Решение № 6610 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11113/2020 г.
ВАСVIII отделение02.06.2021 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2790/8.06.2020 г. по адм. дело № 8185/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221718001343-091-001/18.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 835/15.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, в частта с която на "Консулт Б и Г" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура от "Глобал метал груп" ООД и в частта, с която Дирекция "ОДОП" София е осъдена да заплати разноски за сумата над 522 лв. ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Консулт Б и Г" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221718001343-091-001/18.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 835/15.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура от "Глобал метал груп" ООД. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Консулт Б и Г" ЕООД, : [ЕИК], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, сумата от 356 лв. разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6610 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11113/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ("ОДОП") София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против решение № 2790/8.06.2020 г. по адм. дело № 8185/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221718001343-091-001/18.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 835/15.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 10.2014 г. ДДС за внасяне в размер на 6 274. 74 лв., ведно със съответните лихви и за м. 02.2015 г. ДДС за внасяне в размер на 10 255. 16 лв., ведно със съответните лихви. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни съображения за наличието на конкретни нарушения: неправилно определяне на правните и доказателствено релевантни за решаването на спора факти; изместването на правния спор от реалността на облагаемата доставка, по която изпълнител е издателят на фактурата към последващата доставка; непроизнасяне по спорните въпроси и аргументите, изложени от страна на ответника в тази връзка. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли за отмяна на решението на АССГ и постановяване на ново, с което да бъде потвърден процесния РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и внесената държавна такса. Ответникът по касационната жалба – "Консулт Б и Г" ЕООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - частично основателна, поради следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ №Р-22221718001343-091-001/18.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 835/15.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 10. 2014 г. и е определен ДДС за внасяне в размер на 6 274. 74 лв., ведно със съответните лихви и за м. 02. 2015 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 10 255. 16 лв., ведно със съответните лихви, поради отказано право на данъчен кредит от "Глобал метал груп" ООД, "ПТ Строй" ЕООД и "Ер Ди Дизайн" ЕООД. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в установената в закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът се е позовал на заключението на ССчЕ, като е приел, че дружеството и преките му доставчици са извършили счетоводно отразяване за фактурираните стоки, като по всички процесни фактури е налице начисляване на ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. Стигнал е до извод, че разплащанията на всички процесни фактури са извършени в брой или по банков път, като са осчетоводени при жалбоподателя и при доставчиците. Счетоводните записвания са в съотвествие с изискванията на ЗС и НСС. Налице са счетоводни документи при РЛ които показват придобиването на процесните стоки и услуги, както и тяхната последваща реализация. Според съда счетоводната отчетност на дружеството дава възможност за проследяване на движението от първоначалния доставчик към крайните получатели. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно допустимо, но частично неправилно. Относно доставката от "Глобал метал груп" ООД решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо това се постанови отхвърляне на жалбата против РА в същата част. Съображенията за това са следните: По отношение на фактурираната доставка на желязо от "Глобал метал груп" ООД не са представени доказателства за нейното реално осъществяване. Не са представени доказателства за приемо-предаването на стоката във фактурата, съответно нейната индивидуализация. Липсват документи за осъществяване на транспорта по доставката, с оглед на значителното количество фактурирано желязо. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, освен наличието на данъчен документ, следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното приемо-предаване. Според трайната практика на ВАС, притежаването на данъчен документ, издаден от регистрирано лице, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ стоки/услуги. В случая липсват съпътстващи документи, поради което остава неизяснен механизмът на доставката - наличие на договорни отношения между ревизираното лице и доставчика, договорени цени, как вещите, предмет на доставките са били индивидуализирани за всяка конкретна доставка, както и кога и на кого са били предадени, като се държи сметка за родовоопределения характер на вещите и начина за прехвърляне на собственост върху тях. В останалата си част решението е правилно. Съгласно заключението на ССчЕ "ПТ Строй" ЕООД е издал данъчни фактури, които отговарят на изискванията на ЗСч и ЗДДС. Към всички издадени фактури за доставени услуги и материали от "ПТ Строй" ЕООД на РЛ са налични Протоколи обр. 19 за установяване завършването и разплащането на натурални видове СМР и доставки, двустранно потвърдени от страните за предадени и приети количества и потвърдено качество. За периода 01.10.2014 г. – 28.02.2015 г. съгласно Информационния масив на НАП - Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори в посочения период, "ПТ Строй" ЕООД има назначени 4 бр. лица на трудов договор, на длъжности: Строител, за които са подавани Декларации обр. 1 и обр. 6 от Наредба № Н-8/2005 г. Извършените услуги и доставени материали от "ПТ Строй" ЕООД са използвани от РЛ за осъществяване на последващи облагаеми доставки. Във връзка с извършените услуги от "ПТ Строй" ЕООД на "Консулт Б и Г" ЕООД са представени фактури за продажби и протоколи обр. 19 за извършени последващи облагаеми сделки към "Омега дизайн БГ" ЕООД. В процесния период са издадени две фактури от доставчик "Ер Ди Дизайн" ЕООД: № 98/30.10.14 г. принтиране на фолио 118. 80 кв. м. ДО - 5 001. 48 лв. ДДС - 1 000. 30 лв. Общо - 6 001. 78 лв. Фактурата е платена в брой. Наличен е ППП от 30.10.14 г. за качествено извършване на работата.; № 99/31.10.14 г. Рекламна услуга – изработка на 100 бр. календари ДО - 1 000. 00 лв. ДДС - 200. 00 лв. Общо - 1 200. 00 лв. Фактурата е платена в брой. Наличен е ППП от 31.10.14 г. за изработени 100 бр. календари. Неоснователно е главното касационно оплакване за неправилност на решението поради недоказан стоков, персонален и технически капацитет на доставчиците да извършат доставките на услугите. Според съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, обстоятелството, че доставената услуга не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал, материал, активи, разходи за услугата, липса на оправдание в счетоводната документация, само по себе си, не е достатъчно да се изключи правото на приспадане на данъчен кредит. Не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя да доказва с какви ресурси доставчиците са извършили услугите или откъде и дали са разполагали със стоките, както и че непредставянето на доказателства в тази връзка от самите доставчици не следва да се тълкува във вреда на ревизираното лице като частен случай на принципа, че добросъвестният получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане на платения ДДС само поради действия на доставчиците му. Във връзка с гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение в тази си част като правилно постановено следва да се остави в сила в същата част. Решението следва да бъде отменено в частта, в която Дирекция "ОДОП" София е осъдена да заплати разноски за сумата над 522 лв. С оглед изхода на спора и заявената от касатора претенция за присъждане на разноски, същата следва да бъде уважена като в полза на касатора бъдат присъдени разноски в размер на 356 лв. за касационна съдебна инстанция, съразмерно уважената част на оспорването. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение