Решение № 5192 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2013 г.

Решение № 5192 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милко Николов Попов, гр. Варна, против решение № 2457/9.10.2013 г., постановено по адм. дело № 4687/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 551-6/26, 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на СО "Ваяляр", СО "Траката" и СО "Горна Трака", гр. Варна и съответните схеми в ЧАСТТА на предвижданията за улиците, попадащи в северната и източна част на ПИ 10135.2520.1909 в СО "Траката". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение (постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за изграждане на обект второстепенна улична мрежа-улица от VI клас), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имота на оспорващия, за законосъобразен. Правилно е прието, че не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и икономичност по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ с новопроектираната улица в ПУР минаваща северно на ПИ 1909, между о. т. 285 и о. т. 450 и обслужваща 6 имота - ПИ № 1826, 1829, 1828, 1823, 1827 и 1909, като същата се явява единствен достъп до ПИ 1823 и ПИ 1828, ПИ 1827.Безспорно е установено, че промяна на плана, състояща се в заличаване на улицата северно от имота на жалбоподателя и обособяване на тупик към ПИ 1828 и ПИ 1827, не е по-целесъобразния вариант, тъй като при наличие на денивелация, за да може битовата канализация обслужваща двата имота да се включи в канализационния клон, ще се наложи монтиране на помпи към всеки един от имотите. Следователно предложената задънена улица не е по-икономично осъществима, тъй като е свързана с допълнително съоръжение за решаване на канализацията на двата посочени имота. В този смисъл приетата без оспорване СТЕ е установила, че с ПУР са спазени изискванията заложени в чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и дават възможност за целесъобразно застрояване на територията на имотите и кварталите като цяло, а не само на отделни имоти при липса на възможност за по-икономичен осъществим вариант. Констатациите на вещото лице не са оборени от касатора и правилно са кредитирани изцяло от съда като обективни. Видно от данните по делото съдът се е произнесъл по всички доводи в жалбата, включително по реда на чл. 169 от АПК, въвеждащ съдебния контрол и върху целесъобразността на административния акт. В настоящото производство е от значение дали съществува вариант, посочен от вещото лице, при който процесния ПИ да не се засяга, или да се засегне в минимални размери. Съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране в настоящия казус е разглеждана и съобразена при одобряването на оспорения ПУР, обоснован е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Това е сторено, видно от материалите по приложената административна преписка. Във връзка с гореизложеното касационните доводи са неоснователни и недоказани. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав