Решение № 213 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 499/2011 г.

Решение № 213 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 499/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на М. И. С. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 442/2008 г. по описа на Районен съд - Троян, влязло в законна сила на 5.11.2010 г. Ответникът по молбата Б. И. П. оспорва молбата за отмяна на влязло в сила решение с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище чрез процесуалния си представител. Молбата е с правно основание чл. 304 от ГПК. В молбата за отмяна на влязло в сила решение се твърди, че процесният имот е придобит от съпруга на молителката - М. М. С. по време на брака му с молителката, което е налагало на основание чл. 216, ал. 2 от ГПК и нейното участие в процеса, тъй като молителката би могла да представи доказателства по отношение на спора, които са от съществено значение. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, съдът е приел за установено по отношение на ответника М. М. С., че ищецът Б. И. П. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място]. Като последица от основателността на установителния иск за собственост, съдът е отменил издадения в негова полза констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, за собственост на същия недвижим имот. При разглеждането на делото, ответникът М. М. С. е направил възражение за неоснователност на предявения иск, тъй като е придобил имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Съдът е разгледал възражението, като е счел същото за неоснователно, доколкото не е констатирал наличие на предпоставките за това. Възражението на ответника, направено в хода на разглеждане на спора между страните пред Районен съд - Т., е правоизключващо по своя характер. С приемането на същото за неоснователно, съдът е отрекъл правата върху спорния имот на ответника по спора, като обстоятелството, че молителката М. С. е съпруга на ответника не и придава качеството на необходим другар в процеса. Постановеното решение не формира сила на присъдено нещо по отношение на молителката в настоящото производство. Доколкото молителката претендира права върху спорния имот, то те не и се отричат с влязлото в сила решение и същата може да ги предяви в самостоятелно производство. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязло в сила решение е неоснователна. С оглед изхода на спора в настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК, в полза на Б. И. П. следва да се присъдят направените разноски, в размер на 400 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/10.06.2011 г. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия,