Решение № 7288 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2020 г.

Решение № 7288 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1848/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вантони" ООД, представлявано от управителя А. П., подадена чрез процесуален представител адв. Терзиева против решение № 6813/13.11.2019 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 7331/2019 г. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 0390219/19.04.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие със събраните писмени доказателства по делото, свидетелските показания и материалния закон - ЗДДС и ЗАНН, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че запечатването на търговския обект за 14 дни, при положение че няма данни за укрити приходи е прекалено тежка мярка за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. По подробно изложени в жалбата и в представените писмени бележки доводи иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. По реда на чл. 219, ал. 1 АПК от "Вантони" ООД са представени писмени доказателства за налагане и плащане на имуществена санкция в размер на 500 лева по наказателно постановление № 468276-F483112/10.10.2019 г. Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности", в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Николаева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0390219/19.04.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности", в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – магазин, находящ се в град София, ул. "Граф Игнатиев" № 35, стопанисван от "Вантони" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта му. От фактическа страна по делото е установено, че на 15.04.2019 г. при извършена проверка от органите по приходите в търговския обект – магазин за сувенири, находящ се в град София, ул. "Граф Игнатиев" № 35, стопанисван от "Вантони" ЕООД е извършена контролна покупка на 1 бр. сувенир на обща стойност 3 лева, за което не е издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство модел "Datecs DP-150" с ИН на ФУ № DT 732463 и ИН на ФП № 02732463. При проверката е установено, че отчетените парични средства от ФУ са с 12 лева повече от фактическата касова наличност. Извършената проверка е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0390219 от 15.04.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че по делото безспорно е установено допуснато нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което обосновано и законосъобразно е наложена принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В мотивите на решението е прието, че извършената контролна покупка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочено е, че при неработещо фискално устройство, каквато е защитната теза на дружеството, е следвало да бъде издаден касов бон от кочан. Според съда в конкретния случай заповедта съответства на целта на закона, която е именно дисциплиниране на субектите при осъществяване на дейността си и недопускане на нарушения на фискалната дисциплина, като срокът определеният от органа по приходите срок е мотивиран. С оглед на тези правни изводи, административният съд е отхвърлил жалбата на "Вантони" ЕООД срещу оспорената принудителна административна мярка и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната агенция за приходите. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е регламентирано, че продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан при блокирало ФУ/ИАСУТД поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от блокирането. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай от доказателствата по делото законосъобразно съдът е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка "запечатване на обект" и тези по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до него. При извършената контролна покупка от органите по приходите на 15.04.2019 г., не е издаден фискален касов бон или фискален бон от кочан каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 и чл. 36, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за противоречие на решението с доказателствата по делото. От протокола за извършена проверка от 15.04.2019 г., съставен от органи по приходите по реда на чл. 50, ал. 1 ДОПК от представените протоколи за извършени ремонти на ФУ № 468/15.04.2019 г. и № 469/18.04.2019 г., както и от свидетелските показания на св. И. П. – служител на "Вантони" ООД и св. Г. П. – техник от сервизната фирма "Параграф 63" ЕООД, съдът е установил, че за извършената контролна покупка не е издаден фискален бон и че ФУ е имало повреда. При констатираната повреда, дружеството е спазило нормата на чл. 36, ал. 3 от Наредба № Н-18, като незабавно се е свързало с лицето, извършващо сервизно обслужване, но не е документирало продажбата по предвидения от закона ред и начин, включително и чрез касова бележка от кочан съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Неоснователни са и възраженията за нарушение целта на закона при издаването на оспорената заповед и определяне продължителността на мярката. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в мотивите на заповедта са изложени конкретни фактически основания за определяне 14-дневния срок за запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Съобразено е както обстоятелството, че отчетената касова наличност е с 12 лева повече от фактическата, така и предходно нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, извършено от дружеството, за което е издадено НП F170226/17.08.2015 г. Доводите в касационната жалба за противоречие на обжалваното решение с определение № 4438 от 12.06.2019 г. по адм. д. № 6474 по описа на Административен съд, София град, с което е отменено разпореждането за допускане на предварително изпълнение на оспорената мярка, са неотносими към предмета на делото. С посоченото определение са преценени предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК във връзка с чл. 188 ЗДДС за допускане на предварително изпълнение, които са различни от материалноправните предпоставки за налагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Установените при проверката обстоятелства относно отчетената и фактическата касова наличност, са послужили като фактически основания за определяне продължителността на мярката. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС административната принуда се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Поради това доводите, че решението е постановено без по делото да е приложен съставения АУАН, не променят изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд, че е установено нарушението на реда и начина за документиране на продажбите в търговските обекти, се основават на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Представените в касационното производство писмени доказателства за плащане на имуществената санкция, наложена за същото нарушение, са относими към основанията за прекратяване действието на принудителната административна мярка от органа, който я е наложил на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, не и към материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. По тези съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на "Вантони" ЕООД е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат на ответника по касация за процесуално представителство от юрисконсулт, чрез представяне на писмен отговор в размер на 100 лева. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган – страна по делото Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,