Решение № 5824 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2018 г.

Решение № 5824 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на ЕТ "А. Янков", със седалище и адрес на управление гр. Костенец, чрез адв. Николов и адв. Гилева от гр. София срещу решение № 744/4.07.2018 г., постановено по адм. дело № 809/2017 г. на Административен съд – София област. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Костенец, в писмено становище, чрез юрк. Цветанова, излага доводи за недопустимост и алтернативно -неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, независимо от погрешното вписване в диспозитива на решението, че е окончателно. Действащата към датата на постановяване на решението /4.07.2018 г. /, редакция на чл. 215, ал. 7 ЗУТ /ДВ, бр. 13/2017 г./ не изключва от касационен контрол решения от вида на процесното. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-04-421/31.07.2017 г. на кмета на Община Костенец, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивен гараж", находящ се в УПИ V-680, кв. 71 по плана на гр. Костенец. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. приетите две заключения на СТЕ /първоначално и допълнително/ се установява по безспорен начин наличие на визираните в заповедта основания по т. 1 и т. 3, ал. 2, чл. 225 ЗУТ за изграждане на процесния гараж в противоречие с действащия ПУП /излиза извън очертанията на УПИ V-680 и при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ. Спазена е процедурата по установяване на незаконния строеж с изготвянето на Констативен акт № 3/07.07.2017 г., като местонахождението на гаража е потвърдено от двете заключения на вещите лица. Изложени са подробни мотиви за момента на изграждане на процесния незаконен строеж - 2005 г., от което е изведен извод за неприложимост на режимите за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са и допълнителни мотиви за липса на надлежни строителни книжа във връзка с процедурата по заверка на екзекутив и пороци на издадената виза, както и за липса на съобщаване по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ на Разрешение за строеж № 37/30.12.2005 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 3/07.07.2017 г., не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетите първоначална и допълнителна СТЕ-зи. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ допълващо застрояване, което противоречи на действащия към момента на изграждането /2005 г. / и към настоящия момент ПУП, тъй като частично попада извън територията на УПИ V-680. Вещите лица са категорични за това обстоятелство, като разминаването е единствено досежно квадратурата на гаража, попадаща извън УПИ V-680, с оглед разминаване на регулационната граница с извършеното заснемане от "Геокад 93" ЕООД и извършените на място измервания. Експертите са установили, че със заповед № О–1196/02.08.1977 г. са изработени и одобрени кадастрален и регулационен план за процесния УПИ, изменен с решение № 16 по протокол № 9/30.10.1996 г. на Съвета по териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при Община Костенец с преотреждане за стопанска дейност на "Еледжик-стил" АД на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗТСУ и ЧИПР и застроително решение, като са проектирани 6 УПИ, между които и УПИ V-680, без придаваеми части и сметки за уреждане по регулация. От изготвения от вещите лица графичен материал се установява по безспорен начин, че процесния незаконен строеж излиза извън регулационните граници на УПИ V-680, което обстоятелство обосновава наличието на визираното в заповедта основание по т. 1, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, независимо от липсата на специализираната водостопанска карта и регистър на р. Марица и предвид това, че липсват показатели за отстояния във визата за проектиране от 23.12.2013 г. Тези установявания в първоинстанционното производство не се опровергават от представените пред настоящата инстанция Схема на работна геодезическа основа, скица-копие от КП и ръчна скица, тъй като съгласно чл. 220 във вр. с чл. 219, ал. 2 от АПК непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание по чл. 209 АПК. Изложеното сочи на безспорно наличие на основанието по т. 1, ал. 2, чл. 225 от ЗУТ, което е достатъчно да обоснове законосъобразността на процесната заповед. Обоснован е и извода на административният съд, че разпореденият за премахване с процесната заповед гараж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г.", а гаража е изграден през 2005 г. С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определено по чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,