Решение № 11016 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив, представлявана от кмета, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Господинова, срещу Решение 847 от 12.05.2022 г., постановено по адм. дело 555/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявения иск срещу Община Пловдив, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът сочи, че административният съд неправилно е ангажирал отговорността на Община Пловдив по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като сочи, че липсват незаконосъобразни действия на служители на Община Пловдив. Сочи, че вредите са причинени от служител на ОДМВР Пловдив, т.к. именно служител на ОДМВР Пловдив е наложил принудителната административна мярка, отменена с влязло в сила Решение 97 от 18.01.2022 г., постановено по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд, като акцентира, че служителите на Община Пловдив са имали само изпълнителски функции. Сочи, че вредите на ищеца произтичат от отменена принудителна административна мярка, наложена от служител на ОДМВР-Пловдив, която според касатора е следвало да бъде пасивно легитимирана по исковата молба на Парапанов пред административния съд, като цитира и практика на Върховния административен съд в същия смисъл. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът, Н. Парапанов, от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат С. Каменов от АК-Пловдив, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че за прилагането на отменената с влязло в сила съдебно решение ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП законът не изисква писмена форма и писмена ЗПАМ не е била издадена, поради което счита, че правилно е ангажирана отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Община Пловдив. В заключение се моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение на административния съд, като претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът Парапанов се явява лично и с адв. Каменов, който поддържа писмения отговор, намира касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила, като се поддържа и искането за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като намира, че решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, като сочи, че служителите на Община Пловдив са имали само изпълнителски функции, не те са наложили отменената ПАМ, поради което и неправилно е осъдена Община Пловдив, като вредите от отменената ПАМ произтичат от незаконосъобразен административен акт, издаден от служител на ОДМВР Пловдив, отменен с влязло в сила съдебно решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по предявения от Н. Парапанов против Община Пловдив иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в общ размер 61,20 лв. /60 лв. за принудително преместване и 1,20 лв. такса за престой на наказателен паркинг/, причинени от незаконосъобразно приложена от служители на ответника принудителна административна мярка (ПАМ) по принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на гр. Пловдив, собственост на ищеца, осъществено по твърдение на ищеца от служители на Общинско предприятие Паркиране и репатриране при Община Пловдив, която ПАМ е отменена от съда с влязло в сила съдебно решение по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд, приложено към адм.д. 555/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Между страните пред първоинстанционния административен съд няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд в резултат на всички писмени доказателства и приложеното адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд. Видно от Решение 97 от 18.01.2022 г., постановено по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд, необжалвано и влязло в законна сила, приложено към адм.д. 555/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, със същото е отменена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП репатриране на моторно превозно средство, представляващо автомобил БМВ с рег. [рег. номер], извършено на 10.09.2021 г., в 14,35 ч. на [улица]пред [номер], гр. Пловдив, наложена от орган по репатриране при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив, отдел Охранителна полиция , сектор Общинска полиция . Със същото решение е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив да заплати на Н. Парапанов, [ЕГН], сумата от 710 лв. разноски по делото. Видно от приложеното адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд, страни в същото производство са били: жабоподател - Н. Парапанов, [ЕГН] и ответник орган по репатриране при сектор Общинска полиция в Отдел Охранителна полиция при ОДМВР Пловдив, като именно Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив е осъдена да заплати на Н. Парапанов, [ЕГН], сумата от 710 лв. разноски по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд. Влязлото в сила съдебно Решение 97 от 18.01.2022 г., постановено по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд, с което административният акт е отменен отменена ПАМ, има действие по отношение на всички съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК. Ответник по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд не е бил нито Кмета на Община Пловдив, нито друго лице, имащо каквото и да било трудово или служебно правоотношение с Община Пловдив, като ответник не е конституирано и каквото и да било лице от ОП Паркиране и репатриране , поради което и с влязлото в сила съдебно Решение 97 от 18.01.2022 г., постановено по адм.д. 2496/2021 г. по описа на Пловдивски административен съд, е осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив да заплати на Н. Парапанов, [ЕГН], сумата от 710 лв. разноски по делото. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд е уважил изцяло предявената от Н. Парапанов против Община Пловдив искова молба за обезщетяване на причинени имуществени вреди в общ размер 61,20 лв. /60 лв. за принудително преместване и 1,20 лв. такса за престой на наказателен паркинг/, причинени от незаконосъобразно приложена от служители на ответника принудителна административна мярка (ПАМ) по принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на гр. Пловдив, собственост на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил ответника Община Пловдив да заплати на ищеца сумата от 310 лв. общо разноски по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ), а именно: отменен незаконосъобразен акт, настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сумата в размер на 61,20 лв. от ищеца Парапанов на Общинско предприятие Паркиране и репатриране Пловдив за преместване на автомобила и за отговорно пазене на същия, за което по делото са представени писмени доказателства, причинна връзка между отменения административен акт и настъпилата вреда, като е приел, че ако принудителната административна мярка не е била наложена, ищецът не би заплатил претендираната в исковата молба сума в общ размер 61,20 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, анализирал е фактическата обстановка по делото, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но при преценката им е формирал незаконосъобразни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Установено е по делото, че с влязло в сила решение е отменена като незаконосъобразна ПАМ преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, собственост на ищеца, наложена от старши полицай от сектор Общинска полиция Пловдив към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР Пловдив. Фактическото изпълнение на наложената ПАМ преместване на автомобила е осъществено от служители в Общинско предприятие Паркиране и репатриране при Община Пловдив. При установената по делото фактическа обстановка неправилно е ангажирана отговорността на ответника Община Пловдив, обоснована от първоинстанционния съд на незаконосъобразни действия на негови служители, която незаконосъобразност според съда произтича от отмяната на наложената ПАМ. Действията на служителите на Община Пловдив са осъществени въз основа на властническо волеизявление на оправомощен за това административен орган, като изричната разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. В случая предприемането на действия по фактическото осъществяване на административната принуда не е станало по преценка на служителите на общинското предприятие, каквато компетентност те нямат, а след нареждане на длъжностно лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, на което с нарочна заповед е предоставено право да нарежда преместване на паркирано пътно превозно средство. За тях възниква единствено задължението за изпълнение на наложената мярка. Отделно неотносимо в случая е към кого конкретно е извършено плащането на претендираната от ищеца сума в общ размер 61,20 лв., произтекло от незаконосъобразната ПАМ, отменена с влязло в сила съдебно решение. На следващо място, касационната инстанция счита, че последващата отмяна на волеизявлението, с което административната мярка е наложена, няма за последица определянето на фактическите действия по прилагане на ПАМ от страна на служителите на общината за незаконосъобразни, защото тяхната законосъобразност се преценява към момента на извършването им. Следва да се отбележи, че незаконосъобразността на принудителната административна мярка е обявена с влязло в сила съдебно решение именно като наложена от служителя на Областна дирекция на МВР Пловдив, а не съвместно със служителите на Община Пловдив, които са имали само изпълнителски функции, а не контролно разпоредителни. Вредите в случая са причинени от незаконосъобразен административен акт на орган от структурата на ОД на МВР Пловдив, а не от незаконосъобразни действия, извършени при упражняване на властнически административни правомощия от служители на Община Пловдив, което води до неоснователност на предявения срещу нея иск. При изложените мотиви решението на първоинстанционния съд ще следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявената искова молба се отхвърли изцяло, като неоснователна. В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд по сходни казуси, които вече са приключени с окончателен съдебен акт: Решение 2439 от 16.03.2022 г., постановено по адм.д. 10604/2021 г. по описа на ВАС, трето отделение, Решение 5654 от 11.05.2021 г., постановено по адм.д. 7962/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение. В изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде споделена цитираната по-горе практика на Върховния административен съд. При този изход на спора искането на касатора Община Пловдив за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение за двете инстанции е основателно и следва да бъде уважено в съответствие с приложимата норма на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Следва в полза на касатора да бъде присъдена сума в размер на 200 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, за процесуално представителство от юрисконсулт пред двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение