Решение № 11086 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2011 г.

Решение № 11086 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна чрез изпълняващия тази длъжност Надя Лозанова, упълномощена със заповед № 1365/12.10.2010 г. на изпълнителния директор на НАП срещу решение № 2473/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2332/2010 г. на Административен съд - гр. Варна. С обжалваното решение е отменен РА № 030900555/20.072009 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 498/16.09.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 14/12.12.2008 г., издадена от "Транс инвестмънт" ЕООД. Със същото решение са присъдени в полза на "Голд Хотел" ООД разноски в размер на 300 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Сочените касационни основания са за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е изследвал всички релевантни за спора доказателства. Твърди, че в ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършване на доставка на стока или услуга - чл. 68 във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Касаторът се е позовал на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, според която при неправомерно начислен данък, данъчен кредит не е налице. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на "Голд Хотел" ООД срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство "Голд Хотел" ООД - гр. Варна чрез адв. Йоцов я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. Досежно основателността й приема следното: С решение № 2160/16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2711/2009 г. на Административния съд - гр. Варна е и отхвърлена жалбата на "Голд Хотел" ООД срещу РА № 030900555/20.072009 г., издаден от ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 498/16.09.2009 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38 000 лв. по фактура № 14/12.12.2008 г., издадена от "Транс инвест" ЕООД. С решение № 9592/08.07.2010 г. по адм. дело № 3181/2010 г. на ВАС, IА отделение е отменено посоченото по-горе първоинстаницонно решение само в частта за отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38 000 лв. по фактура № 14/12.12.2008 г., издадена от "Транс инвест" ЕООД и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав. В отменителното решение касационният състав е приел, че необосновано е приета от първоинстанционния съд липсата на реална доставка по цитираната фактура, с единствения аргумент, че не са представени документи, доказващи плащане на договореното възнаграждение по граждански договор от 10.07.2008 г. между "Транс инвест" ЕООД и архитект Валери Петков - подизпълнител, което само по себе си не може да обоснове нереалност на доставката между "Голд Хотел" ООД и "Транс инвест" ЕООД. Дадени са указания в отменителното решение да се обсъдят представените с касационната жалба доказателства -анекс от 01.04.2009 г. към граждански договор за извършване на работа чрез личен труд на арх. Петков, писмо-отговор от Община - Варна, дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране". Указанията при новото разглеждане на делото са, да се установи налице ли е идентичност на обектите на проектиране, описани в договора за проектиране от 01.10.2008 г. и тези, посочени в писмото-отговор на Община - Варна. При новото разглеждане първоинстанционният съд, чието решение се обжалва пред настоящата касационна инстанция е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза при повторното разглеждане на делото, неоспорено от страните и което съдът кредитира е установено, че обектите, предмет на договора за проектиране от 01.10.2008 г. са идентични с приложените към делото проекти част "Архитектурна на жилищна и офис сграда в УПИ ХХI - 2047,2045, кв. 6, ж. к. "Бриз-юг" и "Жилищна сграда в УПИ ХХII - 2045 в същия квартал. Съдът, възприемайки тази експертиза е дал отговор на въпроса относно идентичността на обектите и той е положителен. Въз основа на установеното и при спазване разпоредбата на чл. 224 от АПК, регламентираща задължителност на указанията на ВАС за по-нататъшното гледане на делото, съдът е приел, че доставката по фактура № 14/12.12.2008 г., издадена от "Транс инвестмънт" ЕООД е реално осъществена. Обжалваното решение е неправилно. След като е установил идентичността на обектите на проектиране, описани в договора за проектиране от 01.10.08 г. ( сключен между ревизирания субект и "Транс инвест" ЕООД) с тези посочени в писмото на община Варна, административният съд основателно е приел, че предметът на договора е изпълнен, в който смисъл са били и указанията на ВАС. В този смисъл с решението на Варненския административен съд е съобразена разпоредбата на чл. 224 от АПК. Съдът е следвало да прецени обаче доколко осъщественото проектиране е извършено от доставчика по фактура № 14/12.12.08 г. Само положителният отговор на този въпрос би обосновал извод за реалност на удостоверената с процесната фактура услуга. Видно от съдържанието на фактурата е, че в графата " наименование на стоката или услугата" е записано " услуга по договор", т. е фактурата касае доставка на услуга. Не се спори между страните, че основание за издаването на тази фактура е договорът за проектиране от 01.10.08 г. съгласно който ревизираното лице възлага на "Транс Инвест" ЕООД, да извърши цялостно проектиране на обект - жилищни сгради в УПИ ХVI-2045 в кв. 6, ж. к."Бриз -юг" и УПИ ХVII-2045 в кв. 6, ж. к."бриз-юг", гр. Варна, община Варна. При така очертания предмет на договора изпълнителят следва да разполага с персонален капацитет, притежаващ специални познания в областта на архитектурата и градоустройството. При всички случаи на изработка, какъвто несъмнено е процесният договор, изпълнителят се избира с оглед на притежаваните специални знания и умения в областта на възложената работа. В конкретния случай е установено, че стопанската дейност на доставчика по фактурата е търговия на едро със зърно, семена, фуражи и др. суровини от растителен и животински произход ( протокол за извършена насрещна проверка № 030030900555-01/29.04.09 г. на ТД-Варна). Констатирано е също така, че не са представени документи, удостоверяващи извършени разходи от доставчика във връзка с фактурираните услуги. Установено е и не са спори между страните, че проектирането е извършено от архитект Валери Петков, което се установява от представените по делото инвестиционни проекти. В инвестиционните проекти като възложител е посочен "Голд Хотел" ООД, а като собственик на проекта- Архитектурно студио "Инт-екс БГ". Представен е граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 10.07.2008 г. по силата на който "Транс Инвест" ООД възлага на арх. Валери Петров проектирането на обект "Жилищни сгради в УПИ ХVI-2045 и УПИ ХVII-2045 в кв. 6, ж. к."Бриз-юг"-Варна. От съвкупната преценка на данните от изброените по-горе писмени документи могат да се направят следните изводи. Проектирането на обектите, възложено от ревизирания субект реално е осъществено и е внесено за одобряване в община Варна. Услугата по проектирането е предоставена от арх. Валери Петров, а не от "Транс Инвест" ЕООД. Договорът от 01.10.08 г. между ревизирания субект и"Транс Инвест" ЕООД е без основание, тъй като към момента на сключването му изпълнителят не е разполагал с персонал, притежаващ необходимите знания, квалификация и опит за изпълнението му. Гражданският договор за извършване на работа чрез личен труд от 10.07.2008 г. между "Транс Инвест" ООД и арх. Валери Петров не променя този извод, тъй като съдържанието му противоречи на останалите данни по делото, поради което не следва да се кредитира. От датата на този договор излиза, че архитектът е натоварен с проектирането на конкретните обекти, преди проектирането на същите тези обекти да е възложено на възложителя му. От друга страна видно от инвестиционните проекти е, че те са интелектуална собственост на Архитектурно студио "Инт -екс БГ" ООД с водещ проектант арх. Валери Петров, а не на "Транс Инвест" ЕООД. При тези изводи следва, че процесната фактура не отразява реално доставена услуга от издателя й, поради което определения в нея ДДС е без основание, респективно без основание е ползван данъчния кредит от получателя по тази фактура. По тези съображения, Върховният съд преценява като неправилно решението на административния съд, което налага отмяната му, а вместо това постановяване на решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу РА в обжалваната му част. С оглед изхода на спора, на касатора, той и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1210 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд