Решение № 11239 от 7.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция Гранична полиция - МВР (ГДГП), представляван от А. Николова - главен юрисконсулт, против решение 6706/15.11.2021 г., постановено по адм. дело 5616/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е осъдена да заплати на Г. Стойчева, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2016 г. до окончателното изплащане. В жалбата си поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост всички основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Съдът не е взел предвид всички факти и обстоятелства по спора, а именно че е липсвала съответната нотариална заверка, предвидена от Закона за нотариусите и нотариална дейност, липсвал е апостил. Освен това детето не е било постоянно пребиваващо в Швейцария, за да попадне в приложното поле на изключението по чл. 50 от Инструкция 8121з-813/2015 г. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд в осъдителната част. Претендира за направените разноски по делото, включително и възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не е явява и не се представлява. Ответникът Г. Стойчева, чрез процесуален представител адв. Стойчева, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Не претендира разноски. В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ частично уважил исковата претенция на Г. Стойчева за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени ѝ от служител на касатора в резултат на незаконосъобразни действия. Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Стойчева срещу ГДГП, с която ищцата претендирала обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от 27.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за периода от 27.12.2016 г. до 12.05.2017 г., поради недопускане на малолетния ѝ внук Р. Каменов да напусне България, придружен от нея и съпруга ѝ П. Стойчев. Ищцата сочела, че вредите се основават на незаконосъобразни действия на администрацията, в частност - отказът на държавния служител от ГДГП да допусне напускането на страната от внука ѝ, въпреки че са притежавали необходимите документи, като не е било необходимо поставянето на апостил на съгласието на родителите, тъй като Р. Каменов е роден в Швейцария и има разрешено пребиваване в тази страна. Твърдяла, че е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения по връщане на детето при родителите му в чужбина, вкл. притеснения от полета на бременната й дъщеря Д. Стойчева, негативни емоции от проваленото пътуване на 27.12.2016 г., както и от провалените коледно-новогодишни празници на цялото семейство, свързани с отмяна на предварителни резервации. В резултат на тези притеснения изключително се влошило здравословното й състояние, отключила [заболяване], била й определена 60% трайна нетрудоспособност и назначена терапия с лекарства. От фактическа страна е установено, че на 27.12.2016 г. ищцата заедно със съпруга си П. Стойчев и техния внук - Р. Каменов, роден на [дата]., имали самолетни билети за пътуване с Австрийските авиолинии с полет София-Цюрих и прекачване във Виена. Притежавали редовни пътни документи за детето - разрешение от родителите, издадени в страната на пребиваване Швейцария, с нотариална заверка от швейцарски нотариус на подписите и преведени на български език. При проверка на личните документи инспектор от ГДГП отказала да пусне детето и ги насочила към началника на смяната. Било й обяснено, че детето пребивава постоянно при родителите си в Швейцария, където го връщат, но последвал отказ да допуснат излизането на детето. Били са представени 2 броя разрешения от родителите на детето, удостоверяващи съгласие Г. Стойчева да бъде негов придружител при пътуване от София до Цюрих, които представляват изискуемото писмено съгласие по чл. 48, ал.1 от Инструкция 8121з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (Инструкцията). Причина да бъде отказано напускането на страната на малолетния Р. Каменов било липсата на апостил на заверката от нотариус, регистриран в Швейцария. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че искът за присъждане на неимуществени вреди е основателен, но не до пълния му претендиран размер. Следва да се посочи, че в частта, с която исковата претенция е приета за недоказана по размер, и съответно е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е изложил подробни мотиви, че ищцата е успяла да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ГДГП за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ГДГП при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на тези действия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Съдът приел, че действието на недопускане на детето през граница е незаконосъобразно поради наличието на изключение в нормативната уредба, в чието приложно поле попадал конкретния случай. За безспорно доказана била приета и третата кумулативно изискуема предпоставка наличието на причинна връзка между предприетите незаконосъобразни действия и настъпилия вредоносен резултат, защото настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции са следствие именно от недопускането на детето от служител на ГДГП да пътува. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание, но не и по размер, поради което съобразявайки чл. 52 от ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 1200 лв. Решението, в оспорваната част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ГДГП. Безспорно е установено наличието на всички предпоставки за частична основателност на исковата претенция на Г. Стойчева. Правилно е прието от административния съд наличието на незаконосъобразно действие от страна на държавния орган. Решаващият съд е обосновал верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на АССГ. Спорният въпрос в случая, за да обоснове незаконосъобразност на действията на служител на ответника по иска, е следвало ли е задължително наличието на заверка от компетентен орган по Закона за нотариусите и нотариалната дейност или апостил на представените разрешения за пътуване на дете, непридружено от своите родители. Неприложима в настоящия случай е разпоредбата на чл. 50 от Инструкцията. Налице е разпоредба в нормативен акт от по-висока степен, която урежда реда за напускане на страната на непълнолетни лица, непридружени от двамата си родители. Тя обаче не забранява изрично напускането на страната на непълнолетния без специално разрешение. Това трябва да стане обаче във всеки конкретен случай само след преценка на всички обстоятелства и доказателства, които са представени на длъжностното лице. Тази преценка е обвързана с целта на разпоредбата да не се допуска неправомерното напускане на страната на малолетни и непълнолетни български граждани, без съгласие на родителя/родителите. Като доказателства на изложените от ищцата обстоятелства, са били представени 2 броя разрешения от родителите на детето Р. Каменов, удостоверяващи съгласие Стойчева да бъде негов придружител при пътуване от София до Цюрих, които представляват изискуемото писмено съгласие по чл.48, ал.1 от Инструкцията, както и разрешение за краткосрочно пребиваване на детето в Швейцария - със срок до 16.03.2017 г. Правилни са изводите на решаващия съд, че не е уредено със закон, към момента на отказа на служителя да допусне преминаване на детето през граница, императивно изискване нотариално завереното писмено съгласие за пътуване в чужбина на родителите по чл.76, т. 9 от Законът за българските лични документи (ЗБЛД), да притежава заверка единствено от компетентен орган по националния Закон за нотариусите и нотариалната дейност или апостил. Представените от ищцата на 27.12.2016 г. разрешения за пътуване от родителите на Р. Каменов, притежаващи нотариална заверка на подписите, макар и на нотариус в Швейцария, както и официалният документ на детето - разрешение за краткосрочно пребиваване в Швейцария - със срок до 16.03.2017 г., в своята съвкупност са били достатъчни за преценката на длъжностното лице, че липсват пречки за пътуване през граница на малолетното дете. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Стойчева от незаконосъобразните административни действия на ГДГП, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, и правилно е определил размера. Съответно, ако не са били тези незаконосъобразни действия, то ищцата нямало да преживее отрицателни емоции и притеснения с висока интензивност, свързани с проваленото пътуване в навечерието на коледно-новогодишните празници, допълнително засилено от съзнанието, че не помага, а напротив - натоварва бременната си дъщеря да пътува при неблагоприятни зимни условия, за да прибере малолетното си дете в местопребиваването на родителите му. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението, в оспорваната част, в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично исковата молба на Стойчева по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Главна дирекция Гранична полиция за неимуществени вреди. Съдебното решение, в оспорваната част, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,