Решение № 60149 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3724/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение17.06.2021 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 155/07.08.2020 г. по в. гр. д. № 175/2020 г. на Окръжен съд Шумен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Шумен.

Мотиви

Решение № 60149 от 17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3724/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба на "Енерго–Про Продажби" АД чрез адвокат Б. Г. от АК-Шумен срещу решение № 155/07.08.2020 г. по в. гр. д. № 175/2020 г. на Окръжен съд Шумен, с което се отменя решение № 54/19.02.2020 г. по гр. д. № 944/2019 г. на Районен съд Нови Пазар и вместо това е уважен предявения иск на Х. И. Х. против "Енерго–Про Продажби" АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата 24 107, 70 лева, начислена по фактура № [ЕГН] от 22.04.2019 г. коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място], [улица], на абонатен № [ЕГН], за периода от 08.03.2017 г. до 07.03.2018 г. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? Отговор на въпроса се дава в практиката на Върховния касационен съд – напр. решение по гр. д. № 4160/2018 г., ІІІ г. о., гр. д. № 4124/2019 г., ІV г. о., гр. д. № 1174/2020 г., ІV г. о. и гр. д. № 1096/2020 г., ІІІ г. о., които възприемат становището, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. / и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия не е била или погрешно е била отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Предвидената нормативна уредба за продажба на електрическа енергия от електроразпределителните дружества на крайните потребители, обаче, не изключва приложението на общите правила на 183 ЗЗД за неуредените случаи. При липсата на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 23.11.2018 г. / горният извод следва от правилото, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. В допълнение на цитираната практика на ВКС следва се посочи, че липсата на правна уредба за преизчисляване на електрическата енергия поради грешка при отчитането, в резултат на осъществено софтуерно въздействие върху електромера, не може да има доведе до недължимост на реално доставената и потребена от абоната електроенергия, освен ако не се установи по делото, че неправилното отчитане не се дължи на манипулация, а е резултат на обективно настъпили фактори. Съгласно чл. 120 ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, по аргумент от чл. 200, ал. 2 ЗЗД, крайният клиент също дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период, освен ако не бъде установено по делото, че невизуализираните данни на дисплея на електромера не са резултат на волево въздействие върху средството за техническо измерване. С оглед дадения отговор на повдигнатия правен въпрос, доводите в касационната жалба са основателни. Въззивният съд правилно приема, че е сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответното дружество, че като потребител на електрическа енергия ищецът не дължи сумата, с която е коригирана сметката му, но необосновано е приел, че след като са отменени разпоредбите от ПИКЕЕ и не се доказва точно причината за неправилно отчитане на ел. енергия в скрития регистър на електромера, абонатът не дължи стойността на доставената електроенергия. От данните по делото е видно, че служители на ответника са констатирали неправомерно софтуерно вмешателство върху средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и действително отчетена и заплатена електроенергия на обект в [населено място], [улица], поради което ответното дружество е коригирало сметката на абоната за периода 08.03.2017 г. до 07.03.2018 г., за което е издал фактурата от 22.04.2019 г. От заключението на вещото лице е видно, че разходената от абоната за исковия период електроенергия от 138025, 6 квч на стойност 24 107, 70 лева не е била визуализирана на дисплея на средството за техническо измерване, тъй като има данни за неправомерно вмешателство, което е възможно да бъде извършено и без отваряне на СТИ. От резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД "МИУ" РО Русе се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и натрупана ел. енергия в невизуализираната част на дисплея, което се потвърждава от заключението на вещото лице, в което се посочва, че липсва механична повреда, но има данни за вмешателство в тарифната схема на СТИ. При тези фактически обстоятелства, въззивното решение следва да се отмени поради нарушение на материалния закон, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпросите: Възможно ли е отчитането на количеството електрическата енергия в тарифната схема на електромера, вкл. натрупаното количество в скрития регистър, да не е резултат на осъществено софтуерно въздействие върху него или обективно да не е била потребена от абоната, както и има ли данни от кога и за какъв период от време е било въздействано на електромера преди демонтирането му от служители на ответното дружество? Страните по делото са поискали разноските пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1