Решение № 3299 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2014 г.

Решение № 3299 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Йорданов Ганев и Иван Николаев Иванов против решение № 3210 от 14.05.2014 г. по адм. дело № 11963/2013 г. на Административен съд София - град, с което са отхвърлени жалбите на касаторите, както и жалбите на Мартин Димитров Димитров и на сдружение "Национален съюз Единство" против писмо изх. № 94-00-121/21.11.2013 г. на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката, постановено по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-121/11.11.2013 г. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като министерството е разполагало с исканата информация. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който органът да бъде задължен да предостави исканата информация. Ответникът главният секретар на Министерство на енергетиката оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на оспорения съдебен акт. Като взе предвид изложеното в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на сдружение "Национален съюз Единство" и Мартин Димитров Димитров и на двамата касационни жалбоподатели Георги Йорданов Ганев и Иван Николаев Иванов против писмо изх. № 94-00-121/21.11.2013 г. на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката, с което на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) подаденото от жалбоподателите заявление вх. № 94-00-121/11.11.2013 г. за достъп до обществена информация е изпратено на "Български енергиен холдинг" ЕАД за произнасяне, поради това че министерството не разполага с исканата информация и документи. С оглед доводите на страните и представените доказателства първоинстанционният съд приема, че посочената в заявлението информация и описаните документи като споразумения, договори, стенограми от заседания, протоколи от срещи, меморандуми и др., засягащи проекта "Южен поток" и структурирането, изпълнението и финансирането му на територията на Република България, в това число и двата протокола, подписани на срещата на 31.10.2013 г., не се съхраняват в Министерство на икономиката и енергетиката, поради което правилно преписката е изпратена на лицето, което съхранява тази информация. Поради това с решението, предмет на оспорване, жалбата против цитираното по-горе писмо на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката е отхвърлена. При тези данни настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд - София град е недопустимо, тъй като е постановено против акт, който не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Предмет на оспорване е писмо на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката, постановено по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ. Цитираният текст предвижда задължение за сезирания с искане за достъп до обществена информация орган, когато не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, да препрати заявлението на съответния орган или юридическо лице в 14-дневен срок, като уведоми заявителя. Волеизявлението, с което заявлението се препраща на органа или организацията, които разполагат с исканата информация, няма властнически характер и не засяга права и интереси на заявителите, тъй като не препятства достъпа до информация. Този акт е с уведомителен характер и е в изпълнение на предвиденото в закона задължение на сезирания със заявление за достъп до обществена информация субект като етап от процедурата по предоставяне на обществена информация. Ето защо този акт не представлява отказ (изричен или мълчалив) да се предостави исканата информация, поради което не подлежи на съдебен контрол. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в случая исканата от заявителите информация е предоставена от "Български енергиен холдинг" ЕАД с писмо рег. № 01-2978/3/09.04.2014 г. Позоваването на определението по адм. дело № 6393/2001 г. на петчленен състав на Върховния административен съд от страна на пълномощника на касационните жалбоподатели в случая е неоснователно, тъй като този съдебен акт разглежда допустимостта на мълчалив отказ по ЗДОИ и защитата срещу такъв акт, но не коментира изпълнението на задължението по чл. 32, ал. 1 от закона и неговия правен характер. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо на главния секретар на Министерство на икономиката и енергетиката не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване по реда на АПК. Ето защо като приема обратното и разглежда жалбата против акта по същество първоинстанционният съд постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. На това основание оспореното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,