посегателства може да се основават на събития, настъпили, след като молителят е напуснал държавата на произход и по-конкретно нападението на Руската Федерация над Украйна, започнало на 24.02.2022 г., както и изразяваната от страна на К. Е. публична позиция, чрез участие в прояви, [заличен текст], за което са налице, множество публикации в социалните мрежи и електронните медии. Изразено е било предположение, че тази дейност можела да бъде изтълкувана от официалните руски власти като разпространяване на "невярна информация" за руската армия, както и за "дискредитиране" на въоръжените сили, което да доведе до наказателно преследване за оспорващата, в случай, че тя би била върната в страната си на произход. В крайна сметка, таканаправените правни изводи мотивирали първоинстанционния съд да достигне до извод за наличие по отношение на К. Е. на предпоставките по чл. 8, ал. 1 и ал. 6 от ЗУБ, а именно, че за търсещата закрила съществуват основателни опасения от преследване, основани на изразено политическо мнение и тъй като тя се намира извън държавата си по произход, поради тези причини не може да се завърне в нея. Съдът изложил доводи и за това, че подаването на молбата за предоставянето на международна закрила от страна К. Е., на един по-късен етап, не е в нарушение на разпоредбата на чл. 5, б. г) от Квалификационната Директива, тъй като е разполагала с основателни и логични причини за това. В заключение е приел, че бива установена конкретна реална заплаха за кандидата, която обективно е в състояние да възбуди основателни опасения от преследване, основани на, политическо мнение или убеждение. Според настоящата съдебна инстанция такапостановеното решение е неправилно. На първо място в мотивите на решението не са обсъдени в достатъчна степен данните за предходното поведение на ответника и връзката му с обстановката и събитията в Руската федерация. В това число необсъдени в пълнота са били данните, изходящи от сигурни източници на които е извършено позоваване в справките на Дирекцията Международна дейност при ДАБ-МС. В хода на съдебното производство са представени достоверни данни за социално-политическата обстановка в Русия, както и за възможността на нейни граждани да пътуват ди държави членки на Европейския съюз. В тази връзка съдът не подлага на съмнения изходящото от самият заявител обяснение, а това се установява и от копието на задграничния й паспорт, че същата е разполагала с виза за Р. Полша за периода 28.11.2021г. 28.03.2022г. Твърде лаконичните й отговори за това с какво се е занимавала в Полша и за какъв период е прибивавала там разколебават тезата й, че е изразявала активна гражданска позиция против реда в държавата й на произход. В самото интервю тя ясно признава, че последно е изразявала открито своите политически възгледи през януарските събития на 2021г. в подкрепа на [заличен текст]. Т.е. , става ясно, че към момента на заявяване на искането за получаване на международна закрила в България лицето не е било обществено и политически активно. В тази връзка е логичен изводът на административния орган, че по-късните, спорадични участия в интервюта и изказвания от страна на Е. са целели именно легитимацията й като публичен критик по-скоро на войната отколкото на [заличен текст]. Дори и да са достоверни изявите в интернет, макар да не се доказват с надлежни доказателствени средства. Представените снимки от блогове/сайтове подлежат най малкото на лесна обработка. На съдебният състав е добре известно обстоятелството на официалната забрана на руските граждани за достъп до YouTube, Facebook, Instagram и редица други западни канали, както и сайтове на телевизии на държавите членки от ЕС, включителнои и на български такива. Достъпът до тях е технически ограничен. Това води до недостъпност на гражданите на Русия до такаобективираните мнения и позиции. Т.е. няма как те да бъдат възприети от съгражданите на заявителя, от широката публика в русия, за да последва санкция за изразяването им. Жалбоподателят не доказва активна гражданска позиция в достъпните за руското общество канали в интернет, като ВКонтакте например, който допуска свободен израз на идеи и мнения и е достъпен за гражданите на руското общество. Примерите, които се сочат като доказателство за опасността от изразяване на алтернативно на политическата власт в Русия мнение касаят именно случаи на действия, които са достигнали до населението на територията в тази страна. В своя Общ коментар 34 по член 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права Върховният комисариат на ООН за бежанците включва блогьрите в широкото определение за това кой следва да се счита за журналист за целите на свободата на изразяване. Според заключението там: "Журналистиката е функция, която се споделя от широк кръг участници, включително професионални репортери и анализатори на пълен работен ден, както и блогъри и други, които се занимават с форми на самопубликуване в печата, в интернет или другаде..." (ВКБООН, Общ коментар 34: МПГПП, член 19: Свободи на мнение и изразяване, Документ на ООН. CCPR/C/GC/34 (12 септември 2011 г.), пар. 44.) Чл.19 от пакта обаче има предвид лица с активна гражданска позиция, с чести публикации, които целят да привлекат общественото внимание. Изказванията на Е. са ограничени, спорадични и с ниска степен на интензитет. В този случай, те не биха могли да се ползват от общата защита на журналистическата активност и в тежест на страната е да докаже по-интензивни интервенции от страна на държавата спрямо нея, за да бъде възприето като обосновано и вероятно основателно твърдението от нейна страна за реална опасност от предстоящи саморазправи и преследвания на база политическите й възгледи при евентуално завръщане в държавата на произход. В подкрепа на нейните твърдения за опасност от преследване и наказания заради политическите й възгледи съдът не възприема и изразената позиция на заявителя в български национални медии. Те търсят по-скоро популярност за оставането на лицето в страната ни по повод провежданото производство, т.е. опит за утвърждаване на защитаваната бежанска история. Необосновано не е била отчетена спорадичността в действията на кандидата, представящи мнението й по повод на войната. Противно на това, както сочат указанията на Агенцията на Европейския съюз за убежището, значение при преценка нивото на риска от преследване по политически причини, освен степента на участие в протести, която правилно е преценена от първоинстанционния съд като ниска, предвид следва да бъде взето например и силното присъствие на кандидата в интернет, което безспорно увеличава нивото на риска от преследване. От бежанската история на Е. не се установява подобно силно присъствие". От справките на ДАБ изх. ЦУ -1938/13.09.2024г., ЦУ - 1819/21.08.2024г., ЦУ - 1415/19.09.2023г., ЦУ - 1303/31.08.2023г. за обществено - политическата ситуация в Руска федерация, проследена през целия период от подаване на заявлението до неговото разглеждане от съдебен състав по същество става ясно, че към момента на разглеждане на заявлението, както и към по-късния момент на разглеждане на спора по делото пред съд, липсва извънредна ситуация на мобилизация на граждани на руската федерация с цел изпращането им на фронта. Съгласно Федералния закон на Руската федерация 53 - F2, относно военните задължения и военната служба, единствено руските граждани от мъжки пол на възраст между 18 и 27 години подлежат на наборна военна служба. По данните, общодостъпни в публичното пространство, както и от справките, представени от страна на ответния орган, след обявяване на частична мобилизация на 21 септември 2022г., руската Дума предприема законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Увеличават се сроковете за наказание лишаване от свобода за действия като неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия и мобилизация. Увеличава се от 5 на 10 години лишаване от свобода отговорността за самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или военно положение, във военно време или в условия на въоръжен конфликт или бойни действия. Предлага се да се увеличи на 15 години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт, а наказанието за избягване на военна служба чрез симулиране на болест да стане до 10 години лишаване от свобода. Всички посочени по-горе наказания обаче са от категорията на приложимите към мобилизираните лица на служба в руската армия. Заявителят нито твърди подобно нещо, нито представя доказателства за него. В допълнение на такаизложеното, според данните в цитираните справки, според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани. Според съществуващата информация мобилизираните руски граждани не се изпращат в Украйна. Правилно при така възприетите обстоятелства е направен и изводът, че липсват данни, които да указват, че молителят може да бъде принудително мобилизиран и изпратен да воюва, още повече, че се касае за лице от женски пол без военна подготовка. Предвид всички обсъдени по горе като разгледани обстоятелства, основателно е възражението на процесуалния представител на касатора, че първоинстанционният съд не е взел предвид надлежноустановени по спора обстоятелства, които оборват тезата на ответника в производството. Неоснователен при преценката им е изводът на първоинстанционния съд за наличие предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.8, ал.6 ЗУБ. По конкретното дело нито се доказва, че тази дейност на изразяване на несъгласие с войната в Украйна е продължение на предходна такава в страната по произход преди напускането й, след като липсват каквито и да е реакции на руските власти за тогавашно поведение на кандидата, нито последвалите събития сочат на влошаване на политическата ситуация в Руската Федерация, спрямо момента на напускане на държавата по произход, до степен да пораждат сериозни опасения от преследване и по-скоро навеждат на извод, че дейността на Е. попада в изключващата хипотеза на същата норма, т.е. представлява дейност извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила. На следващо място липсва и основание за прилагане спрямо заявителя на разпоредбата на §171 от Наръчника за процедури на върховния комисариат на Организацията на обединените нации, тъй като той визира хипотеза на дезертиране и бягство от военна служба, което е възможно едва след реализиране или поне иницииране на производството по мобилизация, което както бе посочено по-горе започва с лично връчване на призовка за мобилизация срещу подпис, каквито нито се твърдят, нито се доказват да са обстоятелствата по делото. На последно място съдът констатира и това, че са били спазени и всички изисквания на разпоредбите на чл.73 и чл.75 от ЗУБ. При горните обстоятелства неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл.8, ал.1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а постановеното решение отменено в оспорената част. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,