Решение № 9530 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4965/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Х. С., гражданин на Сирия, против решение 10685/27.03.2025г., постановено по адм. д. 11634/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 10685/27.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приложил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Х. С. против Решение 11852/14.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че чужденецът е напуснал страната на произход нелегално и преминавайки транзитно през Турция е влязъл незаконно в България. Чужденецът е сирийски гражданин, [заличен текст], [заличен текст], женен, не е бил арестуван и осъждан в Сирия, няма проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политически партии, не е имал проблеми с официалните власти, не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи към него или семейството му. В проведеното интервю пред административния орган е посочил, че семейството му е в Сирия, но има роднини в Германия. Не желае да ес завърне в родината си, тъй като се страхува да не бъде принуден да участва в кюрдската или в сирийската армия. Кандидатът за закрила е живял в [населено място], област Халеб. За изясняване на обстоятелствата е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки подробно бежанската история административният съд е счел, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са относими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Сред подробно обсъждане на представените справки е прието, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, който има за цел да транспонира чл. 9, § 1 от Директива 2011/95 на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съответно чл. 8, ал. 5 ЗУБ изброява видове действия на преследване, сред които са и наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Тълкуването на това действие на преследване е разяснено от Съда на ЕС в решението му по дело C472/13 от 26.02.2015 г. /Shepherd/. Четири елемента следва да се вземат предвид при тълкуването на това конкретно действие на преследване: 1. наличие на военни действия; 2. приобщаващо индивидуално приложно поле, обхващащо целия военен личен състав; 3. риск молителят наистина да участва във военни престъпления; и 4. съществуващи алтернативи на отказа да бъде отбита военната служба. Когато разглежда въпроса дали наказателно преследване и/или наказания за отказ на лице да изпълнява военна служба е/са непропорционални, Съдът заявява, че е необходимо да се прецени дали такива действия надхвърлят необходимото за съответната държава, за да упражни тя законното си право да поддържа въоръжена сила. Това може да наложи да се вземат предвид различни фактори от политическо и стратегическо естество, на които се основават легитимността на това право и условията за упражняването му. Съдът прецизира, че тип наказание като лишаване от свобода до пет години и уволнение от армията без почести не надхвърля необходимото за опазване на реда в съответната държава. В конкретния случай не са налице посочените по-горе елементи по т. 2 и 3, а именно приобщаващо индивидуално приложно поле, обхващащо целия военен личен състав и риск молителят наистина да участва във военни престъпления. Видно от приложената актуална справка, в Сирия не е налице всеобща мобилизация, въз основа на която да се заключи, че при завръщането си в страната на произход, само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде призован в армията. Няма доказателства и за лично призоваване на касатора да се включи в редиците на армията. Не са налице данни, че действащата в Сирия армия извършва военни престъпления. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По преписката няма данни спрямо него или неговото семейство да е било оказвано насилие, нито се сочи да са отправяни заплахи. Кандидатът за закрила е заявил, че не желае да се връща в Сирия заради войната и тежкото икономическо положение, както и за да не бъде повикан в армията. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки относно актуалното положение в Сирия, подробно обсъдени от първоинстанционния съд, следва да се възприеме изводът, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. В момента не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, жалбоподателят не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Международните източници не сочат данни за ниво на безогледно насилие нито в Сирия като цяло, нито в провинцията, в която лицето би се завърнало, към настоящия момент. Гражданската война в Сирия е приключила, както и режимът на Асад, който беше считан за основен субект на преследване. Град Алепо /Халеб/ е под контрола на силите на преходната администрация, която по данни от приложената справка успява да възстанови доверието и подържа спокойствие. Действително, има сведения за неидентифицирани въоръжени групировки, действащи в северните райони на страната /на север от Алепо/, които са причина за около 40% от регистрираните инциденти с насилие срещу цивилни, но инцидентите не са повсеместно явление и не засягат цялата територия. Последното ръководство за Сирия, издадено от Европейската Агенция за подкрепа в областта на убежището сочи, че районите на север от Алепо /Халеб/ са под контрола на Сирийската национална армия, която се счита свързана с Турция. На нея се приписват голяма част от нападенията в района, насочени срещу кюрди, което действително може да попречи на кандидата за закрила да се върне там, но няма пречка той да се установи в Алепо, където е живял и като дете. На 13 март 2025г. временният сирийски президент е подписал конституционна декларация, а на 23.03.2025 г. е формирано временно правителство.Те прогласяват независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и медиите, както и политическите, образователните и трудовите права на жените. Летището в Дамаск е отворено за международни полети, а това в Алепо- за вътрешни. Пред касационната инстанция за пръв път чужденецът съобщава факти за арестуване, които въпреки изрично зададените му въпроси пред административния орган не е споделил в интервюто, нито при първоинстанционното разглеждане на делото. Поради сериозното разминаване между твърденията на различните етапи от производството, настоящата инстанция няма основание да приеме, че е налице промяна във фактическата обстановка, установена пред административния орган и първоинстанционния съд. По делото към момента не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение