Решение № 5722 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13343/2020 г.

Решение № 5722 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13343/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на С. Т. от гр. Добрич, [адрес], чрез адв. С., против Решение № 302 от 20.10.2020 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 89 по описа за 2020 г., с което е отхвърлено оспорването на касатора против Ревизионен акт № Р – 03000819003422 – 091 – 001/28.10.2019 г., на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 320/17.01.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период – 2015 г. общо в размер на 27 089, 82 лв. – от които 20 000 лв. главница и 7 089, 82 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Приходните органи, чиято е била тежестта да докажат получаването от ревизираното лице (РЛ) на облагаем доход от определена дейност, не са доказали посочения факт. Съдът, при нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест, приел че не става дума за доход от разпределена печалба на дружеството-платец "Топ енерджи България" ЕООД на сумата, без да е доказано, че обложеният доход е такъв по чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съдът не съобразил, че безспорно получената сума от РЛ, в качеството му на собственик и управител на дружеството-платец, представлява средства на дружеството, които подлежат на връщане, а не облагаем доход. Неправилно съдът приел, че неотносим към спора е представеният РА от 16.08.2018 г. на "Топ енерджи България" ЕООД, с който изплатена на РЛ парична сума през 2016 г. по идентичен на процесния начин е приета за скрито разпределение на печалбата, попадащо в дефиницията за "дивидент" по ЗДДФЛ и обложена с 5 % данък върху дивидента при дружеството. Именно след издаването на този РА, от който е видно данъчното третиране от страна на приходните органи на суми, платени като процесната, РЛ е подало данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ на 11.03.2019 г., с която е декларирало 14 250 лв. данък върху разпределения с протоколите от 2018 г. дивидент в общ размер на 285 000 лв. от минали години, съгласно решение от 29.06.2018 г. на съдружниците за такова разпределение на печалби. Това означава, че декларираната сума била обложена по чл. 38 ЗДДФЛ и подлежи на внасяне от платеца на дохода на основание чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ. Всичко това изключвало определянето на процесната сума като доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, защото тя е върната на дружеството чрез прихващане срещу вземането му за изплатен дивидент. Подлежащите на връщане суми не представляват облагаем доход. Неправилно съдът приел, че подадената декларация по чл. 55 ЗДДФЛ не е породила действие, защото не била подадена от назначен ликвидатор на дружеството, след като декларацията е приета и декларираната сума осчетоводена по данъчната сметка на платеца на дохода. Така, процесната сума била обложена два пъти, в нарушение на принципа на еднократност на облагането на данъка върху доходите. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"(ОДОП) Варна при Централното управление(ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП), чрез юрк. Й., оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съобрази следното: По делото не е било спорно, че предметът на ревизията обхваща годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2015 г. Не е било спорно и че РЛ е "местно лице" по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и че е получило през 2015 г. от дружеството "Топ енерджи България" ЕООД, чийто едноличен собственик е било, сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), платена му РКО № 365/2.12.2015 г. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно наличие на основание за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ, за 2015 г. на ревизираното лице за посочената сума. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че първоначално РЛ е дало ясни писмени обяснения, че безспорно паричната сума е получена от него за извършване на касови разходи във връзка с дейността на дружеството и то е разполагало с тази сума, като за периода на проверката (1.01.2013 г. – 31.12.2015 г.) не са му начислявани и изплащани дивиденти. Не е спорно, че сумата не е върната на дружеството, нито е използвана за плащания, свързани с дейността на дружеството. Едва впоследствие РЛ дало нови обяснения в смисъл, че сумата е преобразувана и разпределена на физическото лице като доход под формата на дивидент, по какъвто начин били приети получени от същото лице суми в предходно ревизионно производство на дружеството платец, както и че бил удържан 5 % данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, като ревизиращите органи следвало да процедират по същия начин и за сумата от 200 000 лв. Съдът е приел, че твърденията в по-късните обяснения не са доказани, поради което получената сума е доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и подлежи на облагане. Тези фактически и правни изводи са обосновани. Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил нормативната уредба относно същността и реда за предоставяне на дивидент на съдружник в търговско дружество и представените за първи път в съдебното производство по оспорване на РА Протоколи от 2018 г. за разпределяне на неразпределена, според тях, печалба от минали години, съответно от 29.06.2018 г. за 260 000 лв., от 10.07.2018 г. – за 10 000 лв., от 1.08.2018 г. за 10 000 лв. и от 20.08.2018 г. за 5 000 лв. Правилно съдът е преценил тези доказателства като частни свидетелстващи документи, без достоверна дата и без материална доказателствена сила, които следва да се преценяват с оглед на всички събрани други доказателства. Обосновано съдът е приел, че протоколите не отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 3 от Търговския закон (ТЗ), съгласно който общото събрание приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Протоколите не съдържат размер на неразпределената печалба, време (финансова година) на нейното формиране, нито решение за изплащането на дивидентите, както и решение за изплащане на неразпределена печалба. От анализираните от съда оборотни ведомости е установено, че към момента на издаването на РКО за дружеството не е налице печалба в такъв размер, който да подлежи на разпределяне. Обосновани, при това, са решаващите изводи на първоинстанционния съд, че обсъжданите документи са съставени за целите на съдебния процес по оспорване на РА. Обосновано съдът е приел, че нито декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ, нито справката по чл. 73 от същия закон, нито констатациите на ревизионния акт на "Топ енерджи България" ЕАД, с които за 2016 г. е признато, че дружеството е изплатило през 2016 г. на г-н Т. суми в общ размер на 1 994 000 лв., представляващи скрито разпределение на печалбата, попадащо в дефиницията за "дивидент" по ЗДДФЛ и облагането с 5 % данък върху този дивидент, обосновават убедително обратни на направените фактически и правни изводи. По чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Към датата на подаване на представената декларация от РЛ, в качеството му на представител на дружеството "Топ енерджи България" ЕООД, последното е било в ликвидация и е представлявано от различно физическо лице (това обстоятелство не се оспорва в касационната жалба). Логически не издържа твърдението в касационната жалба, че макар подадена от лице без представителна власт, декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ създава данъчно задължение за дружеството, щом е била приета от приходните органи. Ако това беше вярно, данъчните задължения биха възниквали не по силата на закона, а по силата на декларация. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от обстоятелството, че с РА от 16.08.2018 г. на "Топ енерджи България" ЕООД са установени задължения за данък върху дивиденти, изплатени на г-н Т. през 2016 г., не може да се заключи, че процесната сума също представлява дивидент. Обратно на поддържаното и в касационната жалба липсват доказателства дружеството да е удържало, начислило и платило данък дивидент върху процесната сума. Това прави несъстоятелен доводът, че в нарушение на принципа за еднократното облагане на доходите, процесната сума е обложена два пъти. При посочените фактически установявания, обосновани на събраните доказателства, законосъобразно първоинстанционният съд е решил, че е налице основание по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ за облагане на доход от друг източник, с получател ревизираното физическо лице. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба на основание чл. 161, ал., ДОПК вр. чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 007, 02 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение