Решение № 14364 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2016 г.

Решение № 14364 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8697/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от община Б. и Е. Х. Л. срещу Решение № 832 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 178/2016 г. по описа на Административен съд - Б. О. Б. обжалва решението изцяло. Конкретни оплаквания сочи относно началния момент на присъдената мораторна лихва - счита, че лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба, а не от датата на отмяна на административния акт с влязло в сила съдебно решение. Изразява несъгласие и с размера на присъдените разноски в полза на другата страна. Е. Х. Л. обжалва решението в частта му, с която е определен периодът на начисляване на законната лихва върху присъденото обезщетение. Изразява несъгласие с посочения от съда краен момент за начисляване на законната лихва, а именно - датата на извършване на проверката на вещото лице. Счита, че като краен момент не следва да се посочва конкретна дата, а като краен момент на периода да се посочи окончателното плащане на сумата. В съдебно заседание касаторът община Б. се представлява от юрк. Манова, която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. К. Е. Х. Л. се представлява от адв. Кривачка, която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на община Б. и основателност на касационната жалба на Е. Х. Л.. Касационните жалби са подадени срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, както и при спазване на законоустановения срок, поради което са процесуално допустими. По същество е основателна касационната жалба на Е. Х. Л., а касационната жалба на община Б. е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по предявен иск от Е. Х. Л. с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл срещу община Б. за заплащане на обезщетение за периода от 13.06.2014 г. до 13.12.2014 г. Твърдят се вреди, причинени от незаконосъобразна Заповед № 164-ЧР-Д от 13.06.2014 г. на кмета на община Б. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител, отменена по съответния ред. Претендират се мораторна лихва от 12.02.2016 г. до 28.03.2016 г. и законна лихва от 28.03.2016 г. до окончателното плащане на сумата, както и разноските по водене на делото. С обжалваното решение община Б. е осъдена да заплати в полза на Е. Х. Л. сумата от 8 589.69 лева (осем хиляди петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което не заема държавна служба - от 13.06.2014 г. до 13.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от 8 589.69 лв., считано от 12.02.2016 г. до 28.03.2016 г. в размер на 109.75 лева (сто и девет лева и седемдесет и пет стотинки) и сумата от 69.20 лева (шестдесет и девет лева и двадесет стотинки) - законна лихва върху обезщетението за периода от 28.03.2016 г. до 26.04.2016 г. За да постанови посоченото решение, съдът е преценил, че е изпълнена хипотезата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвид отмяната на административния акт с влязло в сила съдебно решение. При определяне на размера на обезщетението е кредитирал приетото без оспорване от страните заключение на ССчЕ, включително е отчел полученото от ищцата трудово възнаграждение през процесния период. Сумата за обезщетение е присъдена с мораторната лихва, считано от деня на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение - 12.02.2016 г. до датата на предявяване на иска. Относно законната лихва съдът я е присъдил от датата на предявяване на иска до датата, на който ВЛ е извършило проверка в общината по повод изготвянето на възложената му експертиза. С оглед изхода на делото е уважено искането на ищцата за присъждане на направените разноски по делото в общ размер на 1 124.74 лв. (хиляда сто двадесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), от които: 10.50 лв. - платена държавна такса; 850.00 лв. - платено адвокатско възнаграждение; 23.34 лв. - платени за преписи и копирни услуги; 240.90 лв. - разходи за възнаграждението на ВЛ. Решението е правилно в частта на размера на присъденото обезщетение и дължимата мораторна лихва, което обосновава неоснователност на касационната жалба на община Б.. По делото не се спори, че служебното правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 164-ЧР-Д/13.06.2014 г. на кмета на общината, считано от 13.06.2014 г. С Решение № 1915/24.11.2014 г. по адм. дело № 459/2014 г. на Административен съд - Б., оставено в сила с Решение № 1552/12.02.2016 г. по адм. д. № 491/2015 г. на ВАС, заповедта за уволнението е отменена като незаконосъобразна. През процесния период от 13.06.2014 г. до 13.12.2014 г. - 6 месеца считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение ищцата е получила единствено трудово възнаграждение в размер на 410.31 лв. от друг работодател - търговско дружество. Посочената сума е приспадната от размера на обезщетението от 6 основни месечни заплати, което възлиза според ССчЕ на 9 000.00 лв. (6 х 1 500.00 лв.), в резултат на което е получен краен размер на обезщетението от 8 589.69 лв. Относно размера на обезщетението вещото лице е отчело основната заплата, която лицето е получавало преди прекратяване на служебното му правоотношение. Предвид липсата на доказателства, че основната заплата за същата длъжност е променена към датата на признаване на уволнението за незаконно, съдът правилно е кредитирал заключението на ССчЕ при определяне на размера на обезщетението. Неоснователни са оплакванията на касатора община Б. относно определения от съда начален момент на мораторната лихва. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административният акт - в случая 12.02.2016 г. Неоснователни са и оплакванията на същата страна за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Е. Х. Л. Предвид размера на материалния интерес - 8 589.69 лв. претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. надвишава незначително предвидения минимум от 764,97 лв. в чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, няма основание за намаление на размера на претендираното адвокатско възнаграждение и като го е присъдил в пълен размер съдът е постановил правилен съдебен акт в частта му на разноските. Основателни са обаче оплаквания на касатора Е. Х. Л. относно определения от съда краен момент за начисляване на законната лихва, а именно - датата на извършване на проверката на вещото лице. Трайна е съдебната практика при присъждане на законна лихва да не се фиксира крайният момент, към който се изчислява нейният размер, тъй като този момент не може предварително да бъде определен. Ето защо като е посочил конкретна дата като краен момент за начисляване на лихвата вместо да определи дължимостта й до окончателното плащане на присъденото обезщетение, съдът е допуснал нарушение на материалния закон и в тази част решението следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на обезщетението. Предвид пълната неоснователност на касационната жалба на община Б. искането за присъждане разноски на същата страна е неоснователно. В полза на другата страна - Е. Х. Л. следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение