Решение № 627 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2012 г.

Решение № 627 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9522/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Марю Недев Добрев от гр. Добрич срещу решение № 138 от 22.06.2012 г. по административно дело № 212 по описа за 2012 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3 от 05.03.2012 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Добрич. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Марю Недев Добрев от гр. Добрич срещу решение № 3 от 05.03.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич, за отхвърляне на жалбата срещу разпореждане № 5405118005 от 03.10.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условията за придобит осигурителен стаж 15 години от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е стигнал до правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на материалния закон. Дори при положение, че спорният трудов стаж бъде зачетен от втора категория и общата му продължителност е повече от 15 години, лицето не изпълнява условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) създава право на пенсия до 31 декември 2014 г. включително за мъжете, които отговорят на три кумулативно предвидени условия: да са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; да са навършили 52 години при първа категория труд и 57 години при втора категория труд; да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Към 18.05.2011 г. - датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - жалбоподателят е имал сбор от осигурителен стаж и възраст 90 при зачетен трудов стаж от втора категория 11 години 10 месеца и 8 дни и от трета категория - 18 години, 9 месеца и 29 дни (общо 33 години 7 месеца 24 дни след приравняване към трета категория). Спорът между страните е относно категорията на труда, положен на длъжност "шлосер" от 01.10.1983 г. до 31.12.1984 г. и от 01.01.1985 г. до 08.06.1985 г. в СМК - Толбухин, на длъжност "ел. заварчик" от 22.12.1987 г. - 02.08.1993 г. в Месопромимпекс - гр. Генерал Тошево и на длъжност "заварчик" от 01.04.2003 г. до 04.04.2008 г. в "Панда" ООД - гр. Добрич. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза при положение, че целият спорен осигурителен стаж бъде зачетен от втора категория, общият сбор от възрастта на лицето към 18.05.2011 г. и приравненият към трета категория осигурителен стаж с продължителност 36 години, 8 месеца и 24 дни ще възлезе на 93 години, 9 месеца и 1 ден при изискуем от закона сбор 100. При това фактическо положение въпросите във връзка с категорията на спорния труд са ирелевантни към изхода на спора. Със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но не и мотивите към решението. Във връзка с възраженията на касатора относно осигурителния стаж в "Панда" ООД - гр. Добрич следва да се отбележи, че при съществуващи писмени доказателства по чл. 40, ал. 1 - 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж не са допустими свидетелски показания за установяване категорията на труда. Длъжността "заварчик" е от трета категория при липса на нормативно основание по Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за зачитането й от втора категория. За времето от 01.04.2003 г. до 04.04.2008 г. осигурителните вноски са били внесени в размерите, установени за трета категория труд. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, са издадени при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Добричкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. С Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд - Общо събрание на колегиите, е приел, че в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е бил представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. В първоинстанционното производство ТП на НОИ - Добрич е било представлявана от юрисконсулт, който е отправил искане за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,