Решение № 3614 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2020 г.

Решение № 3614 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10583/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя К. Милушев, приподписана от адв. Алексиева, срещу Решение № 171 от 12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 232/2020 г. на Административeн съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-02002019006708-091-001/27.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта му потвърдена с Решение № 105/03.06.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП, с която са установени на [фирма], публични задължения за внасяне, съставляващи задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 6 000 лева – главница, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 528, 81 лева, и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, поддържани от управителя му в открито съдебно заседание, се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в оспорената част. Претендира и присъждане на съдебни разноски, списъкът на които е инкорпориран в протокола от проведеното открито съдебно заседание на 09.03.2021 г. по настоящото дело. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба и наведените в нея оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Сливен е законосъобразността на РА № Р-02002019006708-091-001/27.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта му потвърдена с Решение № 105/03.06.2020 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП, с която са установени на [фирма], публични задължения за внасяне, съставляващи задължение за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 6 000 лева – главница, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 528, 81 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. По спора за окончателния данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, съдът е приел за установено фактическите основания за издаване на РА и съответствие на акта с материалния закон. Според решаващия състав не било спорно от фактическа страна, че със счетоводна справка от 30.12.2015 г. дружеството е взело счетоводна операция дебит сметка 609 "Други разходи" на кредит сметка 501 "Каса" със сумата от 120 000 лева, в резултат на което е намалило счетоводния си финансов резултат за този период с посочената сума и е намалил наличностите си от пари в броя в касата. От страна на оспорващия не са представени доказателства /при доказателствена тежест за същия съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК/ изразходването на средствата да е във връзка с дейността, вкл. и управителната, на дружеството – както се е поддържало в жалбата за "закупуване на компютри, монитори и друга техника втора употреба, посещения на семинари, дарения в полза на лечебните заведения в [населено място] и училище в [населено място], пътни разходи за посещения на клиенти в глада и околните населени места. При тези фактически установявания съдът е приел за правилна и в съответствие с материалния закон тезата на органите по приходите, че липсващата сума по дебита на сметка 501, в размер общо на 120 000 лева, съставлява на практика изплатен дивидент по смисъла на пар. 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, под формата на скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО и подлежи на облагане с данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, задължен за който е платецът на дохода съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ. На този извод е прието за непротивопоставимо отчитането или не на скритото разпределение на печалбата като разход. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Въпреки бланкетното позоваване на касационното основание по чл. 209, т. 3 предв. Второ от АПК, в касационната жалба не са визирани конкретни нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда при разглеждане на делото, а касационната инстанция не следи служебно за такива – чл. 218, ал. 2 от АПК. По материалната законосъобразно и обосноваността на съдебния акт, които следва да бъдат разгледани заедно. Правилно и в унисон с трайната съдебна практика съставът на първоинстанционният съд е дал отговор на повдигнатият пред него въпрос, поддържан и в касационната жалба, относно спазване правилата за възлагане на ревизионните производства, вкл. и тези относно сроковете по чл. 114 от ДОПК, които съображения се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се повтарят, с препращане към мотивите на оспореното решение, съобразно правилото на чл. 221, ал. 1 изр. последно от АПК. Спорен по делото е и въпросът за това представлява ли скрито разпределение на печалбата липсващата касова наличност на ЕООД, за която последното не представя доказателства да е изразходвана във връзка с дейността му, която хипотеза се поддържа и в касационната жалба. В приложимата редакция на легалното определение за "скрито разпределение на печалбата" /ДВ бр. 95/2009 г. /, такова съставляват "сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Видно е, че в обхвата му попадат всякакви суми, които са: 1. начислени в полза на изброените лица; 2. изплатени на тези лица; 3. разпределени под каквато и да е форма /алтернативно/. Доказателства за първата и втората хипотези /на начисляване и изплащане/ безспорно няма. Следователно спорът е за това попада ли липсата на паричните средства на дружеството, които е трябвало да са налични, но очевидно не е така и в тази връзка са взети и коментираните по-горе счетоводни операции, в хипотезата на "разпределени под каквато и да е форма". Според настоящия касационен състав отговорът на този въпрос е положителен, в какъвто смисъл е и тезата на приходната администрация, споделена и от съда. В този смисъл при идентични факти са налице постановени от Върховния административен съд, осмо отделение решения – решение № 6183/27.05.2020 г. по административно дело № 12308/2019 г. и решение № 7249/11.06.2020 г. по административно дело № 845/2020 г. Неоснователни са доводите на касатора, че в случая става въпрос за "документално необосновани разходи" във връзка с дейността на търговеца. В ревизионното производство органите по приходите изискват от ревизираното лице данни, сведения, документи и всякакви други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения /чл. 37, ал. 3 вр. ал. 2 ДОПК/, както и писмени обяснения /чл. 56, ал. 1 ДОПК/. При непредставянето им, те могат да приемат за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за установяването на които са поискани /чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 ДОПК/. По делото не се доказва, че процесната сума е разходвана за дейността на дружеството или изразходваните им е свързано с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, поради което независимо от осчетоводяването им като разход, същите не следва да се третират като разход /по аргумент за противното и от § 1, т. 4 изр. последно от ДР на ЗКПО/ и извършеното осчетоводяване не променя фактите по делото, релевантни за спора. Правилно е прието от съда, че установяването на този положителен от обективната действителност факт, който полза данъчно-задълженото лице, стои изцяло в доказателствена тежест на оспорващия, както по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим съобразно препращащата новела на § 2 от ДР на ДОПК. Или в случая правилно е прието от състава на първоинстанционния съд, че е на лице скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода – чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ и нему е определено задължението с РА /вж. и чл. 14, т. 2 и чл. 15, ал. 1 ДОПК/. Или решението на Административен съд - Сливен не страда от релевираните в касационната жалба пороци, и като правилно следва да се остави в сила, вкл. в частта му за присъдените разноски. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски, а от страна на ответника по касация такива не са поискани, поради което и съдът не присъжда такива Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение