Решение № 554 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2010 г.

Решение № 554 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата И. А. Б. -Л., чрез адв. Ж. Й. срещу решение № 37/09.04.2010 г. по в. гр. дело № 55/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 300/09.12.09 г. по гр. дело № 168/09 г. на Шуменския окръжен съд и вместо него е осъдена жалбоподателката да предаде на осн. чл. 108 от ЗС на Р. С. И. владението на недвижимия имот - апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица] на трети етаж със застроена площ от 62.26 кв. м. в жилищна сграда "Х. -1", построена в парцел *, пл. № * в кв. * по плана на [населено място], заедно с принадлежащото му избено помещение със застроена площ от 21.35 кв. м., заедно с 0.10801 идеални части от общите части на сградата, на които съответстващ 9.67 кв. м. припадащи се общи части и правото на строеж върху 71.93 кв. м., заедно със съответните идеални части от сградата и мястото. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон е необоснованост. В писмен отговор ответницата по жалбата Р. С. И., чрез адв. Ц. К. е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 943/11.10.2010 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по правния въпрос предявяването на иск по чл. 108 от ЗС от трето лице спрямо владелеца на имота прекъсва ли придобивната давност ако искът е отхвърлен или производството е прекратено, поради недопустимост на иска. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявения иск от ответницата по жалбата Р. И. с пр. осн. чл. 108 от ЗС относно спорния имот апартамент № 3, находящ се в [населено място], ул. "Д. В." № 1 със застроена площ от 62.26 кв. м., заедно с избено помещение № 7 със застроена площ от 21.35 кв. м. е основателен. За да направи извода съдът е приел, че ищцата Р. И. се легитимира като собственик на процесния имот на основание влязло в сила на 12.02.2009 г. съдебно решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/06 г. на Шуменския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният предварителен договор за покупко - продажба на 19.10.06 г. между нея като купувач и С. К. като продавач. Според въззивния съд това решение има действие и по отношение на неучаствалите в производството по постановяването му лица, като последните могат да му противопоставят свои права и да възразят по съдебен ред срещу него, като касаторката Л. не е представила такива доказателства. Прието е, че към момента на влизане в сила на решението по предявения иск от ищцата Р. И. с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД - 12.02.2009 г. продавачката по предварителния договор С. К. се е снабдила с констативен акт за собственост върху имота - н. акт № */23.10.2007 г. По възражението на касаторката, че е придобила спорния апартамент на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за времето от 08.07.99 г. до предявяване на иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС - 16.02.2009 г. съдът е приел, че същото е неоснователно. Според съда с предявяване на иска с пр. осн. чл. 108 от ЗС от Р. И., предмет на разглеждане на гр. дело № 2975/07 г. на Шуменския районен съд срещу касаторката, по което е постановено и решението по предявения иск с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД владението е било оспорено и прекъснато преди изтичане на 10-годишния давностен срок. Съдът е приел за неоснователно и възражението на касаторката за упражнено владение върху процесния имот на основание сключения предварителен договор от 14.05.99 г. за покупко-продажба на спорния имот. Изложени са съображения, че правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява с изтичане на 5-годишна давност, предвидена в чл. 110 ЗЗД и че падежа на задължението на продавача по предварителния договор за покупко-продажба от 14.05.99 г. е 15.01.2000 г., като правото да се иска обявяването му за окончателен се е погасило преди предявяване на иска по настоящото дело. При тези съображения съдът е направил извода, че касаторката владее имота без правно основание. С решение № 26/10.02.2009 г. по гр. дело № 5911/2007 г. на ВКС IV г. о. състав на ВКС е приел, че при предявен иск от собственика срещу владелеца давността не се счита за прекъсната освен в случаите, когато искът не бъде уважен, но и когато съдебното производство е прекратено. Според съда с прекратяването всички процесуални действия се обезсилват с обратна сила, като отпадат и всички правни последици от предявяването на иска, каквито са спирането и прекъсването на давността. Съдът възприема за правилна практиката в цитираното решение на състава на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл. 84 ЗС относно придобивната давност се прилагат и разпоредбите на чл. 116 ЗЗД, касаещи прекъсване на давността. Според чл. 116, б. "б" ЗЗД течението на давностния срок се прекъсва с предявяване на иск или възражение. Давността не се счита прекъсната ако искът или възражението бъдат отхвърлени. Това правило следва да се приложи и при хипотеза на прекратено производство по делото, тъй като се обезсилват с обратна сила всички процесуални действия и давността не се счита прекъсната с предявяване на иска. С прекратяване на съдебното производство в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефекта на прекъсването на придобивната давност- т. е. придобивната давност не се счита за прекъсната. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид възприетото разрешение на правния въпрос съдът намира за неправилен извода на въззивния съд, че ищцата Р. И. се легитимира като собственик на процесния имот - апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от 62.26 кв. м., заедно със избено помещение № 7 със застроена площ от 21.35 кв. м. на основание влязло в сила на 12.02.2009 г. съдебно решение от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/2006 г., с което е обявен за окончателен сключеният предварителен договор за покупко-продажба от 19.10.2006 г. между ищцата като купувач и С. К. продавач. Неправилен е и извода за неоснователност на възражението на жалбоподателката И. Л. -ответник по иска за изтекла в нейна полза придобивна давност върху спорния имот за периода от 08.07.99 г. до предявяване на иска с пр. осн. чл. 108 ЗС - 16.02.2009 г. Установено е по делото, че предмет на разглеждане на гр. дело № 2975/2006 г. на Шуменския районен съд са обективно съединени искове, предявени от Р. И. с пр. осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент от 19.10.2006 г. и иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС за същия апартамент с ответник по иска жалбоподателката И. Л.. С решение № 281 от 16.05.2007 г. по гр. дело № 2975/2006 г. на Шуменския районен съд предявения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС срещу И. Л. е отхвърлен. С решение от 07.01.2009 г. по гр. дело № 598/2007 г. на Шуменския окръжен съд е обезсилено решението на Шуменския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с пр. осн. чл. 108 ЗС срещу И. Л., като процесуално недопустимо и производството по делото е прекратено. В тази част решението е влязло в сила на 12.02.2009 г. С прекратяване на производството по гр. дело № 598/2007 г. на Шуменския окръжен съд, съответно по гр. дело № 2975/2006 г. на Ш. по предявения иск с пр. осн. чл. 108 ЗС съдът намира, че се обезсилват с обратна сила извършените процесуални действия по този иск. Последица от прекратяване на съдебното производство е и отпадане на правните последици от предявяването на иска, една от които е прекъсване на давността, текла в полза на ответницата Л.. В производството по настоящото дело същата е предявила възражение за собственост върху спорния апартамент на основание 10 годишна придобивна давност до предявяване на иска - 16.02.2009 г. По това възражение въззивният съд следва да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните да изложи, свои фактически и правни изводи с оглед наличието или не на предпоставките на чл. 79 ЗС за твърдяния придобивен способ, легитимиращ жалбоподателката Л. като собственик на имота - упражнено непрекъснато владение върху спорния имот в продължение на заявения от нея 10-годишен срок. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно - налице е касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, поради необходимостта от нова преценка на доказателствата по делото, съобразно доводите на касационната инстанция посочени по-горе. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение