Решение № 9527 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2019 г.

Решение № 9527 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Финансова политика" при Община Родопи, срещу Решение № 1416 от 24.06.2019 г. постановено по адм. д. № 3366 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение по жалба на "М. Сорелле" ЕООД е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 563/8.03.2018 г. издаден от гл. инспектор в "Ревизии и контрол" при отдел "Финансова политика" сектор "МДТ-Събиране и контрол"на Община Родопи, потвърден с решение № 163/19.10.2018 г. на Началник отдел "Финансова политика" на Община Родопи, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ТБО за компонента "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Според касатора, като е приел, че услугата не се предоставя, поради което и такса не се дължи, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което е в противоречие с материалния закон. Между страните не е спорен въпросът, че "М. Сорелле" ЕООД е собственик на процесните имоти, находящи се извън строителните граници на с. Оризари, общ. Родопи и следователно е задължено лице както за ДНИ, така и за ТБО. Имотът попада в обхвата на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, по отношение само на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване. Изводите на АС-Пловдив са направени без да бъдат съобразени представените многобройни писмени доказателства, касаещи периода от 1.01.2013 г. до 1.01.2017 г. и организирането на услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за този период от Община Родопи, чрез кметство с. Оризари. Община Родопи е създала нормативни и административни предпоставки за предоставяне на услугата и освен това е осигурила необходимите човешки и финансови ресурси за нейното фактическо осъществяване, чрез назначаваното на служители за извършване на тази дейност. Обезпечила е и необходимите средства за заплащането й. Въз основа на горните мотиви се иска решението да бъде отменено, като жалбата на дружеството в тази част бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – "М. Сорелле" ЕООД, чрез адв. Петров оспорва касационната жалба. Намира, че същата е неоснователна. Правилно и при съобразяване на доказателствата по делото съдът е приел, че услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е предоставяна за процесните имоти. Въпреки представените заповеди на Кмета на Община Родопи, не е установено, че територията на с. Оризари, в която се намират процесните имоти попада в обхвата им. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При обжалването не се твърдят обстоятелства или правни основания налагащи корекция на изводите на съда. Решението на АС-Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд гр. Пловдив е бил АУЗД № 563 от 8.03.2018 г. издаден от гл. инспектор в "Ревизии и контрол", отдел "Финансова политика", сектор "МДТ-Събиране и контрол" на Община Родопи, потвърден с решение № 163/19.10.2018 г. на Началник отдел "Финансова политика" при община Родопи, в частта относно установени данъчни задължения за лихви за ДНИ в размер на 462. 40 лв. и за ТБО за компонента – "чистота на териториите за обществено ползване" в общ размер на 5 728. 72 лв., от които главница 4 537. 18 лв. и лихви в размер на 1191. 54 лв. При извършената проверка на АУЗД, съдът е приел, че е издаден от административен орган, снабден с необходимите правомощия за това, в рамките на съответното нормативно уредено производство и е обективиран в предвидената от закона писмена форма. По същество на спора е обосновал извод, че с АУЗД законосъобразно са определени задълженията за ДНИ, но по отношение на ТБО не е установено предоставянето на конкретната услуга за имотите собственост на дружеството. За да обоснове този свой извод решаващият състав на АС-Пловдив, е обсъдил представените поделото заповеди на Кмета на Община Родопи по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и е приел, че те не включват в обхвата си строителните граници на село Оризари, а само тази част от населеното място, която е включена в регулационните му граници. Територията на която се намират процесните имоти не е обхваната приложените по делото заповеди. Освен това по делото не са представени доказателства от които да бъде направен категоричен извод, че услугата е предоставяна от община Родопи. АУЗД е отменен по отношение на установените задължения за ТБО, а жалбата на дружеството е отхвърлена за установените задължения за лихви върху вноски за ДНИ. Пред настоящата инстанция се оспорва решението само в отменителната част. В частта, с която жалбата на "М. Сорелле" ЕООД е отхвърлена решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът е извършил проверка за компетентността на издателя на оспорения пред него индивидуален административен акт предвид законодателната уредба към момента на издаването му и правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ. Обсъдена е приложената по делото заповед на Кмета на Община Родопи, която определя кои служители на общинската администрация имат правомощия на органи по приходите за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Актът е издаден и в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който сочи редът по ДОПК. Спорът между страните е само по отношение на ТБО в компонента – поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тежест на общината, в качеството на издател на акта и изпълнител на въпросните услуги е да докаже обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса. В този смисъл тя трябва да установи, че имоти на задълженото лице се намират на нейна територия и на тази територия тя предоставя определени видови услуги, които формират задължението за ТБО. В конкретния случай се касае за ТБО в частта "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". Предоставянето на този вид услуга включва почистване и поддръжка на уличната мрежа, площадите, парковете и алеите в тях, тревните площи и всички други места предназначени за общо ползване от населението. Става дума за поддържане на териториите достъпни за всички в състояние което отговаря санитарно-хигиенните изисквания. За да е дължима таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо да се установи, че общината е предоставяла услугата на териториите за обществено ползване, но не непременно в района, в който е разположен имота на касатора. Дължимостта на таксата за тази услуга не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото лице. Приложено към конкретния правен спор е необходимо да бъде установено, че на територията на с. Оризари, общ. Родопи е извършвана поддръжка на чистотата на обществените територии. Съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционният съд, че не е установено имотите собственост на "М. Сорелле" ЕООД да са включени в териториалния обхват на издадените от Кмета на Община Родопи заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Вярно е, че територията на селото е вписана в тях, но се има предвид само тази която е включена в регулация. Употребеният от общинската администрация термин означава, че това са имотите, които са урегулирани. ЗМДТ не борави с понятието имоти в регулация, а говори за "строителните граници на населеното място". Съгласно § 5, т. 6 от ЗУТ, строителните граници на населеното място са тези определени с устройствен план, без да се включва землището. Добилото гражданственост понятие "в регулация" и употребеният в ЗМДТ израз "строителните граници на населеното място" са идентични по своето съдържание, тъй като включват в себе си територия, който по своя характер е урбанизирана. В конкретния случай не е установено по делото, че процесните имоти са част от тази територия. Изрично в декларациите, въз основа на които се определя задължението за ТБО – чистота на обществените територии, е посочено, че недвижимите имоти се намират извън строителните граници на населеното място. В заповедите, които кметът е издал по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не е предвидено изрично, че услугите, които общината предоставя се отнасят и за ответника по касация. Видно от съдържанието им, в тях са посочени конкретни фирми, за които услугите, във всичките им компоненти се предоставят, но не и "М. Сорелле" ЕООД. Дори да се приеме, че процесните имоти са в териториалния обхват на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ издадени за съответните години, то не е безспорно установено, че услугата е реално извършвана. Правилно решаващият състав на АС-Пловдив е обосновал заключението си за липса на доказателства за реално извършване на услугата. Неоснователно касаторът поддържа, че не са обсъдени представените по делото доказателства за реалното предоставяне на услугата. Първоинстанционният съд не само е описал приложените по делото доказателства, но и е посочил за всяко едно от тях защо не ги кредитира и не установява фактите които имат значение за правилното разрешаване на спора. Приложените по делото трудови договори сочат на осигурен кадрови потенциал на община Родопи да осъществи задължението си да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване, но не и че това е реално осъществено. По делото не са приложени графици, протоколи или други доказателства от които да е видно, че назначените работници по чистотата в конкретни дни са извършвали своята дейност по поддръжка на териториите за обществено ползване, а не по сметопочистване или сметоизвозване например. Настоящата инстанция намира, че неоснователно касаторът се позовава на решение № 16579/5.12.2019 г. постановено по адм. д. № 7998/2019 г. на ВАС. След като се запозна с разгледания в това производство спор, съдът констатира, че изводите на съда са направени при различни фактически констатации на първоинстанционния съд. По тази причина изводите направени по делото не обвързват настоящият състав. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лв. Искането за това е своевременно направено, като са представени доказателства за размера на разноските и реалното им заплащане. Възражение за прекомерност на разноските не е направено от насрещната страна. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така Върховният административен съд, състав на Осмо отделение