Решение № 7354 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4750/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, срещу решение № 9154 от 08.03.2026г., постановено по адм. д. № 9701/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което по жалбата на „ГК България“ ЕАД е отменена Заповед № САГ25 – РА53 – 447 от 24.06.2025г. на Кмета на Столична община /погрешно посочена в решението с дата 24.07.2025г./, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ във връзка с ал. 1, чл. 134, ал. 4, т. 1 и чл. 54, ал. 1 ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП - ПЗ) в обхват за кв. 2, ПИ идентификатор № 68134.4083.6364, УПИ I – 239, 242, 668, 6153 – „за озеленяване“, м. „Младост 3“, район „Младост“, СО, съгласно приложено мотивирано предложение и с което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите, дадени в решението. Столина община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 и т. 2 от АПК. Навеждат се съображения, че съгласно скицата – предложение за издаване на разрешение за изменение на ПУП – ПЗ е видно, че новопредвидения строеж „кафене“ е показана върху контура на реализиран на място временен строеж, което е недопустимо, тъй като по този начин би било допуснато пътвърждаване на сграда, разрешена по реда на чл. 54, ал. 1 ЗУТ като временен строеж Посочил е, че съдът не е отчел, че по този начин с новия устройствен план ще се придаден траен устройствен статут на сграда, която подлежи на премахване, която дори не отговаря на изискванията за търпим строеж. Навежда съображения, че по този начин ще бъде преодоляно изискването за нейното премахване като временен строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави мотивирано възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът „ГК България“ ЕАД, чрез процесуалните си представители адв. Щерева и адв. Недева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави изрично изявление, че не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, както и в предвидената от закона форма, като административното производство е започнало по заявление, което е придружено с изискващата се скица предложение, както и че не са допуснати твърдени в жалбата нарушения досежно липсата на становище на главния архитект на общината. В тази връзка е посочил, че с представената административна преписка е представено и становище на главния архитект на СО по чл. 135, ал. 1 т. 4 ЗУТ, което е за издаването на отказ, както и протокол от ОЕСУТ, на който е разгледано предложението, като обективираното в него положително становище е посочил, че не обвързва административния орган. Приел е обаче, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за пълно и подробно изясняване на относимите факти, което е нарушение на чл. 35 и чл. 36 ЗУТ, което пък е довело до неправилното приложение на материалния закон. Посочил е, че в производството, като такова чл. 135, ал. 3 ЗУТ, са установени изискващите се предпоставки, а именно искането е подадено от легитимирано лице по чл. 131 ЗУТ, мотивирано предложение, придружено със скица, както и становище от главния архитект на общината. Приел е, че от събраните и преценени в тяхната съвкупност доказателства, включително приетата по делото съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че предложението съответства на нормативите и устройствените показатели на съответната зона по ОУП. Посочил е, че отправеното искане е за разрешаване за изработването на проект за ПУП – ПЗ за „кафе“, което е обслужващо към основната паркова функция на имота, в който се намира и е съответно на допустимите функции за устройствената зона „Тго“, съгласно т. 33 от приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/. Приел е, че от приетата СТЕ, се установява и че са спазени показателите за плътност на застрояване – 2% и Кинт от 0,02, както и изискванията за озеленяване.Посочил е, че от доказателствата е установено, че в имота има изграден временен строеж, обозначен с № 29 – офис – продажби, разрешен и изграден по реда на чл. 54, ал. 1 ЗУТ във връзка с изграждането на жилище – комплекс „Парк каньон“, който не е премахнат, тъй като не е приключило строителството, за чиято организация е разрешен. Приел е, че е необоснован извода в оспорения административен акт, че е налице идентичност между разрешения временен строеж, който е за офис – продажли и новопредвидената сграда, която е за „кафе“, както и че не е налице законова забранана мястото на временен строеж да бъде предвидено ново застрояване.Посочил е и че настоящата процедура е такава по допускане на проектиране на изменение, като едва да следващия етап на процедурата – по одобряване на ПУП – ПЗ – може да бъде разгледана хипотезата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, а именно забраната за придаване на законно положение на незаконно изградени строежи с изменение на ПУП. По тези съображения е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Правилен е и извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона. В случая преценка за законосъобразност на оспорения изричен отказ е правилно направена от първоинстанционния съд въз основа на релевантните законови условия за това по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП, като това е предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява, както правилно е приел съдът: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, съответно и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП на съответната община, в случай, че е наличен такъв. Правното основание за изменение на ПУП, а именно основанието по чл. 134, ал. 1 и 2 ЗУТ, не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. Правилен и обоснован е изводът на състава на АССГ, че в случая безспорно е установено, че предложението е направено от легитимирано по чл. 131 ЗУТ лице, с представена скица – предложение, отговаряща на законовите изисквания на закона, при наличие на становище от главния архитект на общината. Обоснован е и извода от събраните в хода на производството доказателства, че предложението съотвества на правилата и нормите по устройстов на територията, както и на ОУП, тъй като новопредвидената сграда, за която е поискано разрешаването на изработването на проект на ПУП – ПЗ е с предназначение за „кафе“, което пък съответства на допустимото строителство в УПИ I – 239, 242, 668, 6153 – „за озеленяване“, както и за зоната по ОУП – „Тго“. Съгласно т. 33 от приложение № 3 към чл. 3, ал. 2 от специалния закон – ЗУЗСО в зона Тго в „Паркове за ежедневен отдих с площ под 5ха, а имота е малко над 1 ха, се допуска само застрояване, обслужващо основната паркова функция сгради (кафе, църква, трафопост, тоалетна). Искането съответства на това ограничение, като от СТЕ се установява и че новата застройка е очертана със задължителни линии на застрояване, като показателите и съответстват на изискванията за плътност на застрояване, Кинт и минимално озеленяване за зоната. Т.е. правилен е извода на съда, че предложението съответства както на ОУП, така и на правилата и нормите по устройство на територия. Правилен е и извода на съда, че в в случая не е налице пречката по чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, тъй като на първо място тази разпоредба е неприложима на настоящия етап на производството, чиито граници бяха очертани малко по – горе. От друга страна дори да приемем, че тази разпоредба е приложима с оглед на процесуалната икономия, а именно недопускането да бъде изработвано изменение на ПУП – ПЗ, което изначално противоречи на норми по устройство на територията, то пак в конкретния случай не са налице предпоставките по тази разпоредба. Съгласно чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ „Влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел: 1. узаконяване на незаконно изградени строежи“. Видно от разпоредбата забраната е валидна, когато е налице незаконен строеж, съответно когато той се предвижда като запазващ се по ПУП, като именно тогава би била постигната целта, забранена от тази норма, а именно узаконяването му с оглед на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като временният строеж не е незаконен, изграден е на основание чл. 54, ал. 1 ЗУТ в съответствие със законовите изисквания, освен това със заявлението и скицата – предложение не е поискано да бъде запазен, отразен като запазващ се временният обект, който е офис – продажби, свързан със стоящия се комплекс, а е заявено проектирането на нова сграда – за „кафе“ в съответствие със законовите изисквания във връзка с предназначението на имота „за озеленяване“ и зоната „Тго“. Дали временният обект ще бъде премахнат след приключване на строителството е обект на контрол на общинската администрация, като съгласно чл. 54, ал. 1 ЗУТ последица от непремахването му е невъвеждането в експлоатация на строежа, за който е изграден. Във връзка с изложеното е правилен извода на пръвоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон. Посочената по – горе очевидна фактическа грешка в датата на административния акт, посочена в съдебното решение, не е основание за неговата отмяна, тъй като в решението оспореният акт е индивидуализирин и с подробно описаното му съдържание, поради и което не е налице съмнение досежно отменения акт. Тя следва да бъде коригирана по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,