Решение № 8249 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район Лозенец-Столична община, чрез юрк. Чолаков срещу решение 6897/30.05.2024г., постановено по адм. дело 3171/2024 г. от Административен съд- София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на кмета срещу решение ППН-01-733/29.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за нищожност на оспореното решение без ясни и конкретни съображения в тази насока, алтернативно за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуалния си представител юрк. Райчева в писмени бележки, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна-М. А. Ц. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на кмета на район Лозенец-Столична община против решение ППН-01-733/29.02.2024г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С решението, постановено по жалба на М. А. Ц. е: 1. Обявена жалба с рег. ППН-733/24.10.2022г. на М. Ц. срещу район Лозенец-Столична община за основателна за извръшено нарушение на чл. 5, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 принципа на отчетността, а именно за това, че към дата 27.08.2022г. не води кааквато и да е документация за дейностите по обработване на лични данни, за които като администратор отговаря, съответно достъп до същата не е осигурен на надзорния орган с цел извършване на наблюдение и преценка на операциите по обработване на личните данни на жалбоподателката; 2. Във връзка с т. 1 от решението и на основание чл. 58, § 2, б. г от регламента е разпоредено на администратора на лични данни район Лозенец-Столична община да изготви правила и политики за защита на личните данни, които да публикува на официалната си интернет страница и да извърши/проведе обучение на служителите си по правилата за защита на личните данни; 3. Определен е срок за изпълнение на разпореждането по т. 2 от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението; 4. На основание чл. 83, § 5, б. а във вр. с чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 допълнително към мярката по т. 2 е наложена имуществена санкция на администратора на лични данни в размер на 2000 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че производството по оспорения административен акт е образувано по жалба на М. Ц. от гр. София до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с оплакване за неправомерно обработване на личните й данни от страна на кмета на район Лозенец-Столична община във връзка с подаден от нея сигнал до кмета за извършени промени в покривната конструкция и архитектурния вид на сградата на [улица] и установеното от бащата на сигналоподателката, че отговорът на сигнала, съдържащ лични данни на Ц. е залепен на входната врата на апартамента не нейния апартамент и на този на родителите й. В подкрепа на твърденията, жалбоподателката прилага снимки от входните врати на двата апартамента. В хода на административното производство пред комисията кметът на район Лозенец Столична община депозира становище, в което посочва, че подаденият сигнал е процедиран по реда на глава VІІІ от АПК, и е обработен в рамките на 2-месечния срок оп чл. 121 от АПК. Оспорва твърденията на Ц., че решението по сигнала е поставено от длъжностни лица на район Лозенец, но посочва, че поради ограничени финансови средства районната администрация не инвестира в ресурси в съобщаването на решения по сигнали по реда на чл. 18а от АПК, като подчертава, че чл. 114 от кодекса не препраща към предвидения в чл. 18а от АПК ред за съобщаване. В допълнение, в становището е посочено, че до залепване върху сгради/самостоятелни обекти в сгради се стига в краен случай-когато страна не може да бъде намерена на адреса или няма лице, което е съгласно да получи съобщението, а от снимковия материал представен от жалбоподателката, не се установяват твърдяните от нея обстоятелства. С решението си Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) приема жалбата на М. А. Ц. за основателна и налага на район Лозенец имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 (отм.); от ЗЗЛД. От правна страна съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта. При издаване на решението на комисията не са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, не е налице противоречие на оспорения акт с материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, доказващи факта по делото, че жалбоподателят не спазва принципа на отчетност, тъй като не доказва, че личните данни на сигналоподателя са обработвани законосъобразно, добросъвестно, по прозрачен начин, за конкретни и пропорционални цели с подходящо ниво на сигурност и защита, съгласно разпоредбите на чл. 5 § 2 във връзка с § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съдът посочва, че за извършеното нарушение в качеството му на администратор на лични данни район Лозенец-Столична община правилно е санкциониран на основание разпоредбата на чл. 83, § 2 от регламента, като при определяне на вида и размера на санкцията -2000 лв. законосъобразно са отчетени тежестта и продължителността на нарушението, обхватът и целта на обработването, както и броят на засегнатите субекти и не на последно място липсата на приети от администратора правила за защита на личните данни при сигнали. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото решение. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на оспореното решение на КЗЛД в съответствие с правомощията по закон, както и че същото съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Правилно и в съответствие с материалния закон е посочено, че Комисията събира и обсъжда всички доказателства, допустими и относими към административния спор, а изводът й за допуснато от страна на район Лозенец-Столична община нарушение на чл. 5, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 е законосъобразен. Неоснователно е касационното оплакване на кмета на район "Лозенец Столична община за нищожност на оспореното решение, което е постановено от законен състав по редовна и допустима жалба. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички аргументи и доказателства, изложени и представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Оплакването не конкретизира точно на кои аргументи не е отговорено и кои доказателства не са обсъдени в обжалваното решение, но следва да се посочи, че решаващият съд излага подробни, задълбочени мотиви, основани на всички становища и възражения на страните по спора, както и на събраните по делото доказателства, като обосновано приема за доказано нарушението на администратора на лични данни район Лозенец-Столична община- на чл. 5, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Що се отнася до представената с касационната жалба съдебна практика на ВАС по ЗЗЛД и свързаните с нея оплаквания на касатора за нарушение на материалния закон, следва да се отбележи следното: В Закона за защита на личните данни са уредени две отделни производства за налагане на предвидените в Глава осма от същия закон административни наказания, а именно: 1. в хипотезата чл. 12 от ЗЗЛД административните наказания глоба и имуществена санкция се налагат в производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), в което на осн. чл. 43, ал. 2 от ЗЗЛД председателят на Комисията за защита на личните данни е компетентният орган за издаване на съответните наказателни постановления; 2. в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, при която КЗЛД, действаща като колективен орган -особена юрисдикция, се произнася с един акт/решение/, като има правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението, и да наложи административно наказание. В този случай производството се развива по реда на АПК, по който ред подлежи на обжалване решението на комисията/чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД/, какъвто е конкретния случай. Ето защо цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия спор. Правилна е и преценката на административния орган и на съда, и по отношение на правното основание за налагане на съответното административно наказание, както и неговия размер. За допуснатото нарушение правилно КЗЛД налага предвидената в чл. 83, § 5, б. а във вр. с чл. 58, § 2, б. и от регламента имуществена санкция. Съобразно приложимото към случая право, в обстоятелствената част на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения във връзка с определената по размер конкретна санкционна мярка имуществена санкция. Административният акт съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор, при определяне размера на имуществената санкция 2 000 лева. При определянето й са взети предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства, посочени по-горе. С оглед на изложеното, обжалваното първоинстанционно решение не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е обосновано, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на Комисията за защита на личните данни следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, платимо от касатора. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение