Решение № 14139 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2015 г.

Решение № 14139 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11166/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР- С. З., представлявана от директора И. Х. Ч., чрез пълномощника юрк. Митева, против решение № 154 от 17.07.2015 г., постановено по адм. дело № 321/2014 г. по описа на Административен съд - С. З. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - С. К. К., чрез процесуалния си представител адв. Стефчев, в депозирания писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е уважил исковата молба на С. К. К. против Областна дирекция на МВР- С. З., в която е предявена претенция за сумата 350 лв., представляваща имуществени вреди- разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 1183/12 от 15.05.2012 г. на Началник група в сектор ПП при Областна дирекция на МВР- С. З. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е налице отменен по съответния ред административен акт, както и са налице представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, поради което е счел предявената претенция за доказана и основателна. Постановено е и решение № 179 от 22.06.2016 г. по същото адм. д., с което е поправена очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решението досежно допуснатата грешка относно имената на ищеца. Това решение, като необжалвано, е влязло в сила. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 1183/12 от 15.05.2012 г. на началник група в сектор ПП при Областна дирекция на МВР- С. З. на С. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от от един месец. Впоследствие лицето е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано АНД № 1348/12 г. по описа на Районен съд - С. З., приключило с Решение № 818/02.10.2012 г., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно горепосоченото НП. Вследствие обжалването на делото пред АС- С. З. е образувано НАХД № 459/2012 г. по описа на съда, като с Решение № 493/15.12.2012 г. административният съд е оставил в сила постановеното от РС- Стара загора решение. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, като по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че К. действително е бил защитаван от адвокат по обжалване на НП и е направил визираните разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото АНД, Старозагорският РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, а впоследствие в производство пред АС- С. З., същият е оставил в сила постановения съдебен акт. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Обосновано АС е отбелязал, че по делото са приложени договори за правна помощ и са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по двете водени дела Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на АС, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт- процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че Р., не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Р. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция глоба, която той е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (така например решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 350 лв., съобразно представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,