Решение № 3923 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2011 г.

Решение № 3923 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Иванов Мишевски от гр. Пловдив, срещу решение № 441 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 103/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 12767/2010 от 7.12.2010 г. на началник група сектор ПП към ОД на МВР Бургас за наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. Жалбоподателят счита решението за неправилно без да посочва конкретни основания. Подадена е и частна жалба от Александър Иванов Мишевски срещу определение от 15.03.2011 г. по адм. д. № 103/2011 г. на Административен съд София - град, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената със заповед № 12767/2010 от 7.12.2010 г. на началник група сектор ПП принудителна административна мярка, с твърдения за неправилност, без посочване на конкретни основания. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за нередовност на жалбите, а по същество - за неоснователност. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбите за процесуално допустими, подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК, частната жалба - с пощенско клеймо от 4.04.2011 г. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, което следва да бъде предмет на касационната проверка, независимо, че в жалбата не са посочени пороци на решението. Разпоредбата се прилага субсидиарно и в производството по обжалване на определенията, съгласно чл. 236 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. За да отхвърли подадената жалба срещу заповедта, съдът е установил, че нарушението на жалбоподателя е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Приложена е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, съгласно която когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. Обсъдени са показанията на актосъставителя, според който водачът е бил в нетрезво състояние, че дадената проба е била некачествена, дадена по начин, който не позволява да се отчете резултата. От данните по преписката, талон за медицинско изследване и служебна бележка от МБАЛ Бургас, е установено, че водачът не се е явил в рамките на указания срок и в срока предвиден в Наредба № 30, не е посочил причините за неговото забавяне и явяване след определения срок и не е установил наличие на обективна невъзможност за явяването му в определения срок за изследване, поради което е прието, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон въз основа на направените фактически констатации, които не се оспорват. Правилно е приел съдът, че обжалваната заповед № 12767/2010 г. от 7.12.2010 г. на началник група в сектор "ПП" към ОДМВР - гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление" до решаване на въпроса за отговорността е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Правилно е прието, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити и процедурата по връчването. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС се отнема временно до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Обстоятелството, че срокът за който е отнето свидетелството за правоуправление е изтекъл в хода на съдебното производство не води до незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед, която се преценява към момента на издаването й. Неоснователна е и подадената частна жалба срещу определение от 15.03.2011 г. по адм. д. № 103/2011 г. на Административен съд София - град, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената със заповед № 12767/2010 от 07.12.2010 г. на началник група сектор ПП принудителна административна мярка. Съдът е обосновал изводите си, че твърдението за настъпване на труднопоправими вреди са неоснователни, като е изложил мотиви, че от длъжностната характеристика не се установява изискване за притежаване на свидетелство за правоуправление, във връзка с представените доказателства, че жалбоподателят управлява служебен автомобил при аварийна необходимост, посочил е, че не се установяват пречки служебният автомобил да се управлява от друго лице и от представеното удостоверение на ТЕЛК и социална оценка също не се установяват такива вреди. Следва да се добави, че обществения интерес да не се допуска управление на МПС от водач, който е управлявал автомобил след употреба на алкохол, се противопоставя на всички твърдения на жалбоподателя във връзка с възможните вреди от временното отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС. В този смисъл правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП за спиране изпълнението на оспорената заповед. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,