Решение № 185 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2009 г.

Решение № 185 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Димитров Христов от гр. Шумен против решение № 55 от 25.06.2009 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. дело № 118/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началника на РДНСК - Шумен за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, обективиран в писмо № Ш /38-00-034/30.01.2009 г. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорения отказ. Ответните страни-началник на РДНСК - Шумен и Славка Илиева Ичова вземат становища за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд, състав на второ отделение го намира за недопустимо. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти за администрацията се поражда задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание. Не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава началника на РДНСК да се произнася по искания на граждани или юридически лица за премахване на незаконни строежи. Началникът е административен орган, който упражнява определените в чл. 222 и чл. 225 ЗУТ правомощия служебно. Той не е правораздавателен орган и няма за непосредствена задача защитата на права на граждани или юридически лица. Тя е възложена от чл. 117, ал. 1 КРБ единствено на съдебната власт. Поради това началникът на РДНСК не е задължен да издава по искане на лица актове за премахване на строежи, пречещи им да упражняват правото си на собственост. При липсата на такава възможност не е бил налице и подлежащ на обжалване отказ. Такъв няма нито по критериите на общата клауза на чл. 21 АПК, нито по тези на специалната клауза на чл. 214 ЗУТ, който в т. 3 сочи като индивидуални административни актове заповедите за спиране или премахване на строежи, а не отказите за издаване на такива заповеди. Следва решението, постановено при липсата на предмет на обжалване, да бъде обезсилено, а делото прекратено, воден от което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,