Решение № 10628 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2016 г.

Решение № 10628 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. А., в качестовото й на управител на "Фокс трейдинг" ООД, срещу решение № 622 от 24.03.2016 г. по адм. дело № 24 по описа за 2016 г. на административен съд - П. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения от него ревизионен акт. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. оспорва същата чрез депозирано писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт Н. Н. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - П. е бил ревизионен акт № 161205345 от 16.01.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 378/11.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. в частта относно извършена корекция на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на ползван данъчен кредит в размер на 35 000.00 лв. за данъчен период м. 10.2011 г. по фактура от 30.06.2011 г., издадена от "Полимерпласт инженеринг" ЕООД. Начислена е и лихва за забава в размер на 4 238.76 лв. Ревизионният акт е издаден в резултат на проведена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 17.01.2011 г. до 31.03.2012 г. С него на ревизираното дружество е извършена корекция на ползвано право на данъчен кредит в посочения размер по фактура, издадена от цитираното дружество. Предметът на същата е "авансово плащане по договор за доставка от 27.06.2011 г.". В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, установена в ревизионното производство, както и по повод на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изрично е посочил, че е представено копие от договора за доставка от 27.06.2011 г., като предметът на същия са били и диворастящи гъби по количества и видове, подробно посочени в него. Той е обсъдил съдържанието му с оглед на уредения в него срок до 10 дни от подписването му за авансово плащане на сумата от 210 000.00 лв., за срока на действие на самия договор - до 30.10.2011 г. Обсъдил е и представено заверено копие от анекс от 21.05.2012 г., с който се удължава срока на основния договор до 30.12.2012 г. и се допълва предмета на същия с включване на други видове и количества билки. За да се обоснове, съдът първо е анализирал прилагането на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в които разпоредби е уредена корекцията на ползван данъчен кредит, както и на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС относно понятието данъчен кредит. Административният съд правилно е обсъдил и чл. 25 от ЗДДС, в която норма е уредено понятието данъчно събитие. На облагане с ДДС подлежат доставките на стоки и услуги, като според чл. 25, ал. 6 (ал. 7) от ЗДДС, в приложимата редакция, когато се извършва цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, съответен по размер на същото. Това авансово плащане не е данъчно събитие, но е правнозначим факт, който обуславя изискуемост на данъка. За да възникне право на данъчен кредит в този случай, следва да е налице основание за извършването на плащането и то да е действително. Това предпоставя наличие на доказателства при двете страни по доставките за реалното осъществяване на самата доставка. Доказателствената тежест се носи от адресата на ревизионния акт, като по делото съдът е приел, че същият не е ангажирал относими и убедителни доказателства. Във връзка с това последно обстоятелство съдът изрично е обсъдил заключението на съдебния експерт, който установява, че данъкът е начислен, по което спор няма, както и че е извършено плащане по фактурата по банков път на два транша по сметка в "У. Б." АД и това е отразено в счетоводството на доставчика. От фактическа страна по делото е бил спорен фактът дали анексът от 21.05.2012 г., според който срокът на действие на основния договор следва да бъде 30.12.2012 г. и е допълнен предмета на доставката, е породил своето действие. Това се явява необходимо с оглед на преценката дали към момента на прекратяване на действието на същия с изтичане на първоначално уговорения срок е било налице основание за ползване на данъчен кредит, респ. дали правомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че е правилна преценката на съда, че с изтичане на първоначално уговорения срок процесният договор е бил прекратен (30.10.2011 г.), понеже от една страна това е уговорено, а от друга изтекъл срок не може да бъде удължен. Така анексът, определящ срок до 30.12.2012 г. следва да бъде приет като нов договор както с оглед на срока на действие, понеже е сключен след изтичането на първия срок, така и с оглед на различния предмет. Към датата 30.10.2011 г. е налице плащане без основание. Във връзка с това следва да бъде преценено представеното уведомително писмо от 21.10.2011 г. от управителя на ревизираното дружество - получател до "Полимерпласт инженеринг" ЕООД - доставчик относно неизпълнението на договора и търсене на отговорност затова чрез договорения начин на обезщетяване - договорна неустойка. Доколкото след изтичане на дадения 7-дневен срок с това уведомление няма данни за постигнати други договорености или за уреждане на спора по съдебен ред, то очевидно е че договорът е прекратен с изтичане срока на действието му. По повод на така изложените факти по делото следва да бъде преценяван и допълнително представения в съдебното производство анекс от 15.12.2015 г. Ревизираният субект е следвало да коригира сам размера на ползвания данъчен кредит, в изпълнение на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Във връзка с изложените си аргументи съдът е цитирал и практика на СЕС. П. е определен и данъчният период, през който е извършена корекцията. Настоящият съдебен състав намира, че изложените правни изводи на съда са правилни, намират основание в национални разпоредби и в тези от директива 2006/112/ЕО. Правилно съдът се е позовал и на цитираната практика. Единственото касационно възражение, което следва да бъде обсъдено е това, че при прилагането на цитираните норми според касатора не се отчита икономическата свобода на стопанските субекти. Това възражение е неоснователно, понеже законът не я ограничава, а дава правила при упражняване на стопанската дейност от тях и реализирането на приходи, респ. облагането им с косвени или преки данъци. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, ал. 1, т. 4 в размер на 1 707.16 лв. за касационната инстанция Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение