Решение № 15500 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2014 г.

Решение № 15500 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2156/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ"), сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д "ОДОП") - гр. Бургас, срещу Решение № 1701 от 18.10.2012 г., постановено по адм. д. № 554/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас (АСБ), поправено с Решение № 2110 от 7.12.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, В ЧАСТТА, с която е изменен Ревизионен акт № 021101316/10.11.2011 г. (РА), издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Бургас, относно определените задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), както и в частта за разноските в размер на 654,00 лв., които Д "ОУИ", сега Д "ОДОП" - гр. Бургас е осъдена да заплати на "Ди енд Ди 2010" АД.

След изпращане на делото във Върховния административен съд по подадената касационна жалба срещу Решение № 1701 от 18.10.2012 г. е образувано адм. д. № 547 по описа на ВАС за 2013 г. Съставът на съда е преценил, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за допълване на решението относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Металстрой БГ" ООД, "Таби груп" ЕООД и "Атланта Кар 1" ЕООД чрез отмяната на установеното с РА за тези доставки. Предвид това е прекратил производството по делото пред себе си и го е върнал на състава на АСБ за допълване.

С Решение № 170 от 7.02.2014 г., постановено по адм. д. № 554 по описа за 2012 г., в производство по чл. 176 АПК, съставът на АСБ е допълнил Решение № 1701 от 18.10.2012 г. по същото дело, поправено с Решение № 2110 от 7.12.2012 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на съдебния акт е добавен израза:

"ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 021101316/10.11.2011 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, изцяло потвърден с Решение № 61/09.02.2012 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Ди енд Ди 2010" ЕАД на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, ал. 1, чл. 25, чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по издадени фактури с предмет - строителни материали, както следва:

• в размер на 2935,54 лева за данъчен период от 1.09.2010 г. до 30.09.2010 г. по издадена от "Металстрой БГ" ООД фактура № 801/30.09.2010 г. на стойност 14677,68 лева и ДДС - 2933,54 лева с предмет - гипсокартон, цимент, унифор, СМ 11;

• в размер на 32896,31 лева за данъчните периоди от 01.10.2010 г. до 31.10.2010 г., от 1.12.2010 г. до 31.12.2010 г., от 1.01.2011 г. до 31.01.2011 г. и от 1.03.2011 г. до 31.03.2011 г. по издадените от "Таби груп" ЕООД общо 10 фактури, както следва: фактура № 8/11.10.2010 г. с данъчна основа 17380,00 лева и ДДС - 3476,00 лева, фактура № 2000000043/30.12.2010 г. с данъчна основа 38166,67 лева и ДДС - 7633,33 лева, фактура № 2000000046/30.12.2010 г. с данъчна основа 2098,25 лева и ДДС - 419,65 лева, фактура № 2000000062/28.01.2011 г. с данъчна основа 21166,67 лева и ДДС - 4233,33 лева, фактура № 2000000064/29.01.2011 г. с данъчна основа 31500,00 лева и ДДС - 5300,00 лева, фактура № 1000000122/26.03.2011 г. с данъчна основа 10800,00 лева и ДДС - 2160,00 лева, фактура № 1000000130/30.03.2011 г. с данъчна основа 10470,00 лева и ДДС - 2094,00 лева, фактура № 1000000128/29.03.2011 г. с данъчна основа 10450,00 лева и ДДС - 2090,00 лева, фактура № 1000000124/27.03.2011 г. с данъчна основа 11600,00 лева и ДДС - 2320,00 лева, и фактура № 1000000126/28.03.2011 г. с данъчна основа 10850,00 лева и ДДС - 2170,00 лева.

• в размер на 15931,66 лева за данъчен период 01.02.2011 г. до 28.02.2011 г. по издадени от "Атланта кар 1" ЕООД общо 8 фактури, както следва: фактура № 1000000551/26.02.2011 г. с данъчна основа 11746,67 лева и ДДС - 2349,33 лева, фактура № 1000000547/22.02.2011 г. с данъчна основа 8270,00 лева и ДДС - 1654,00 лева, фактура № 1000000546/21.02.2011 г. с данъчна основа 7721,67 лева и ДДС - 1544,33 лева, фактура № 1000000542/18.02.2011 г. с данъчна основа 9600,00 лева и ДДС - 1920,00 лева, фактура № 1000000541/17.02.2011 г. с данъчна основа 10520,00 лева и ДДС - 2104,00 лева, фактура № 1000000540/16.02.2011 г. с данъчна основа 11800,00 лева и ДДС - 2360,00 лева, фактура № 1000000539/15.02.2011 г. с данъчна основа 9000,00 лева и ДДС - 1800,00 лева и фактура № 1000000538/14.02.2011 г. с данъчна основа 11000,00 лева и ДДС - 2200,00 лева. "

Срещу това допълнително решение не е подадена касационна жалба от директора на Д "ОДОП" - гр. Бургас. С него, както се написа, е отменен спорния РА, в частта, с която на "Ди енд Ди 2010" АД е отказано право на данъчен кредит по фактурите описани по-горе, издадени от трите дружества. Следователно този въпрос е окончателно решен с влязло в сила решение и решението на АСБ, в частта, с която съдът е отменил процесния РА, в частта на определените задължения за ДДС поради непризнато право на данъчен кредит по посочените доставки, определяйки нов размер на дължимия такъв, поправено с решението за поправка на очевидни фактически грешки, не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

В касационната жалба, срещу решението, в частта, която сега е предмет на разглеждане, се поддържа неправилност на съдебното решение, предмет на контрол, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка оплакванията са за неправилно кредитиране от страна на първоинстанционния съд на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), назначена в хода на съдебното производство, а не тази, която е съобразена от ревизиращия орган. Според касатора, последната е пълна и ясна, като експертът е избрал неконтролирани сделки, аналогични на оценяваните и е приложил осреднения резултат от тях. За да се достигне до цена максимално близка до реалната са използвани корекционни коефициенти при съобразяване вида на имотите, степента на завършеност, инфраструктура, местоположение, данни от НСИ за средните цени на жилищните имоти. Конкретни твърдения във връзка с кредитираната от съда експертиза не се правят. По изложените съображения се иска уважаване на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът "Ди енд Ди 2010" АД оспорва касационната жалба в представени на 18.09.2013 г. писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд, в което се представлява от адв. Найденова. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че спорният РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на приложимия закон. С него е доначислен ДДС в размер на 16790,96 лв. върху определена от органа по приходите данъчна основа на извършени от "Ди енд Ди 2010" АД облагаеми доставки на недвижими имоти, обективирани в посочените в спорния РА нотариални акта за посочените пак там данъчни периоди въз основа на изготвена в хода на ревизията експертиза. Като се е позовал на приетото заключение на експерта, органът по приходите е обосновал извод за наличие на извършени продажби на недвижими имоти по цени, които съществено се отклоняват от пазарните. При съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че правилно и обосновано органът по приходите е пристъпил към установяване на размера на дължимия данък по реда на чл. 122 ДОПК по отношение на продадените от "Ди енд Ди 2010" АД недвижими имоти в процесните периоди. Намерил е обаче, основателно възражението на това дружество срещу определените пазарни цени на оценяваните имоти от изготвената и възприета от органа по приходите в хода на ревизионното производство експертиза. Съдът е кредитирал приетото в хода на съдебното производство заключение на СТЕ, което е определило пазарните цени на имотите по методите, регламентирани с Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба № Н-9) - по метода на увеличената стройност, при който са използвани средни пазарни цени от сп. "Строителен обзор", кн. 7-8/2010 г. и по метода на пазарните цени, по който са използвани като аналози, цени на недвижими имоти по реални сделки. Изложил е съображения, че заключението, дадено от експерта в хода на ревизионното производство е неправилно, необосновано и непълно, тъй като при изготвянето му вещото лице се е ограничило до изброяване и описание на ползваните методи, като липсва констативно-съобразителна част, в която да бъде посочена конкретиката в ползвания метод, съпоставен с конкретните характеристики на оценявания недвижим имот. Според съда, от заключението не става ясно от къде са взети конкретните данни за изготвянето му, тъй като е посочен само вещно-правния статут на оценяваните имоти, тяхното описание и заключение относно крайната стойност; от представените три таблици (Приложение 1, 2 и 3) не става ясно как се формира действителната пазарна цена; липсва посочване, обосновка и анализ на ползваните корекционни коефициенти. Не са посочени ползваните аналози - съпоставими сделки с недвижими имоти с подобни качества на оценявания имот, по реализирани (реални) сделки, въпреки отразеното в заключението, че оценката е изготвена въз основа на метода на пазарните цени. За да кредитира заключението, прието в хода на съдебното производство, съдът е съобразил, че е изготвено след извършена справка в Агенцията по вписванията, оглед на място на процесните обекти, подробно е описана използваната информация и начините, по които са определени пазарните оценки на процесните обекти при съобразяване степента на завършеност на обектите с представените по делото доказателства, като са извършени предвидените в чл. 27 от Наредба № Н-9 корекции. Въпреки, че е кредитирал това заключение, съдът изрично е посочил, че не възприема определената от него оценка на продадените недвижими имоти описани в НА № 24, том I, рег. № 223, дело № 23 от 31.01.2011 г. за извършена продажба на апартамент № Г41, находящ се в гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник", № 381; НА от 16.02.2011 г. е извършена продажба на апартамент № В44, находящ се в гр. Бургас, кв. "Меден рудник", бл. 381 и НА № 76, том I, рег. № 1524, дело № 55 от 1.03.2011 г. за извършена продажба на апартамент № Г43, находящ се в гр. Бургас, кв. "Меден рудник", бл. 381, тъй като по отношение на тях определената от вещото лице оценка е по-висока от тази определена от експерта и приета от органа по приходите в хода на ревизионното производство, и би се стигнало до влошаване положението на жалбоподателя.

Като е анализирал доказателствата и заключението на СТЕ съдът е направил извод, че правилно и обосновано органът по приходите е пристъпил към установяване на размера на дължимия данък по реда на чл. 122 ДОПК по отношение на процесните недвижими имоти, но неправилно е определил данъчната основа, позовавайки се на неправилно, необосновано и непълно заключение по възложената по реда на чл. 60 ДОПК експертиза. С цел установяване на действителния размер на данъка към данъчна основа, определена въз основа на кредитираното заключение на СТЕ, съдът е приел заключението на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), което е преизчислило по периоди допълнително начисления ДДС и лихви за просрочие, с изключение на тези за данъчен период м. 02.2011 г., предвид това, че определената от СТЕ в хода на съдебното производство пазарна цена на продадения недвижим имот е по-висока от пазарната такава, определена от експерта в хода на ревизионното производство. Предвид това съдът е направил извод, че органът по приходите правилно и обосновано е определил допълнително дължим ДДС и лихва, в тази част от РА, и е приел, че същият, в тази част, е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата в тази част. В останалата част е намерил жалбата за основателна, предвид което е изменил спорния РА, като е определил задължения по ЗДДС в размер съгласно заключението на СИЕ, ведно със съответните лихви. Предвид изводите дотук, по отношение корпоративния данък съдът е счел, че при определянето му също следва да бъдат съобразени определените пазарни цени на недвижимите имоти съобразно назначената в хода на съдебното производство СТЕ и според заключението на СИЕ, и в този смисъл е постановил решението си.

Решението, в обжалваната част, е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като в заключение е направил извод за частична основателност на жалбата и е постановил решението си при съобразяване на приетите по делото СТЕ и СИЕ.

Неоснователно е единственото касационно оплакване, предвид предмета на настоящия спор, свързано с кредитиране от страна на първоинстанционния съд на СТЕ, назначена в хода на съдебното производство, а не тази, която е съобразена от ревизиращия орган. За да направи това съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Освен това, независимо от посоченото в експертизата, съобразена от органа по приходите, че методиката на оценяване е съгласно метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на пазарните цени, при изготвянето й не е съобразен предмета по т. 2 и т. 3 на експертизата, така, както е възложена с Акт за възлагане на експертиза - извършването на съпоставка с цените на идентични (сходни) имоти при покупко-продажба през процесния период и в района, където се намират процесните имоти, както и изготвяне на справки от официални сайтове и печата за покупко-продажби на идентични (сходни) имоти през този период и район. Въпреки посоченото в т. 6 от експертизата, че оценителят е избрал три неконтролирани сделки, аналогични на контролираната, не става ясно кои именно са тези сделки. Към експертизата са приложени разпечатки от интернет на обяви - предложения за продажба на недвижими имоти, които не представляват справка за реално извършени покупко-продажби и не дават представа осъществени ли са сделки и за цените, на които това е станало. Тоест, не става ясно кои цени са използвани при работата по метода на пазарните цени, за да се достигне до извода, обективиран в Приложение 3 към тази експертиза относно крайните справедливи пазарни стойности на оценяваните обекти. Предвид изложеното неоправдано е възражението на касатора, че видно от тази експертиза се установява кои са неконтролираните сделки, аналогични на оценяваните, които е съобразил експертът. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че към заключението на СТЕ, кредитирано от него, са приложени нотариални актове за реални сделки, по които е работило вещото лице (описани в заключението) и които касаят извършения сравнителен анализ. Въпреки посоченото в заключението, съобразено от органа по приходите, че след корекции са получени стойности, относими към контролираната сделка в момента на извършването й, констатира се отразеното от експерта, че е приложил корекционни коефициенти, отразяващи пазарните условия и пазарните стойности "в момента", както и това, че чрез осреднените стойности на един кв. м. от апартаментите се получават "настоящите пазарни стойности" на всеки от оценяваните обекти. В този смисъл не може да се приеме за обоснована получената пазарна цена, обратно на твърдяното от касационния жалбоподател.

Предвид изложеното, съставът на АСБ при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с чл. 202 ГПК е извършил преценка на заключението на приетата в хода на съдебното производство СТЕ, с което при съобразяване на методите по Наредба № Н-9, обосновано са определени пазарните цени на имотите към релевантния момент, и се е позовал на него при постановяване на обжалваното решение и определяне на спорните задължения. Затова то, като валидно, допустимо и правилно постановено, в обжалваната част, следва да остане в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,