Решение № 10876 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на инж. И. Иванов от [населено място], Столична община, чрез процесуалния му представител адв. Лазарова, срещу решение 24 от 14.03.2022г., постановено по адм. дело 295/2021г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 18 1459 от 05.02.2021г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Перник, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], общ. Брезник, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на съществуващ на място язовир и прилежащите му съоръжения в частта, с която е нанесен имот идентификатор 67163.21.188 с площ от 115 867 кв.м., начин на трайно ползване за язовир, със записан собственик община Брезник и на имот идентификатор 67163.31.17 с площ 9024 кв.м. с начин на трайно ползване нива, със записан собственик С. Аначкова, чийто наследник е жалбоподателя. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила като напротив посочва такива, а именно несъответствие на посочени в заповедта правни основания за изменение на КККР чл. 51 ал. 1 т. 2 вр. чл. 54 ЗКИР и посоченото фактическо основания, а именно установява явна фактическа грешка. Излага съображения за това, че от заповедта не става ясно, ако се приеме, че е отстранена явна фактическа грешка в КК в коя от хипотезите на легалната дефиниция за такава по § 1 т. 9 ДР на ЗКИР административният орган е приел наличието на такава. Излага и съображения за липса на основание за отстраняване на явна фактическа грешка, както и липса на основание за изменение на КК по чл. 51 ал. 1 т. 1 или 2 ЗКИР. Твърди и необоснованост на извода на съда за наличие на явна фактическа грешка в КК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта в оспорената й част. Претендира разноски. Ответниците началник на СГКК гр. Перник и Община Брезник не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а именно в първия работен ден след изтичане на празничните дни между 22 и 25.04.2022г., от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Перник е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 53б ал. 5 т. 1 вр. чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при изпълнена процедура по чл. 53б ал. 4 ЗКИР. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е достигнал до извод за наличие на правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с § 1 т. 9 ДР на ЗКИР , а именно допусната явна фактическа грешка при одобряване на действащата кадастрална карта досежно отразяването на язовир Слаковци /стар ПИ идентификатор 67163.21.28/ по заявление на община Брезник с искане за отстраняване на явна фактическа грешка в КК за поправка на границите му в съответствие с извършени на място геодезически измервания на язовира и прилежащите му хидротехнически съоръжения. Приел е, че язовирът е топографски обект, намиращ се в неурбанизирана територия и отразен в картата на възстановената собственост, като нанасянето е извършено съгласно чл. 39 ал. 4 т. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. във връзка с чл. 63 ал. 1 и 2 от Наредба 7 от 22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. Относно нанасянето на поземлен имот язовир, изискваща нанасянето на язовир без санитарно охранителна зона, от която категория е процесния, съобразно границата, определена от най високото водно ниво, а при липса на данни за тази граница от хоризонтала, определен от котата на преливника, увеличена с 1 м. и границата на прилежащите им съоръжения. Позовал се е на заключението на приетата по делото СТЕ, изготвена от вещи лица геодезист и хидроинженер, според която с одобреното изменение е нанесена границата на язовира в съответствие с изискването на чл. 39 ал. 4 т. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Поради това е приел наличие на предпоставките по § 1 т. 9 ДР на ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта. За пълнота е посочил, че действително имотът на жалбоподателя се засяга от процедираното отстраняване на явна фактическа грешка, но по силата на чл. 53б ал. 4 и 6 ЗКИР е предвидено обезщетениепо реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. По тези съображения е приел и материална законосъобразност на заповедта в обжалвана й част и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на оспореното решение, поради незаконосъобразност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Видно от представената по делото административна преписка действително е поискано изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър относно нанасянето на язовир Слаковци на основание допусната явна фактическа грешка по смисъла на § 1 т. 9 ДР на ЗКИР. Като този извод се потвърждава и от представената преписка и всички доказателства за изпълнена процедура по чл. 53б ал. 4 ЗКИР, включително с проведена такава относно изпращане на преписката на Областната дирекция Земеделие и определяне на засегнати имоти, за които се следва обезщетение, между които се установява, че е и имота на жалбоподателя, което по реда на чл. 53б ал. 6 ЗКИР ще бъде определено съгласно чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗили чл. 6 и § 8 от ЗВСГЗГФ. Предвид събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, се установява, че е заявено изменение на КК поради допусната явна фактическа грешка и е проведена изцяло производството по чл. 53б ЗКИР във връзка с основанието за изменението на КК по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. Действително в оспорената заповед в т.нар шапка на акта е допусната неточност като правно основание е посочено чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР и чл. 54 ЗКИР. В края на акта обаче като правно основание е посочено вярното чл. 53б ал. 5 т. 1, препращата към чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР, което и съответства на изрично посоченото фактическо основание в титулната част на акта. Поради и това не е налице съмнение относно това, че е процедирано изменение на основание допусната явна фактическа грешка в кадастралната карта. Освен това следва да се посочи, че съобразно ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в документите към административната преписка, ако изхождат от същия орган. В случая е изпълнено това условие, както беше посочено и по горе, както и правилно е приел първоинстанционният съд, като административната преписка съдържа и скица - проект за изменение на КККР, уведомления по чл. 26, ал. 1 АПК, удостоверение за приемане на проект за изменение на КК, изпълнение на процедурата по чл. 53б ал. 4 и списък на засегнатите имоти за обезщетяване по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и др. Съвкупната преценка на всички тези доказателства потвърждава изводите на АС гр. Перник, че оспореният акт е мотивиран и се установява безспорно, че изменението на КККР - предмет на заповедта, е извършено на основание отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 53б ал. 1 - 6, вр. чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. От приетото по делото заключение на вещите лица геодезист и хидроинженер се установява, че имотът на язовира и околните му, включително на жалбоподателя, са нанесени в КК при съобразяване на границите по картата на възстановената собственост /КВС/, в която обаче е допусната фактическа грешка при нанасяне на площта на язовира, т. е. налице е явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с чл. 53б ал. 1 ЗКИР и § 1 т. 9, предложение второ от ДР на ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1. В случая нито се твърди, нито има искане в административната преписка за отстраняване на явна фактическа грешка между урбанизирана и неурбанизирана територия. Тази хипотеза е неприложима. Правилно обаче съдът е приел, че е приложима втората хипотеза, а именно несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Разпоредбата на § 1 т. 9 ДР на ЗКИР очертава две самостоятелни хипотези, като в случая е приложима втората, тъй като се касае за неурбанизирана територия с установено несъответствие на съществуващите на място граници на съществуващия още преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ язовир с тези по КВС, инкорпорирани в действащата КККР. В случая границите са определени с геодезическо заснемане и е установено несъответствие с нанесеното в КВС, което пък е пренесено в КК. От приетата по делото СТЕ освен това е установено, че нанасянето с изменението при отстраняване на явната фактическа грешка е извършено при съобразяване на изискването на чл. 39 ал. 4 т. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. в относимата към издаване на заповедта редакция от ДВ бр. 4/2017г. преди последното изменение в сила от 01.10.2021г. Предвид изложеното правилен извода на АС гр. Перник, че процесната заповед е издадена на съответно правно основание и се явява законосъобразна. Правилно в тази връзка съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта в оспорената й част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,