Решение № 10725 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4518/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна и частна жалба на Дунав трейд ЕООД чрез неговия пълномощник срещу решение 1/09.02.2021 г. по адм. д. 296/2020 г. на Административен съд - Русе. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответната страна - заместник-кметът на Община Русе чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РД-01-1120/13.05.2020 г. на заместник-кмета на община Русе, с която се разрешава изработване на проект за изменение на подробния устройствен план - план за улична регулация /ПУП-ПУР/ в района на кръстовище - ул. Потсдам и ул. Иван Ведър в гр. Русе, във връзка с реализиране на обект Реконструкция на ул. Потсдам и свързването й с пътен възел бул. България бул. Липник, гр. Русе, и план за регулация на ПИ с идентификатор 63427.8.213 в кв. 3008 по плана на Източна промишлена зона в гр. Русе, като се образува нов урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХХI-213 по плана на гр. Русе. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против заповедта в частта й, с която се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП-ПУР в района на кръстовище - ул. Потсдам и ул. Иван Ведър в гр. Русе, и е оставил без разглеждане жалбата против заповедта в частта й, с която се разрешава изработване на проект за ПУП-ПР на ПИ с идентификатор 63427.8.213 в кв.3008 по плана на Източна промишлена зона в гр. Русе, като е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Първото разпореждане в оспорената заповед е за разрешаване изработването на проект за изменението на плана за улична регулация. При оспорване на заповед, издадена по реда на чл. 135 от ЗУТ, съдът следва да установи дали е налице искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5 на разпоредбата, представена ли е скица - предложение по ал. 2 на разпоредбата, както и прецени съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Изменението е съобразено с действалия към момента на издаване на заповедта ОУП на гр. Русе, както и отговарящо на изискванията на Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии. Всички тези условия в случая за налице, поради което оспорената заповед в частта й, в която се разрешава изработване на проект на изменение на вече одобрен ПУП - изменение на план за улична регулация, е законосъобразна и съответно жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. По своето съдържание и последици второто разпореждане в оспорената заповед представлява акт по чл. 124а, ал. 2 ЗУТ, който се издава от кмета на общината, в случая от зам. кмет като делегиран орган. С него е разрешено първоначално изработване проект на ПУП - ПР на поземлен имот. Актовете от тази категория, с които са упражнени правомощия по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, са изрично обявени от закона за неподлежащи на оспорване - чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. На това основание оспорването срещу заповедта в тази й част се явява недопустимо, а производството в тази част следва да бъде прекратено. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В първата си част оспореният административен акт касае допускане по реда на чл. 135, ал. 3 от ЗУТ на изработването на проект за изменение на план за улична регулация предвид изложените фактически съображения. Спазена е разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ налагаща заявлението да изхожда от лице по чл. 131 ЗУТ. В конкретния казус обект на изменението са регулационните линии на улица, представляваща публична общинска собственост, съответно заявител следва да е община Русе. Изпълнено е и изискването и на ал. 2 от цитираната разпоредба, задължаваща заявителя за промяната на подробния устройствен план да представи скица с предложение за изменението. Съгласно назначената съдебно-техническа експертиза, изменението е съобразено и отговаря с действалия към този момент общ устройствен план, с проекта за нов общ устройствен план на общината и с изискванията на Наредба РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора относно издаването на строителни книжа във връзка с реализирането на обект Реконструкция на ул. Потсдам и свързването й с пътен възел бул. България бул. Липник, гр. Русе, а именно - одобрен технически инвестиционен проект от 26.10.2018 г. и разрешение за строеж 456/26.10.2018 г., доколкото същите не са предмет на настоящото производство. Този проблем може да бъде поставен едва при одобряването/неодобряването на изготвения проект за изменение на подробния устройствен план. Предвид изложеното, като е приел обжалваната в тази част заповед за законосъобразен административен акт, решаващият съд е приложил материалния закон правилно. Решението е правилно и в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на оспорващото дружество. Второто разпореждане в заповедта представлява акт по чл. 124а, ал. 2 ЗУТ за първоначално разрешаване на изработване проект на ПУП - ПР на поземлен имот. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма ЗУТ, определящ процедурата за първоначално приемане на такива планове. Решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а, с които се допуска изработване на проект за общ, съответно подробен устройствен план, не подлежат на оспорване предвид изричната норма на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ. Следователно, след като съдебният контрол за законосъобразност на тези актове е изключен, жалбата на оспорващия в тази част правилно е приета за недопустима. Предвид изложеното, спрямо частта на обжалваното решение с характер на прекратително определение също не са налице твърдените в частната жалба основания за отмяна. Решението в своята цялост е обосновано и материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,