Решение № 2519 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2014 г.

Решение № 2519 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Супер газ" ЕООД гр. Добрич, подадена чрез адв. Момчил Йондров, АК - Варна, против решение № 160/6.12.2013 г. по адм. д. № 549/2013 г. на Административен съд - Добрич. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е определил правното основание на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата молба не се претендират вреди, а се иска връщане на предварително заплатената имуществена санкция на отпаднало основание. Иска да бъде отменено решението и бъде уважен предявеният иск. Претендира заплащането на разноски по делото. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Видно от представените в предходното съдебно заседание 2 бр. платежни нареждания, претендираната сума е платена на дружеството на 30.08.2012 г. Предвид удовлетворяване на претенцията, производството по делото следва да бъде прекратено. По същество решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Супер газ" ЕООД - гр. Добрич срещу ДНСК - София, с който се претендира заплащане на сумата от 7000 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума, поради отмяната на наказателно постановление № СС-22-ДНСК-252/1.06.2006 г., издадено от зам. началник на ДНСК, ведно със законната лихва от датата на получаване на поканата от ДНСК до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Административен съд - Добрич, е отхвърлил предявения иск. Приел е, че е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и на това основание не може да се претендират вреди от отменено наказателно постановление. Издаването на наказателно постановление е правораздавателна дейност на администрацията и при осъществяването и държавните органи упражняват не разпоредителна, а наказваща функция спрямо нарушителите на правния ред. В хода на касационното производство по делото е представено копие от платежно нареждане от 30.08.2012 г., с което ДНСК е превела по сметка на "Супер газ" ЕООД - гр. Добрич посочената сума. Като основание на превода е посочено "възстановено - НП". В писмено становище по делото от 2.02.2015 г. касационният жалбоподател е посочил, че не оспорва извършеното плащане от ДНСК и претендира само разноски по делото, предвид факта, че ДНСК е станала причина за завеждане на делото. Предвид новото доказателство и установения факт на плащане на претенцията, касационната инстанция приема, че като краен резултат решението на съда е правилно. Към датата на подаване на исковата молба - 22.08.2012 г. претендираната сума не е била преведена по сметка на ищеца и за него е бил налице правен интерес от завеждането на иска. Към датата на постановяване на съдебното решение - 6.12.2013 г., пред административния съд не са били представени доказателства за извършеното плащане и той не е могъл да прецени този факт. Едва пред касационната инстанция се установяват нови факти, които са от значение за делото и следва да се имат предвид на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Предвид това касационната инстанция намира, че не са налице основания за обезсилване на решението и за прекратяване на производството по делото. Към настоящия момент съдът преценява факта на извършеното доброволно плащане на претендираната сума, което води до извод за неоснователност на предявения иск за същата сума и на същото основание. Предвид изложеното, като краен резултат решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането за заплащане на разноски, направено от касационния жалбоподател, е неоснователно. Исковата молба е заведена на 22.08.2012 г., а претендираната сума е преведена на 30.08.2012 г. Действително съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на исковата молба. Но касационният жалбоподател е бил длъжен да вземе предвид извършеното доброволно изпълнение, което е направило по-нататъшното водене на процеса безпредметно. Като не е представил доказателства за плащането, той е станал причина за неоснователното водене на процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,