Решение № 2165 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2016 г.

Решение № 2165 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. К. от гр. В., подадена чрез адвокат Г. Н. против Решение № 1498/14.09.2016 г., постановено по административно дело № 1995/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № Р-03000314001427-091-001/19.05.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., относно определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02.2008 г., м. 05.2008 г. и м. 08.2008 г. и задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице и вноски за НЗОК за 2011 г. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението не съдържало собствени мотиви, оценка на доказателствата и отговор на поставените от оспорващата възражения. Оспорват се правните изводи на съдебния състав относно отсъствие на хипотезата на чл. 128 ЗДДС, както и относно установените задължения за ДДС за м. 02.2008 г. Изложени са доводи за недължимост на осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, тъй като същите били изчислени върху доходи, които по своя характер не са трудови. Според касационния жалбоподател, съдът допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт в оспорените му части. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Найденова, която моли да бъде уважена и в полза на доверителката й да се присъдят съдебно - деловодни разноски. Ответната по жалбата страна - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б., не се явява и не взема становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - Б. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на лицето М. П. К. са определени задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 02.2008 г. в размер на 6 666,67 лева главница и лихва в размер на 4 769,31 лева, за данъчен период м. 05.2008 г. в размер на 5 000 лева главница и лихва 3 598,98 лева и за данъчен период м. 08.2008 г. - 4 166,67 лева главница и лихва от 3 017,22 лева, както и задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 2 054,16 лева, ведно с прилежащите лихви 777,01 лева и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 512,36 лева главница и 159,22 лева лихви. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че оспореният съдебен акт не съдържал собствени мотиви. Напротив, съдът е извършил подробни и обосновани фактически установявания, които съответстват на събраните по делото доказателства, въз основа на които е проверил законосъобразността на ревизионния акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Съдебният състав е отговорил и на възраженията, поддържани от жалбоподателката, които се съдържат и в касационната жалба, като е достигнал до верни правни изводи. На първо място, правилно съдът е приел отсъствие на хипотезата, регламентирана в чл. 109, ал. 1 ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. На следващо място обсъдени са всички представени договори за посредничество, по които ревизираното лице е престирало посреднически услуги, ведно със съпътстващите ги документи. Анализирани са приложимите за случая разпоредби на чл. 3, чл. 8, чл. 12 ЗДДС, въз основа на които съдът е приел, че М. К. като физическо лице отговаря както на критериите за независимост, така и на критериите за извършване на икономическа дейност, тоест е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. О. са клаузите на сключените посреднически договори, въз основа на което е възприет обоснования извод за това, че ревизираното лице е извършвало услуги, които са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Основният спор е бил свързан с приложението на чл. 128 ЗДДС, като от страна на жалбоподателката се твърди, че извършените от нея услуги се явяват съпътстваща доставка към основната такава - покупка на земеделска земя, която като такава следва да е освободена доставка, така както е освободена основната съгласно чл. 45 ЗДДС. В оспореното решение са развити три аргумента, въз основа на които е прието отсъствие на тази хипотеза, които се споделят от настоящата инстанция. Легално определение на понятието "съпътстваща доставка" се съдържа в разпоредбата на чл. 128 ЗДДС, а именно: това е доставка, която съпътства основната доставка, така, че плащането е определено общо, като в тези случаи се приема, че е налице една основна доставка. Тоест за да намери приложение тази норма, страните по основаната и съпътстващата доставка следва да са едни и същи, което в случая не е налице - сключени са два отделни договора, като договорите за посредничество са подписани между конкретно физическо лице като възложител на услугата и ревизираното лице като изпълнител, а покупко-продажбите на земеделски земи са сключени между възложителя по посредническия договор и трето лице - собственик на земята. На следващо място, правилно съдът е приел, че за да намери приложение чл. 128 ЗДДС е необходимо освен да са налице основна и съпътстваща доставка, плащането по двете да е определено общо, което условие отново не е налице в случая. От съдържанието на самите договори е установено, че плащането на посредническите услуги е определено отделно и независимо от цената по сделките за придобиване на земята. По този въпрос, ангажираните свидетелски показания, правилно не са били съобразени от съдебния състав, предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Третият аргумент за отсъствие на хипотезата на чл. 128 ЗДДС е извлечен от клаузите на договорите за посредничество, съгласно които на жалбоподателката е възложено да проучи условията и да подготви сключването на договор за закупуване на имоти - земеделски земи в посочени местности, без да се съдържа конкретизация на имота и условията, при които ще бъде закупен същия. Няма как посредническата услуга да се явява съпътстваща на основната, при положение, че при възлагане на първата, не са били уговорени основните елементи на сделката по придобиване на земята. Вторият спорен момент касае установените данъчни задължения за периода м. 02.2008 г., произтичащи от договори за посредничество, сключени с лицата П. И. С. и Й. Д. Р.. При липсата на данни за това кога са били извършени услугите по тези два договора, правилно съдът е приел, че датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС следва да е датата, на която са били сключени /изповядани/ сделките за закупуване на имотите, тъй като към тази дата безспорно услугата по посредничество за закупуването им е била извършена. Отсъствието на конкретни данни за това кога са били извършени услугите, се дължи на противоправното поведение на ревизираното лице, което е било длъжно, но не водило счетоводна отчетност на извършваната от него независима икономическа дейност, от което поведение то не би следвало да черпи благоприятни последици, каквито претендира чрез изключване на задълженията за ДДС за този данъчен период. Приходните органи са установили и задължения за осигурителни вноски, въз основа на установените данни за реализирани от лицето доходи, които не са били декларирани по съответния ред. Констатациите, съдържащи се в ревизионния акт относно тези доходи, въз основа на които е определена данъчна основа по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и са определени задължения по ЗДДФЛ, не са били оспорени и в тази част ревизионния акт е влязъл в законна сила. Въз основа на същите констатации са били определени и задълженията за осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, поради което правилно съдът е потвърдил тяхната дължимост. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че осигурителните вноски за ДОО и за здравно осигуряване били незаконосъобразно установени, тъй като същите били изчислени върху доходи от наем и от продажба на недвижими имоти, които не са трудови. Не може да бъде споделена тезата, че задължителни осигурителни вноски се дължат само върху доходи, реализирани от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се определят недекларираните доходи, в който смисъл е и нормата на чл. 123, намираща се в раздел "Установяване на недекларирани печалби или доходи". Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи. В случая се предполага, че определената по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран доход или печалба, подлежащи на облагане. След като разпоредбата на чл. 124а препраща към реда по чл. 122 и за установяване на задължителни осигурителни вноски, то законосъобразно е размерът на тези вноски да се определя върху същата данъчна основа, която е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. С оглед на правилото, разписано в чл. 124, ал. 2 от ДОПК и при доказано основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК, фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, респективно ако ревизираното лице твърди, че се касае за доход от източник, за който не се дължат осигурителни вноски, то следва да установи това обстоятелство, което не е сторено в случая. Настоящият съд счита, че в хода на съдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на производствените правила. Действително, в съдебното решение не е било обсъдено заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което очевидно не е взето предвид от съда, тъй като вещото лице е имало за задача да съобрази гласните доказателства и разпоредбата на чл. 128 ЗДДС, за да определи кога е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС и какъв е размерът на задълженията за косвен данък. Така поставения въпрос включва разрешаването на правни въпроси, които са от компетентността единствено на съда, поради което правилно последният не е съобразил експертното заключение, което пък от своя страна прави необсъждането му маловажно. Предвид изложените мотиви, законосъобразни и обосновани се явяват изводите на приходните органи и на решаващия съд за дължимост на ДДС и на задължителни осигурителни вноски, ведно със съответните лихви, така както са определени с ревизионния акт, поради което оспореното решение се явява обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение