Решение № 592 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4834/2025 г.

Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7783/11.11.2025г., подадена от „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. А. от АК-Враца, срещу решение № 174/25.07.2025г. по в. гр. д. № 17/2025г. на Врачанския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 563 от 16.09.2024г. по гр. д. № 3137/2023г. на Врачанския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, осъдителени искове за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС - за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], общ. Враца, обл. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: [населено място],[жк], [улица], с площ: 2197 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, с предишни идентификатори [№], [№], [№] и [№], номер по предходен план: 2, квартал: 10, парцел: 3 на основание приватизационна сделка, извършена по чл.17а Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, евентуално на оригинерно основание придобивна давност, която е започнала да тече от 1952г., но най-късно от 03.12.1991г. до 16.05.2023г., и за осъждането на ответника да му предаде владението върху гореописания имот, както и са присъдени сторените по делото разноски. В касационната жалба се поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора приетото от съда е в противоречие с установените по делото факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон при формиране на извода за недоказаност на основанието за придобиване на правото на собственост от дружеството върху спорния имот. Поддържа се също така, че събраните по делото доказателства не са преценени в тяхната съвкупност, както и че съдът не е изпълнил задължението си за назначаване на експертиза за изясняване на релевантните факти. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба чрез областния управител на област Враца и упълномощения от него юрисконсулт, изразява становище, че подадената от „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в молба с вх.№18872/11.09.2026г., съдържаща становище по основателността на касационната жалба. С определение №1819/07.04.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Врачанския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по въпроса за начина на индивидуализиране на имоти, предоставени за стопанисване и управление на бившите държавни предприятия при липсата на данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот в документите, установяващи предоставяне на това право, както и към начина, по който тази индивидуализация може да бъде доказана (установена). По така поставения въпрос в практиката си ВКС приема, че недвижимият имот се индивидуализира с основните белези: местонахождение и граници (съседи) и с вторични белези – площ и други. Когато в документите, установяващи предоставяне правото на стопанисване и управление на бившите държавни предприятия, едни от които са балансите им и водените сметки „206 – земя и сгради”, липсват данни за основните индивидуализиращи белези на недвижимия имот, те могат да се установят с техническа експертиза изготвена въз основа на одобрения архитектурен проект за строежа на сградата, съхраняван в техническата служба или в държавен архив, акта за приемане и пускане в експлоатация на сградата, разпределителен протокол на обектите и оглед на място (в този смисъл посоченото в изложението решение № 1 от 31.01.2014г. по гр.д.№4495/2013г. на І г.о. на ВКС). За предоставяне на дадено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване и приватизация на това предприятие, може да се съди от всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на приватизираното дружество, дали е включено в капитала на последното, дали имуществото е усвоено и се е използвало от държавното предприятие или е изоставено, отстъпено или предоставено на трети лица, както и от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за горните обстоятелства (в този смисъл решение №263 от 2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г. на І г.о. на ВКС). Това разрешение на поставения въпрос се възприема и от настоящия състав на ГК на ВКС, който в допълнение приема, че при необходимост съдът следва да съобрази и данните, съдържащи се в регулационните планове на съответното населено място, вкл. по отношение на отразеното в тях застрояване. Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че въз основа на разпореждане № 41/06.11.1991г. на Министерския съвет на Република България, с което е взето решение да се преобразуват фирмите съгласно приложение, в еднолични търговски дружества, е било учредено „Товарен Автотранспорт Враца“ ООД - съгласно приложение № 57 към това разпореждане на МС е било учредено еднолично дружество „Товарен Автотранспорт Враца“ ООД, което е поело всички активи и пасиви на фирмата „Товарен Автотранспорт“ по баланса й към 30 юни 1991г. Посочено е, че еднолично дружество с ограничена отговорност „Товарен Автотранспорт Враца“ ООД е било вписано в търговския регистър на Врачанския окръжен съд с решение от 03.12.1991г. по ф.д. № 4132/1991г. по описа на съда. Взето е предвид, че „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД е било вписано в търговския регистър на Врачанския окръжен съд с решение № 233 от 05.02.1998г. по ф.д. № 154/1998г. по описа на съда, като впоследствие, на 01.06.1998г., дружеството е придобило 80 % от капитала на търговско дружество с държавно участие „Товарен Автотранспорт Враца“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен от Министъра на транспорта, в качеството му на продавач и „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД, като купувач. На 12.06.2003г. са придобити останалите 20 % от капитала, по силата на договор № РД-01-201/12.06.2003г. за приватизационна продажба, сключен от Агенция за приватизация, в качеството й на продавач и „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД, като купувач. Въз основа на тази продажба и придобиване на 100 % от собствеността на дружеството „Товарен Автотранспорт Враца“ ООД от купувача „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД, както и на основание решение от проведеното на 08.05.2003г. общо събрание на съдружниците на „Товарен Автотранспорт Враца“ ООД е прието, че последното се е вляло в „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД, като промяната била вписана с решение № 1359 от 15.12.2003г. по ф.д. № 154/1998г. по описа на Врачанския Окръжен съд. Посочено е, че с н.а. № 41, том III, рег. № 4806, дело № 282/2020г. от 25.11.2020г. на И. Л. - нотариус с район на действие - района на Районен съд - Враца, вписан под № 339 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД е признато за собственик на недвижим имот: сграда с идентификатор [№], находящ се в [населено място], общ. Враца, обл. Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителен директор на Агенция по кадастър, с адрес на имота: [населено място], п.к. 3000,[жк], сграда разположена в поземлен имот с идентификатор [№], със застроена площ от 20 кв.м., на 1 етаж, с предназначение: сграда на транспорта. Прието е за установено от приложени по делото като писмени доказателства молба с изх. № 29/21.06.2022г., писмо с изх. № 35/12.08.2022г., писмо за намерения с изх. № 30/07.07.2023г., молба с изх. № 47/21.09.2023г. и молба с изх. № 4/17.01.2023г., че ищецът е заявил пред ответника желание да закупи имоти на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, без провеждане на търг, като лице притежаващо собственост върху законно построена сграда, изградена върху поземлени имоти, находящи се в [населено място], [улица], както следва: 1. ПИ [№]; 2. ПИ [№], 3. ПИ [№]; 4. ПИ № [№], всички одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, получени от разделянето на стар ПИ № [№]. Въз основа на представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, приета в първата инстанция и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, въззивният съд е приел за установено, че в периода от 1952 до 1991г. няма записвания в peг. план на [населено място] относно поземлени имоти с идентификатор [№], [№], [№] и [№], образувани след разделянето на поземлен имот с идентификатор [№], представляващ УПИ [№], кв. 10 складова база в [населено място], тъй като разделянето на урегулирания поземлен имот, представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш 12259.1011.2) по кадастрална карта на [населено място], на четири нови урегулирани поземлени имоти, е одобрено през 2019г. - със заповед № 777/17.05.2019г. на кмета на [община] е одобрено частично изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ЧИПУП-ПРЗ), за разделяне на урегулиран поземлен имот (УПИ) [№], кв. 10 по плана на Складова зона на [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]) по кадастрална карта на [населено място], на четири нови урегулирани поземлени имоти, с предназначение: „За ремонти, поддържане на транспортни средства, в съществуваща устройствена зона „Пп“ (предимно производствена). Посочено е, че новообразуваните поземлени имоти са с идентификатори № [№], № [№], [№] и [№] по кадастрална карта на [населено място]. Взето е предвид, че с Решение № 95/29.03.2023г. на Административен съд [населено място], е отменена заповед № 777/17.05.2019г. на Кмета на [община], с която е одобрено частичното изменение на ПУП-ПРЗ с оглед разделянето на УПИ [№], кв.10, Складова зона по плана на [населено място] и обособяването на 4 нови урегулирани поземлени имота, всичките с предназначение „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, обособяване на обслужваща [улица],00 кв.м. за достъп до новообразувания УПИ [№], както и регламентиране на застрояването в тях в съществуващата устройствена зона „Пп“ (предимно производствена зона), като с оглед отмяната на заповедта, в КККР на [населено място] имотът е възстановен във вид преди разделянето. Констатирано е, че в [община] не са поддържали регистри (разписни книги) за имоти собственост на юридически лица, включително и за процесните. Посочено е, че от извлечения от съществуващи планове в [община] за имот УПИ [№], кв. 10 по плана на Складова зона [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№]), настоящ идент. [№], е установено, че съгласно извадка от стар регулационен план на Складова зона [населено място], одобрен със заповед № 2312/11.11.1963г., е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не е конкретизиран имота като УПИ. Съгласно извадка от Помощен кадастрален план на Складова зона [населено място] и изготвен регистър на имотите за предаване на материалите на Службата по кадастър Враца, във връзка с изготвяне на КККР на [населено място] имот 502.5120 (УПИ III -2, кв.10) с площ 2,401 дка и с начин на ползване (предназначение) утайник, естакада и съществуваща в имота сграда [№] - производствена, складова с площ 20 кв.м., поради непредставени документи за собственост е записан на [община]. Посочено е, че по скицата е отразен съседен имот „Бензиностанция“ на Автобусни превози ЕООД, както и че в приложения Регистър на имотите на обект „Кадастрален план на Складова зона [населено място]“ изготвен от „Врачански териториален кадастър“ ЕООД през 2000г. е отразен имот в собственост на „Товарен автотранспорт - Враца 98“ АД, с адрес „Мито Орозов“ 63, като не е конкретизиран № на имота по плана. Отразено е, че не са представени документи за собственост. Посочено е, че с Протокол № 72 от 19.04.2011г., решение № 959 на Общински съвет Враца, е одобрен План за регулация в цифров и графичен вид с достъп до данните в него чрез информационна система, интегрирана с тази на Служба по геодезия, картография и кадастър-Враца в строителните граници на града, включително и[жк]. Конкретизирано е, че действащите планове запазват действието си, с изключение на случаите, когато, в резултат на изменението на плана за регулация те влизат в противоречие с действащите устройствени правила и норми. Съобразено е, че за имот с бивш идентификатор [№] е отреден УПИ [№], кв.10 по плана на Складова зона на [населено място] в новообособената зона „Предимно производствена“(Пп), като от предоставена допълнителна информация свързана с имот [№], идентичен с бивш поземлен имот с ид. [№] по КККР (УПИ [№], кв.10 по плана на [населено място]) с удостоверение № 2830/23.11.2023г. (1894/10.08.2021г.) на Главния архитект на [община], е установено, че обект „Външна мивка с масло и калоуловител“, със строителен протокол № 14/04.04.1980г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа, сграда с идент. [№] по Кадастрална карта на [населено място], е законно изграден строеж и не подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбите на § 6 от ПЗР към Наредба 2/31.07.2003г. Съобразено е, че в акт № 103/15.07.1997г. за частна държавна собственост на Областен управител [населено място], е отразена сграда построена съгласно протокол обр. 16/15.02.1990г. - монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв.м. - дълготраен материален актив на дружество „Товарен автотранспорт“ ЕООД, като тези активи са в капитала на „Товарен автотранспорт“ ЕООД съгласно представено извлечение от с/ка 203 и Решение на Врачански окръжен съд от 03.12.1991г. по ф.д. 4122. Взето е предвид, че съгласно изготвена ръчна скица от геодезическо заснемане от 2013г. на инж. К. С., съоръженията, прилежащи към обекта са разположени в поземлен имот с ид. 12259.1011.213 по КККР на [населено място], въз основа на което при заснемането е направено заключение, че имотът е неподеляем. Посочено е, че транспортната достъпност до сградата и прилежащите съоръжения се осъществява от югоизточната граница на поземления имот, а самите съоръжения и прилежащата сграда са разположени в останалата част на имота. Съобразено е също така, че в наличните архиви на [община] не са открити издадени заповеди, протоколи и др. за предаване на процесния имот за стопанисване и управление на трети лица, в т.ч. и от Околийски/Градски народен съвет Враца. Констатирано е, че имотът от 1998г. до 16.05.2023г. се е ползвал и стопанисвал от наемател ЕТ „Виоли- Х. В.“, „ВИОЛИ ТРАНС“ ЕООД, съгласно сключени договори за наем с „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД, както и че със заповед № РД-18-ДС-38/06.04.2023г. на Областен управител на обл. Враца имотът е иззет. Взето е предвид, че според заключението по приетата експертиза са вписани активи на ищеца по сметка 201, но не е конкретизирана площта на земята - имал е две площадки, като в приложеното извлечение 201 не е конкретизиран размера и според вещото лице не може да се направи категоричен извод коя от двете площадки е заведена; дружеството е имало поземлени имоти, които са се намирали на площадката на квартал Складова зона. Посочено е, че от приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, наред с вече посочените данни, е установено, че съгласно извлечения от съществуващи планове в [община] за имот УПИ [№], кв.10 по плана на Складова зона [населено място], представляващ поземлен имот с идент. [№] (бивш [№] ), настоящ идент. [№], в стар регулационен план на Складова зона [населено място], одобрен със заповед №2312/11.11.1963г., е отразена площадка на ДАП ГАРАЖИ, като не е конкретизиран имота като УПИ. Констатирано е, че в поземлен имот с идент. [№] съществува сграда с идент. [№]. Съобразено е също така, че в АЧДС № 4208 от 04.08.1978г. издаден от Градски народен съвет Враца, е вписан и актуван имот в [населено място], ул. местност - индустриална складова зона кв. 10, парцел II с описание: „Закрита автоматична мивка за автобуси, масивна, със сглобяеми елементи на 1 етаж покрита с панели застроена на 216 кв.м. - 1188 куб.м. и хале в което е монтирана автоматичната мивка за измиване на леки коли“, находяща се в кв.10, парцел II по плана на [населено място], който имот е актуван в собственост на ДСО „Автотранспорт“ Враца. Посочено е, че в АЧДС № 4210 от 07.08.1978г. издаден от Градски народен съвет Враца, е вписан и актуван имот в [населено място], кв.10, с описание: „Автоматична мивка закрита, масивна от сглобяеми елементи с общо хале за измиване на леки коли на един етаж покрита панели застроена на 144 кв.м. - 792 куб.м. находяща се в кв.10, парцел II по плана на [населено място]“, който имот е актуван в собственост на ДАП Враца. Взето е предвид, че от направеното съпоставяне на имота вписан в приложените по делото АЧДС № 4208 от 04.08.1978г. издаден от Градски народен съвет Враца и АЧДС № 4210 от 07.08.1978г. издаден от Градски народен съвет Враца - вписани застроявания в имот УПИ [№], кв.10 и процесния имот УПИ [№], кв.10, имот [№] (с предишни идентификатори №, № [№], [№], [№] 6 и [№] 7, образувани след разделянето на поземлен имот с идент. [№], според заключението на вещото не може да бъде установена идентичност - посочено е, че бивш УПИ [№] е граничен с УПИ [№], кв.10, като същият е обхващал площ около УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и [улица], като не е установено застъпване по регулационен план на [населено място], одобрен с Решение № 959/19.04.2011г. на Общински съвет Враца. Взето е предвид, че с Акт за частна държавна собственост № 103 от 15.07.1997г. е актуван имот представляващ „Построена сграда от „Товарен автотранспорт“ ЕООД Враца, върху държавна земя съгласно Протокол обр. 16/15.02.1990г. дълготраен материален актив на дружеството представляващ автомивка от 323 кв.м. на 1 етаж монолитна построена през 1990г. при граници на имота: улица,[жк], бензиностанция, като основанията за съставяне на акта са Протокол обр. 16/15.02.1990г., извадка от с/ка 203 и решение на Врачански окръжен съд по ф.д. № 4132. Посочено е, че съгласно Протокол обр.16 от 15.02.1990г. комисия за приемане на обект по капитално строителство в определен състав е решила: Въвежда в експлоатация „Автомивка за коли“ с инвеститор ф. „Автотранспорт“ Враца, като съгласно счетоводна справка № 14/7 от 30.03.1990г. е извършено осчетоводяване (завеждане на ДМА) по дебита на с/ка 100 и по кредита на с/ка 840 обект „Външна мивка за товарни автомобили“ на стойност на придобиване 73485 лева. Посочено е, че в извлечение на инвентарна книга на ДМА на „Товарен автотранспорт Враца 98“ АД по с/ка 203, ред 4 е отразено вписване: „Външна автомивка“ инв. № 10, дата на придобиване 01.03.1990г., както и че в налични книжни архиви при „Товарен автотарнспорт-Враца 98“ АД са открити: 1. Извлечение - инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт Враца“ ООД с/201 земя заведена под инв. № 455 начална дата на завеждане 31.12.1952г. - справка към 27.04.2000г. на стойност 259,77 лева, но не е конкретизирано каква площ е земята, нито е конкретизирано местоположението и идентификация на вписаната с регистрите земя; 2. Извлечение от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт Враца 98“ АД справка към 20.06.2022г.: с/ка 203 - сгради - външна атомивка, инв. № 10 дата на придобиване 01.03.1990г.; с/ка 207 съоръжения: асфалтиран двор - дата на придобиване (изпълнение) - 20.07.2012г.; асфалтиран двор 2 - дата на придобиване - 01.12.1982г.; естакада - дата на придобиване - 01.09.1982г.; автомивка - 01.12.2001г. От предоставена допълнителна информация, свързана с имот [№], идентичен с бивш поземлен имот с ид. [№] по КККР (УПИ [№], кв.10 по плана на [населено място]) е констатирано, че главния архитект на [община] с удостоверение № 2830/23.11.2023г. (1894/10.08.2021г.), е удостоверил, че обект „Външна мивка с масло и калоуловител“, със строителен протокол № 14/04.04.1980г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа, сграда с идент. [№] по кадастрална карта на [населено място] е законно изграден строеж и не подлежи на въвеждане в експлоатация съгласно разпоредбите на § 6 ПЗР към Наредба 2/31.07.2003г. Отново е посочено, че в акт № 103/15.07.1997г. за частна държавна собственост е отразена сграда построена съгласно протокол обр. 16/15.02.1990г. - монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв.м. - дълготраен материален актив на дружество „Товарен автотранспорт“ ЕООД, като активите са в капитала на „Товарен автотранспорт“ ЕООД съгласно представено извлечение от с/ка 203 и Решение на Врачански окръжен съд от 03.12.1991г. по ф.д. 4122, както и че е налице отбелязване въз основа на извадка от стария регулационния план на складова зона в [населено място], одобрена със заповед № 2312 от 11.11.1963г., без конкретизация, на ДАП гаражи като вещото лице е посочило, че тогава е имало ДАП пътнически и ДАП товарни. Посочено е, че според вещото лице имотът от 2375 кв.м., който е предоставен с решение по протокола от 11.03.1971г. (представеният пред въззивния съд протокол №7 от 11.03.1971г. на ИК на ГНС-Враца, касаещ отреден по плана за държавно дворно място парцел [№] в индустриалната зона от 2735 кв.м.), не съответства с УПИ [№], кв.10 и УПИ [№]. От показанията на свидетеля Г. Ц., който през 1956г. е постъпил на работа в ДАП-Враца като монтьор, е прието за установено, че когато постъпил на работа Товарен автотранспорт (ДАП) бил едно; пътнически и товарен транспорт били едно; ДАП гаражи впоследствие се разделило на пътнически и товарен; товарен автотранспорт не бил ограден, сградата която е администрация; другия имот не този, в който била административната сграда, представлявал голямо пространство, в което били автомобилите; вторият имот не бил ограден, тъй като бил извън града; впоследствие имотът бил ограден с ограда имало и асфалт, ток и вода; ползвал се от ДАП; свидетелят не знаел ДАП да е предоставило имота под наем на трето лице; за измиването на автомобил плащал на ДАП; свидетелят познавал предишния управител на дружеството - Веков. Съобразено е, че според свидетелката Е. Б. (която повече от 25 години живее с наемателя на процесното място, като фирмата е ЕТ „Виолит - Х. В.“, после станала „Виолит транс“ ЕООД) имотът се намирал срещу бл. 38 и 37 до складова база [населено място]; винаги процесният имот бил така ограден; там се паркирали товарни автомобили, миели се; през цялото време докато съпругът на свидетелката стопанисвал автомивката изградена в имота, същият се ползвал от Товарен автотранспорт ДАП - Враца; заплащали през цялото време наем на Товарен автотранспорт; свидетелката не била чувала процесният имот да е бил собственост на друг, освен на Товарен автотранспорт; никой не е изявявал претенции; 2019 година, когато дошли представители на Областна администрация [населено място] във връзка с разделянето на имота на 4 части, разбрали, че има проблем със собствеността; преди това били във взаимоотношения само с Товарен автотранспорт; нямали никакви отношения с Областна администрация; свидетелката работила в дружество Виолит; старият управител Веков, казвал, че ще им продаде процесния имот, тъй като от дълги години били наематели; той починал междувременно; присъствали на преговори във връзка със закупуване на процесния имот; В. С. имал инвестиционни намерения за закупуване на процесния имот, при което се срещал с Областния управител, около 2021г.; след смъртта на Веков открили договорите за приватизация. От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че за да е налице фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), следва да се установи, че държавата е била собственик на конкретен имот, предоставила го е за стопанисване и управление на държавно предприятие и последващо преобразуване на това предприятие в търговско дружество, при което имуществото да не е изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество от акта за преобразуване. Прието е, че държавата е била собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № [№] по КККР на [населено място]. Прието е за безспорно установено, че ищецът „Товарен автотранспорт-Враца-98“ АД е правоприемник на „Товарен Автотранспорт“, съществувала до 1991г. Формиран е решаващ правен извод, че при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, не е установено същият да е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, праводател на ищеца. Изложени са мотиви, че от извлечение - инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт Враца“ ООД с/201, под инв. № 455, с начална дата на завеждане 31.12.1952г., е установено заведена земя на стойност 259,77 лева, но липсва конкретизация каква площ е земята, местоположението или други индивидуализиращи белези. Изложени са съображения, че липсват посочени индивидуализиращи белези и за имот от 2375 кв.м., който е предоставен с решение по протокол от 11.03.1971г., които да позволят извод за съответствие на този имот с процесния. Посочено е, че са вписани активи на ищеца по сметка 201, но не е конкретизирана площта на земята или други индивидуализиращи белези, които да позволяват извод за идентичност с процесния имот. Прието е, че не следва извод за предоставяне на процесния имот за стопанисване и управление и от вписванията за автоматична мивка и гаражи, предвид липсата на идентичност на тези имущества с процесния поземлен имот. Формиран е решаващ извод, че макар да е доказано преобразуването на ищеца от държавна фирма в акционерно дружество, не е доказано процесният имот да е предоставен на праводателя на ищеца от държавата за стопанисване и управление, поради което след като не е налице една от кумулативните предпоставки за възникване право на собственост на заявеното основание по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), ревандикационният иск по чл. 108 ЗС, във вр. чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е отхвърлен като неоснователен. По евентуално заявения правопораждащ фактически състав на оригинерното основание по чл. 79 ЗС, е прието, че ищецът по делото следва да установи, че е упражнявал непрекъснато владение върху процесния имот, в продължение на 5 години, на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че предписаната от закона форма е била опорочена, евентуално, че е упражнявал непрекъснато владение в продължение на 10 години върху същия имот. Прието е, че по делото не е установено, ищецът да разполага с юридическо основание, като обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици, годен да го направи собственик на претендирания поземлен имот, поради което предвиденият в закона период от време за придобиване правото на собственост в процесния случай е 10 години. Съобразено е, че в процесния поземлен имот ищецът притежава сграда, видно от нотариален акт № 41, том III, рег. № 4806, дело № 282/2020г. от 25.11.2020г. на И. Л. - нотариус с район на действие - района на Районен съд – Враца, но са изложени мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е учредено право на строеж, може да се ползва от земята върху която е изградена постройката, доколкото това е необходимо за използването й по предназначение, но без да стане собственик на терена, който ползва. Посочено е, че правото на ползване на държавен парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките на целия урегулирания парцел. Изложени са съображения, че презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, но същата следва да се счита за оборена в хипотеза, при която суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от терена, доколкото правното основание за упражняването на такава фактическа власт е изрично предвидено в чл. 64 ЗС. Прието е, че в случая ищецът и праводателите му са ползвали незастроената част от имота с оглед на упражняването на безспорното им право да държат сграда в чужд имот, и за да могат да започнат да владеят имота, е следвало ищецът да докаже по делото началния момент на узнаване от ответника на промяната на намерението му при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на собствеността. Посочено е, че в конкретния случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Изложени са съображения, че при промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен (несъмнен) начин, т. е. чрез действия които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия, както и че ползването на имота по предназначение, събирането на плодове, включително граждански (например наем) и изграждане на обслужващи постройки и съоръжения, не представляват отричане правата на собственика. Прието е, че в процесния случай, ищецът не само че не е доказал промяна на намерението да държи вещта като своя, вместо за другиго, но е установено намерението му да държи имота за ответника, с приложените по делото молба с изх. № 29/21.06.2022г., писмо с изх. № 35/12.08.2022г., писмо за намерения с изх. № 30/07.07.2023г., молба с изх. № 47/21.09.2023г. и молба с изх. № 4/17.01.2023г., с които е заявил пред ответника желание да закупи процесния имот на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС, без провеждане на търг, като лице притежаващо собственост върху законно построена сграда, изградена върху чужд поземлен имот. Посочено е, че събраните по делото гласни доказателства също установяват единствено действия на ищеца и праводателите му по ползване на имота, изграждане през годините на различни подобрения и събиране на граждански плодове от имота, които с оглед основанието на което ищеца е придобил фактическа власт върху имота, се явяват недостатъчни да обосноват прилагане последиците на придобивната давност. Прието е, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на имота по давност, като са изложени съображения, че за да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно, а не скрито. Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението си съдът е длъжен да извърши цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а когато анализира заключение на изслушана по делото експертиза, да съобрази всички данни, които вещото лице е посочило като установени, но анализът на тези факти трябва да бъде извършен от съда, особено когато по отношение на осъществяването на тези факти между страните не съществува спор. В настоящия случай от заключенията на изслушаните СТЕ е установено, че за УПИ [№] в кв. 10 по плана на Складова зона – [населено място], представляващ ПИ с идентификатор [№ (бивш [№, с настоящ идентификатор [№], съгласно извадка от стар регулационен план на Складова зона, [населено място], одобрен със заповед №2312/11.11.1963г., е отразена площадка на ДАП Гаражи, като имотът не е конкретизиран като УПИ. Установено е също така по категоричен начин, че именно в този имот се намират утайник, естакада и сграда-производствена, складова с площ от 20 кв.м. Отново според констатациите на вещото лице, вкл. при съобразяване на представеното по делото удостоверение №2830/23.11.2023г. (1894/10.08.2021г.) на Главния архитект на [община], в този имот се намира обект „Външна мивка с масло и калоуловител“, изграден въз основа на строителен протокол №14/04.04.1980г. Тази сграда - монолитна на един етаж и автомивка от 323 кв.м., е отразена в Акт за частна общинска собственост №103/15.07.1997г. като построена съгласно протокол обр.16/15.02.1990г. – дълготраен материален актив на дружество „Товарен автотранспорт“ ЕООД. Наред с това и според изготвената ръчна скица от извършено през 2013г. геодезическо заснемане, съоръженията, прилежащи към обекта, са разположени именно в ПИ с идентификатор [№]. Действително в представения по делото АЧДС №4210 от 07.08.1978г. е вписан и актуван имот в [населено място], кв.10 с описание: „Автоматична мивка, закрита, масивна със сглобяеми елементи с общо хале за измиване на леки коли, на един етаж, покрита с панели, застроена на 144 кв.м., находяща се в кв. 10, парцел ІІ, който имот е актуван в собственост на ДАП Враца. Но в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е извършил анализ на тези данни по правилата на формалната логика при съобразяване осъществяването на отразените в експертизата и в останалите доказателства по делото факти в тяхната времева последователност. Събраните по делото доказателства не са ценени в тяхната съвкупност според установените в процесуалния закон и съдебната практика правила. Същите са ценени изолирано едно от друго. Не е отчетено на първо място обстоятелството, че по делото не се твърди, нито се установява ДАП Враца (ДАП Гаражи), разделен впоследствие на ДАП Пътнически автотранспорт и ДАП Товарен автотранспорт (за което по делото не съществува спор), чийто правоприемник е „Товарен автотранспорт Враца“ ЕООД, да е изградило в отредения му още преди 1963г. имот няколко автомивки. Констатациите на вещото лице и данните, съдържащи се в събраните по делото писмени доказателства, вкл. представените актове за държавна собственост, инвентаризационни описи и счетоводни записвания, са ценени от въззивния съд изолирано при съобразяване единствено на обстоятелството по какъв начин имотите са били описани в тези писмени доказателства, но без при това тези данни да бъдат отнесени и съпоставени с данните за построените сгради, извършеното още преди 1963г. отреждане на терен за нуждите на ДАП, както и данните, съдържащи се в представените по делото инвентаризационни описи. Не е съобразено, че в извлечение-инвентаризационен опис от счетоводни регистри на „Товарен автотранспорт Враца“ ООД (справка към 27.04.2000г.) с/201 е отразена земя, заведена под инв.№455, начална дата на завеждане 31.12.1952г. (което съответства и на данните в регулационния план към 1963г.), на която според с/ка 203-сгради, е изградена външна автомивка, инв.№10, дата на придобиване 01.03.1990г., както и отразените по с/ка 207 съоръжения - естакада, дата на придобиване 01.09.1982г. Именно тези постройки са отразени и в счетоводна справка №14/7 от 30.03.1990г., с която е извършено осчетоводяване (завеждане на ДМА) на обект „Външна автомивка за товарни автомобили“, като чрез извлечението-инвентаризационен опис и счетоводната справка се установява наличието на тези активи и предоставянето им на праводателя на ищеца към 30 юни 1991г. Същите постройки са посочени и в извлечението от счетоводните регистри на „Товарен автотранспорт Враца 98“ АД, който извод следва от посочените дати на придобиване и описанието на постройките, като в тези счетоводни регистри са посочен и асфалтираният двор, върху който те са изградени (в съответствие с вече посоченото счетоводно записване на земята, върху която е изградена автомивката). От анализа на тези данни следва категоричният извод, че външната автомивка е била изградена в имот, предоставен на праводателя на ищеца, чиято площ е определена едва според действащия кадастрален план на населеното място, доколкото в предходните планове първоначално площта на предоставения от държавата имот, отреден според предвижданията на плана именно за нуждите на праводателя на ищеца, не е била отразена, а впоследствие при първоначалното съставяне на актовете за държавна собственост идентифициращите имота белези не са били точно обозначени. Заприходяването на земята, върху която е изградена именно тази автомивка в активите на „Товарен автотранспорт Враца“ ООД, макар и без посочването на точната й площ, също подкрепя този извод, особено като бъде съобразена целта на счетоводните записвания и заприходявания и начина, по който те се извършват. И тук следва да се отбележи, че допуснатите в съставените преди 1991г. актове за държавна собственост и регулационни планове неточности не могат да обусловят различен извод предвид установеното по категоричен начин осъществяване на релевантните факти във времето, ценено и по правилата на формалната логика. При постановяване на обжалваното решение не е извършен детайлен анализ и на наличните данни според отразеното в представените актове за държавна собственост, не са съобразени в пълнота констатациите на вещото лице за тези данни, нито липсата на необходимия графичен материал към експертизите, с който да бъдат съпоставени всички установени данни за местоположението на отчуждените през 1963г. имоти и последващите промени, данни за които се съдържат в представените актове за държавна собственост и останалите събрани по делото доказателства. Макар в СТЕ да е посочено, че съгласно извадка от стар регулационен план на Складова база [населено място], одобрен със заповед №2312/11.11.1963г., да е отразена площадка на ДАП Гаражи, като не е конкретизиран имотът като УПИ, по делото липсва графичен материал, който нагледно да обозначава тази площадка и да прави възможно съпоставянето на терена на площадката със съществуващите понастоящем имоти, както и с посочените в съставените през 1978г. актове за държавна собственост парцели (парцел ІІ, посочен в АДС №4210/07.08.1978г.; парцел І, посочен в АДС №4207/04.08.1978г.; имотът по АДС №4208/04.08.1978г., за който вещото лице е посочило, че е парцел ІІ без в акта да има подобно отбелязване). В случая е необходимо подобно графично изобразяване, както и изготвяне на комбинирана скица, съдържаща данните за площадката, отредена по плана от 1963г. (чрез графичното й обозначаване), данните от съставените през 1978г. актове за държавна собственост и графично обозначаване на посочените в тях имоти, вкл. чрез нанасяне на сградите по тези актове, уточняване на извършените в периода от 1963г. до 1978г. промени в действащия регулационен план (доколкото в съставените през 1978г. актове са посочени парцели с конкретни номера с посочен ползвател ДАП-Враца и Автотранспорт-Враца, но без при това в СТЕ да е отразено кога тези парцели са нанесени в регулационния план с тези конкретни номера и какво е било отбелязано при това нанасяне; въз основа на какви заповеди то е било извършено). При изготвянето и на двете СТЕ вещото лице не е извършило необходимото проучване в архива на [община], не е проследило последователно извършените промени в регулационния план за индустриалната складова зона, не е отразило върху скица постройките, посочени в представените актове за държавна собственост, както и кои от тях понастоящем съществуват. Както вече беше посочено по-горе, когато данните, необходими за индивидуализацията на недвижимите имоти, които се съдържат в документите, установяващи предоставяне на право на стопанисване и управление на бившите държавни предприятия, както и в балансите на водените сметки „206-земя и сгради“ са оскъдни, съдът следва да съобрази и данните от изслушаните по делото СТЕ, като ВКС последователно приема в своята практика, че въззивният съд следва да допусне служебно експертиза и когато с въззивната жалба са въведени оплаквания, че поради допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и при оплаквания за необоснованост на фактическите изводи (решение №12/25.02.2019г. по гр.д.№1456/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС в случая въззивният съд не се е съобразил. По причина допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради което по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за служебно назначаване на СТЕ със задача след като извърши справка в архива на [община], вещото лице да изготви комбинирана скица с графично обозначаване на площадката, отредена по плана от 1963г. за нуждите на ДАП, на последващите регулационни промени, относими към тази площадка, да нанесе данните от съставените през 1978г. актове за държавна собственост, като обозначи посочените в тях имоти графично, вкл. чрез нанасяне на сградите по тези актове и да обозначи на тази скица местоположението на спорния по настоящето дело имот. Преди изготвянето на СТЕ е необходимо да се извърши и оглед на място в присъствието на представители на спорещите страни, за да се установи точното местоположение на претендирания имот и това да се отрази на изготвената от вещото лице скица. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение