Решение № 127 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 350/2020 г.

Решение № 127 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 350/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 13.12.2019 г. на Д. К. М., за отмяна на влязло в сила решение от 10.06.2019 г. по гр. д. № 687/2019 г. на ОС Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят Д. К. М., поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като след приключване на производството по делото са се снабдили с нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Ответникът - Н. Й. Й., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С въззивно решение на Варненски окръжен съд № 695 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 687/2019 г., чиято отмяна се претендира, е отменено изцяло решение на Варненски районен съд по гр. д. № 16821/2018 г., и по предявените срещу жалбоподателката от Н. Й. Й. искове, квалифицирани по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС, и е развален договорът, сключен на 29.04.2008 г. с нотариален акт /№/, том ІІ, peг/. №/, нотариално дело /№/ от 29.04.2008 г. на нотариус рег. /№/, с който Й. К. Й. прехвърлил на Д. К. М. недвижим имот (самостоятелен обект в сграда с идентификатор /№/, разположен на седми етаж в сграда /№/, построена в поземлен имот с идентификатор /№/, с административен адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес]0), срещу поето задължение от страна на Д. М. да гледа и издържа пожизнено прехвърлителя, което задължение да изпълнява лично, а при невъзможност с помощта на трето лице, като му осигури необходимите грижи и битово обслужване, прегледи и консултации при лекари, лекарства и всичко необходимо, свързано с лечението му; Н. Й. Й. е признат за собственик на гореописания имот, а Д. К. К. е осъдена да му го предаде, както и да заплати разноските по делото. С определние от 14.11.2019 г. по гр. д. № 3065/2019 г., ІV г. о. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила. За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за установен, че между страните по делото на 29.04.2008 г. бил сключен договор, с който праводателят на ищеца – Й. Й. - прехвърлил на Д. М. процесния имот срещу поето задължение от нейна страна да гледа и издържа пожизнено прехвърлителя. Й. Й. починал на 23.01.2018 г. в [населено място], като оставил за единствен наследник по закон син - ищеца Н. Й.. Прието е, че преди смъртта си прехвърлителят страдал от онкологично заболяване и хипертонична болест ІІ степен, с експертно решение на ТЕЛК - В. му била определена 97 % степен на увреждане без чужда помощ поради злокачествено образувание на бронхите и белия дроб, на 20.07.2016 г. взел кредит в размер на 1 000 лева при срок на издължаване 18 месеца и се е нуждаел се от постоянни грижи, предвид констатираното в миналото наличие на депресивно състояние, затруднена ориентация в околната среда поради нарушение в зрението и двигателен дефицит от заболявания на опорно-двигателната система. Установено е, че Й. Й. и Д. М. живеели на семейни начала в процесния имот, но през месец октомври 2017 г. Д. М. заминала в чужбина за шест месеца и тя контактувала с Й. чрез телефонни обаждания, но от един момент насетне той престанал да отговаря и тя помолила своя позната да предприеме издирването му. В резултат на издирването Й. Й. бил открит мъртъв в апартамента си на 23.01.2018 г., като трупът бил в напреднал стадий на разложение. При тези данни въззивният съд намерил, че предявеният конститутивен иск за разваляне на договора е основателен. Изложени са съображения за това, че въпреки състоянието на Й. Й., за което Д. М. е знаела, тя е предприела пътуване извън страната за период около 6 месеца, като така тя самоволно е прекъснала грижите си за прехвърлителя, без да докаже твърденията си, че е изпълнявала поетите по договора задължения чрез трето лице. Прието е, че щом от края на месец октомври 2017 г. ответницата е напуснала територията на страната и е преустановила изпълнение на задълженията си по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, тя е в неизпълнение до смъртта на Й. Й. през месец януари 2018 г., като ирелевантно за спора се явява обстоятелството дали е заминала извън страната със съгласието на прехвърлителя. Неизпълнението съдът счел за значително с оглед интереса на кредитора, поради което приел, че искът за разваляне на договора е основателен. За основателна била приета и ревандикационната претенция на ищеца - ответник по молбата за отмяна, който бил признат за собственик на имота, а молителката – за негов владелец без правно основание. В молбата за отмяна молителката представя като нови доказателства протокол от 27.09.2001 г. за приемане за съхранение на саморъчно завещание от 26.09.2001 г., саморъчно завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 26.11.2019 г. на нотариус П. С., с район на действие РС В. и нот. акт /№/, н. д. /№ 2002 г. за покупко продажба от Й. Й. на Х. Д. на нива в [населено място] на нотариус С. С. с район на действие РС Д.. От представеното саморъчно завещание е видно, че прехвърлителят Й. Й. е завещал на "фактическата си съпруга Д. К. " спорния апартамент в "гр. В., придобит с продажба на 07.02.1992 г. от ОбНС В. ", лек автомобил, земеделски земи и дял от къща и дворно място в [населено място]". Представените с допълнителна молба писмени доказателства са били относими към заявеното искане за освобождаване на молителката от заплащане на държавна такса. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая с молбата за отмяна е представено саморъчно завещание на прехвърлителя по алеторния договор, което е съставено преди извършване на прехвърлителната сделка. Същото не установява нови обстоятелства, които да не са били известни на съда, но са от значение за спора. Видно е, че саморъчното завещание е било изготвено преди Й. Й. да прехвърли процесния имот на молителката срещу поето от нея задължение да го гледа и да го издържа, с която сделка е отменил по същество завещателното си разпореждане, в частта му относно прехвърления имот с оглед разпоредбата на чл. 41 ЗН, която предвижда, че отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства, които следва да са и от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането, а в процесния случай молителката се позовава на писмено доказателство, което твърди, че не й е било известно по време на процеса, но същото не е от съществено значение за делото при неговото решаване. Представеното завещание, макар и да представлява ново писмено доказателство, не е от съществено значение за изхода на делото по иска с правно основание чл. 87 ЗЗД, тъй като не може да доведе до различна преценка за това изпълнени ли са поетите задължения по алеторния договор от страна на приобретателката - молител в настоящето производство. Няма отношение към същността на спора и представения с молбата като ново доказателство нот. акт /№/, н. д. /№ 2002 г. за покупко продажба от Й. Й. на Х. Д. на нива в [населено място] на нотариус С. С. с район на действие РС Д.. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира за основателно предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 900 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът