Решение № 3739 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1355/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Минкова, срещу Решение 28241/27.12.2024 г., постановено по адм. дело 2955/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на УОН ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002222004756-091-001/26.07.2023 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) П-22221023226854-003-001/13.12.2023 г., потвърден с Решение 141/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е игнорирал фактическите установявяния, направени по време на ревизията, формирайки необоснован извод за реалност на процесната доставка. Счита, че фактурата не съдържа изискуемите съгласно чл. 114 ЗДДС реквизити, като не се установява какъв е предметът на доставката. Изтъква липсата на доказателства Ион Пропъртис ЕООД да е посредничил при сключване на сделките. Аргументира знание у ревизирания субект за участие в данъчна измама. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът УОН ЕООД, чрез пълномощника адв. Костолов, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002222004756-091-001/26.07.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 141/31.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, поправен с РАПРА П-22221023226854-003-001/13.12.2023 г., с който на УОН ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 40 000,00 лв. В хода на ревизията, проведена по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, е установено, че основната дейност на ревизираното дружество е свързана с изкупуване на животински и растителни масла (свежи и отработени) и третиране на отработени мазнини с цел подготовка за производство на био горива. Закупените количества са реализирани на територията на ЕС Австрия, Словакия, Унгария. През данъчен период м. 11.2021 г. УОН ЕООД е ползвало право на данъчен кредит в размер на 40 000,00 лв. по фактура 0000000028/30.11.2021 г. с предмет услуги по договор, издадена от Ион Пропъртис ЕООД. Въз основа на представени при предходно производство документи е установено, че между УОН ЕООД, в качеството му на доставчик, и AMAYA INT Ltd Великобритания, наречено брокер, има сключен Рамков договор от 16.12.2019 г., по силата на който брокерът периодично изпълнява за доставчика брокерски услуги за доставка на отработеното олио, което се доставя от доставчика до посочени от брокера купувачи. Съобразно представен Анекс от 05.01.2021 г. Ион Пропъртис ЕООД поема правата и задълженията на AMAYA INT Ltd Великобритания по сключения Рамков договор съгласно договор за цесия. При извършена насрещна проверка на Ион Пропъртис ЕООД е представен договорът за цесия, както и приемо-предавателен протокол от 25.11.2021 г. От приходните органи е формиран решаващ извод, че УОН ЕООД не е доказало по безспорен начин предмета на доставките, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 40 000,00 лв. по фактурата, издадена от Ион Пропъртис ЕООД. Първоинстанционният съд, в рамките на осъществена проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА, тъй като от представените по спора доказателства се установява реалността на спорната доставка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Въз основа на представените с ревизионната преписка писмени доказателства първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че УОН ЕООД е доказало наличието на горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по доставката, получена от Ион Пропъртис ЕООД. По-конкретно, ревизираното дружество разполага с данъчен документ фактура, издадена от доставчика Ион Пропъртис ЕООД, придобил качеството на страна по договора с оглед цесията, в която данъкът е посочен на отделен ред. В действителност като предмет на доставката е посочено услуги по договор, но не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че не е възможно установяване предмета на доставката. В хода на ревизията е представен Рамков договор за доставка на отработено готварско олио от 16.12.2019 г., като в чл. 1 от същия е посочено, че брокерът периодично изпълнява за доставчика (ревизираното дружество) брокерски услуги за доставка на отработено готварско олио, което се доставя от доставчика до посочени от брокера купувачи. В чл. 2 5 са уговорени условията по доставките, а в чл. 6 и чл. 7 условията за плащане. На следващо място и от ревизираното дружество, и от неговия доставчик е представен приемо-предавателен протокол от 25.11.2021 г. към Договора, двустранно подписан и подпечатан, в който са посочени периодите, за които от УОН ЕООД дължи възнаграждение на Ион Пропъртис ЕООД; клиентът, към който са доставени количествата; видът на продукта; количество и мерната единица, дължимата комисионна и крайната стойност. На следващо място установява се и последваща доставка в рамките на извършваната от дружеството икономическа дейност количествата отработено олио, във връзка с които е издадена спорната фактура, са продадени на Munzer Bioindustrie GmbH. Кoсвена индиция за реалността на доставката, макар и да не е част от фактическия състав, обуславящ възникването и надлежното упражняване правото на данъчен кредит, е и извършеното по банков път плащане от УОН ЕООД към Ион Пропъртис ЕООД съгласно договора. Следва да се съобрази и практиката на СЕС, обективирана в Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 СЕС, според което член 178, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на данъка върху добавената стойност само на основание, че данъчно задълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материалноправните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени. В случая е налице именно такава хипотеза, доколкото още при ревизията е предоставена цялата информация във връзка със спорната доставка, поради което отказът на данъчен кредит само на формални основания би бил незаконосъобразен. В своята постоянна практика СЕС приема, че основният принцип на неутралитет на ДДС налага приспадането му за получени доставки да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки /в този смисъл решения от 21 октомври 2010 г., Nidera Handelscompagnie, C-385/09, EU: C: 2010: 627, т. 42; от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. Wsiewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 43 и от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU: C: 2015: 454, т. 58 и 59/. Неотносимо спрямо процесния случай е възражението, изложено в касационната жалба, според което по отношение на ревизираното дружество има издаден предходен ревизионен акт при аналогична фактическа обстановка, тъй като същият е отменен с Решение 2408/07.04.2023 г., постановено по адм. дело 4470/2022 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение 11760/29.11.2023 г., постановено по адм. дело 4824/2023 г. по описа на ВАС. Изцяло бланкетни и неподкрепени от доказателствата по спора са твърденията на касатора, че ревизираното дружество е знаело, че участва в данъчна измама, поради което и съобразно изложените до момента мотиви, реалността на спорната доставка е доказана по надлежния ред от УОН ЕООД. С оглед изложените съображения, решението на административния съд, с което е отменен процесният РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,