Решение № 3974 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 103/2015 г.

Решение № 3974 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 103/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационна жалба на "КЬОСЕВ-АВТОМОБИЛИ" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Иванов, срещу Решение № 2354 от 03.11.2014 г. по адм. дело № 2321/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 161203547 от 16.05.2013 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с решение № 692 от 10.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът не се е съобразил с наличието на обективни причини, които са лишили "КЬОСЕВ-АВТОМОБИЛИ" ЕООД от възможността в законово определения срок до 14.10.2011 г. да подаде в ТД на НАП- гр. Пловдив справката-декларация и отчетните си регистри по ЗДДС за периода 01.09. - 30.09.2011 г. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество да се постанови друго, с което се отмени РА в обжалваната част. Алтернативно иска РА да бъде изменен като бъде намален размерът на определените на "КЬОСЕВ - АВТОМОБИЛИ" ЕООД лихви в съответствие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е бил РА № 161203547 от 16.05.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 692 от 10.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в частта, с която на "КЬОСЕВ-АВТОМОБИЛИ" ЕООД са начислени закъснителни лихви в размер общо на 6 106,62 лева за дължим за месец септември 2011 г. данък добавена стойност (ДДС). Съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Формирал е извод за материална законосъобразност на РА като е посочил, че в случая не са налице обективни причини, които да обуславят късното подаване на справката- декларация и отчетните си регистри по ЗДДС за периода 01.09.-30.09.2011 г. Посочил е, че задържането на счетоводната документация и управителя е станало с актове на процесуална принуда, създадени при упражняване на държавната наказателна репресия в съответните производства, подчинени на правилата на НПК. Дали органите по разследването са упражнили същите при законосъобразно прилагане на законите, по които е проведено разследването в случая, не е предмет на разглеждания от съда спор. Изложил е, че по делото няма никакви обективни данни, че управителят Кьосев е направил всичко необходимо своевременно да получи счетоводните си документи от разследващите го органи, вкл. и чрез упълномощени лица. С оглед на това е потвърдил РА в тази му част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е между страните, че с протокол за претърсване и изземване от 30.09.2011 г. са иззети счетоводни документи от обслужващата ревизираното лице счетоводна кантора, от офиса на дружеството и е извършено задържане на управителя на ревизираното лице Кьосев за период от 28 дни. Не се спори, че издадените през 01.09 - 30.09.2011 г. фактури и протоколи са били включени от дружеството в дневника му за продажби за периода 01.02-29.02.2012 г. Основният спорен въпрос е дали изземането на счетоводни документи и задържането на управителя на ревизираното лице във връзка с извършени процесуално-следствени действия са поставили ревизираното лице в обективна невъзможност да подаде в срок изискуемите от чл. 125 от ЗДДС документи, което да бъде предпоставка за начисляването на лихви на основание чл. 175 от ДОПК. За да бъде прието, че причините, които са обусловили късното подаване на документите по чл. 125 от ЗДДС, имат обективен характер, следва да бъде изследван въпросът дали същите създават препятствие, което има характер на неотстранимо, непреодолимо, респективно основателно. В конкретния случай касационната инстанция намира за правилни и законосъобразни изводите на административния съд, че така изтъкнатите от жалбоподателя причини за късното подаване на процесните документи, не попадат в категорията на обективните. Това е така, тъй като посочените от жалбоподателя обстоятелства не са неотстраними и непреодолими. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че ревизираното лице е направило всичко необходимо, за да преодолее посочените пречки за подаването на документите по чл. 125 от ЗДДС, но въпреки това не е успяло да преодолее същите. Недоказани остават твърденията му, че от страна на дружеството чрез упълномощено лице са били предприети съответните действия иззетите документи да бъдат върнати от органите на МВР. Не е доказано, че от страна на счетоводната кантора са били предприети действия, за да бъде разрешен достъп до запечатания офис на фирмата и за връщане на иззетите документи. Недоказани са и твърденията на ревизираното лице, че пълномощник на дружеството е уведомил директора на ТД на НАП- Пловдив за възникналите обстоятелства и е поискал да бъде указано как следва дружеството да постъпи в описаната ситуация, но такива указания от директора не са дадени. Не са представени доказателства, че ревизираното лице е направило искане в досъдебното производство да му бъдат предоставени копия от иззетите счетоводни документи за м. 09.2011 г., за да може да състави и подаде справка-декларация по ЗДДС за м. 09.2011 г. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че дружеството не е положило дължимата грижа да преодолее настъпилите обстоятелства, които според него са пречка за изпълнение на законовите му задължения. То не е доказало, че същите се явяват спрямо него обективни такива. След като са налице процесуални способи за преодоляване на посочените от дружеството обстоятелства, то настоящият състав намира, че същите не могат да бъдат квалифицирани като обективни и да извинят пропускането на законово определения срок. Неоснователно е искането на жалбоподателя РА да бъде изменен като бъде намален размерът на определените на "КЬОСЕВ-АВТОМОБИЛИ" ЕООД лихви в съответствие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Както правилно и законосъобразно е посочил административният съд, не следва определените лихви да бъдат намалени с оглед потенциалната възможност на лицето да упражни право на възстановяване на дължим данъчен кредит. Доказателства по делото, че ревизираното лице е упражнило право на възстановяване на данъчен кредит по процесните фактури за м. 09.2011 г. не са събрани по делото. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като няма направено искане за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,