Решение № 134 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2014 г.

Решение № 134 от 7.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3283/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефка Атанасова Янкова-Котрулева от гр. София срещу решение № 8328/27.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4015/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 111/14.03.2013 г. на заместник-началника на 03 Районно управление "Полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - заместник-началникът на 03 Районно управление "Полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е била заповед № 111/14.03.2013 г. на зам. началника на 03 РУП при СДВР, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че през периода 16.10.2012 г. - 22.12.2012 г. не е изпълнила постановление от 16.10.2012 г. на прокурор В. Христова от Софийска градска прокуратура, с което са дадени указания по извършване на доразследване по досъдебно производство, изразяващи се в: прилагане на нова справка за съдимост, характеристика от РУП по местоживеене и декларации за семейно и имотно състояние на обвиняемите, както и съставяне на нови постановления за привличане на обвиняемите и разпит на свидетелите пред съдия. На 16.11.2012 г. жалбоподателката е изпратила досъдебното производство в СГП с мнение за предаване на съд, като е изразила становище, че не следва да бъдат изпълнени дадените указания от прокурора, с което е нарушила разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Според съда, дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да опровергаят приетото относно вината й за неизпълнение на указания на наблюдаващия прокурор, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението й правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. Освен това заповедта на зам. началника на 03 РУП София е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало със заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция не се отричат дисциплинарните нарушения, но се твърди, че е въпрос на оперативна самостоятелност разследващият орган да изпълни указанията на прокурора, дали да извършва указаните процесуално-следствени действия. Тази доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АССГ. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е фактът на неизпълнението на постановления на прокурора за извършване на определени процесуални действия. Причините, довели до неизпълнението на писмено постановление са елемент, относим към вида и степента на наказанието, но това е въпрос на свободна преценка на дисциплинарнонаказващия орган. Правилно е тълкуването от АССГ на разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР /обн. в ДВ, бр. 88/2010 г., в сила от 1.01.2011 г./, която е императивна и съгласно която писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. В случая същата е приложимата правна норма, нарушена от жалбоподателката и тя изключва приложението на ал. 3 на същата норма, даваща правомощия на разследващия полицай да взема решения по свое убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като се ръководи от закона. Редакцията на двете цитирани алинеи на чл. 54 от ЗМВР води до единствения правилен извод за неоснователност на оплакванията, че писмените указания на прокурора са незаконосъобразни, а преценката дали те да бъдат изпълнени от разследващия полицай е въпрос на оперативна самостоятелност. При наличие на императивна правна норма, която задължава разследващият полицай да изпълни задължително писмени указания на прокурора, не е налице незаконосъобразност на разпореждането на прокурора. Същото е законосъобразно и пряко свързано с разследването, а преценката какви процесуални действия следва да бъдат извършени в хода на производството е предоставена на прокурора, а не е въпрос на оперативна самостоятелност на разследващия полицай. От друга страна ирелевантно за извършване на дисциплинарното нарушение от страна на жалбоподателката е дали са настъпили негативни правни последици от липсата на разпоредените процесуални действия - разпит на свидетели пред съдия, тъй като законовата норма не въвежда настъпване на вреди от неизпълнение на служебното задължение на разследващия полицай. Неприлагането на постановлението на наблюдаващия прокурор не е основание за отмяна на решението. Въпросните указания са пресъздадени както в процесната заповед, така и в други документи по административната преписка, поради което с представяне на екземпляр от постановлението не би променило установените факти. Освен това, смисълът на тези указания категорично е известен на наказания служител, което се изяснява от съдържанието на представените от нея обяснения. Действително в издадената заповед фигурира и нормата на чл. 222 ЗМВР (отм.), касаеща спазването на процесуалните срокове при разследване по досъдебни производства. Присъствието й е незаконосъобразно, доколкото такива нарушения не са вменени, но предвид току-що направените установявания не влияе на законосъобразността на заповедта, респективно на правилността на съдебното решение. Възраженията по отношение на прилагането на конкретното дисциплинарно наказание и определянето на срока му също са неоснователни. Следва да се има предвид, че в служебните задължения на Стефка Атанасова Янкова-Котрулева - служител на МВР, изпълняващ длъжността разследващ полицай се включва изпълнение и на нормите на НПК, отнасящи се до функциите и отговорностите при провеждане на досъдебните производства. От този аспект, с неизпълнението на задълженията по НПК разследващият полицай не спазва и служебните си задължения като служител на МВР. А в такива случаи с изричната законова норма на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР (отм.) е предвидено налагане на наказание "порицание". Същото е определено в минималния размер, съгласно чл. 227, ал. 2 от правилника и при тази най-лека форма на санкциониране липсата на мотиви не съставлява порок, налагащ отмяна. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,