Решение № 15343 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2010 г.

Решение № 15343 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Димитров Димитров срещу решение № 188 от 11.03.2010 г., постановено по адм. д. № 850 по описа за 2009 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6500/15733 от 28.08.2009 г. на Областна разплащателна агенция при Държавен фонд "Земеделие" София област, за кампания 2008 г., в частта по т. 1. В касационната жалба се поддържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрк. Зарева, представя писмени бележки, в които взема становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание също поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, по наведените в нея оплаквания за неправилност на решението, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Александър Димитров Димитров, против санкции, обективирани в уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6500/15733 от 28.08.2009 г., издадено от ОРА-София област към ДФЗ, с което по подадено общо заявление за плащания на площ с УИН № 23/180608/14643 от Александър Димитров Димитров е одобрена обща сума за получаване в размер на 665. 53 лв., като в частта по т. 1 от писмото са наложени санкции и редукции към заявлението в размер на 1906. 07 лв., наложени в резултат на наддекларирани площи в размер на 1906. 07 лв. При преценката за законосъобразност на оспореното писмо на основанията по чл. 146 от АПК, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен административен орган, както и че не са налице други основания за отмяна. Административният орган правилно се е позовал на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и е постановил отказ за плащане на сумата от 1906. 07 лв., поради което съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно. В мотивите на решението си съдът подробно е обсъдил материалната компетентност на Областните разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да издават решения по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство, както и да извършват разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, достигайки до заключението, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в установената форма. Този негов извод е неправилен, тъй като не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Между страните не е имало спор относно това, че ДФЗ е единствената акредитирана за Република България разплащателна агенция. Със заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. изпълнителният директор на ДФЗ е упълномощил всички експерти от 28-те областни разплащателни агенции да подписват уведомителните писма за извършено плащане за кампания за директни плащания за 2008 г. до всички земеделски стопани, подали заявления. Разглеждайки спора по същество съдът не е съобразил разпоредбите на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), според които Областната разплащателна агенция няма материална компетентност да издаде такъв акт, тъй като няма правомощие да извършва директни плащания по подадени заявления за плащания на площ, както и да намалява размера или да отказва плащане по схеми за национални доплащания. Такива правомощия според чл. 43, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители са дадени на Централно управление на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция със седалище гр. София и законът не предвижда делегирането им на областните разплащателни агенции. В случая не са били налице законовите предпоставки за издаването на уведомителното писмо - предмет на жалбата. Авторът му не е разполагал с материалната компетентност да го издаде. Този извод следва от анализа на чл. 43, ал. 2, т. 2 от отменения Устройствен правилник на ДФЗ (УПДФЗ) и чл. 43, ал. 3 и чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. При липсата на материална компетентност за издаването на акта, порокът на издадения акт е съществен до степен, която го прави нищожен. Както правилно е установил административният съд уведомителното писмо има белезите на индивидуален административен акт. Същото е в отговор на извършени проверки на място и административни проверки по подадено общо заявление за плащане на площ за 2008 г. с уникален идентификационен номер 23/180608/14643 и уникален регистрационен номер 211086, под които Александър Димитров Димитров е регистриран в системата ИСАК. С писмото, в оспорената му част по т. 1, на него му се определят санкции в паричен размер, с което безспорно се засягат негови права, интереси и се създават задължения. От това следва, че въпреки наименованието си "уведомително писмо" то по своята правна същност е индивидуален административен акт, поради което следва да бъде издадено от органа, оправомощен по закон да го издаде, този който разполага с материалната компетентност за това. Не може да се приемат изводите на съда, че е налице валидно упълномощаване на експерта на ОРА София област по силата на заповед № 01-РД/1104 от 15.07.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, т. е. че експертът е действал от името и за сметка на изпълнителния директор на фонда. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 9 от УПДФЗ (отм.), които норми са относими към правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция. Те имат вътрешно организационен характер и предоставят контролни правомощия. Правомощието на РА да извършва плащане по подадените заявления, намалява и отказва плащане, визирано в чл. 43 от ЗПЗП, не е предвидено да се делегира по силата на закона. Според Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4 от 2002 г., ОСС на ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, според която органът, в чиято компетентност е предоставено решаването на определен въпрос, чрез издаването на съответния административен акт, да предостави това си право на друг орган, който обикновено се намира в йерархическа подчиненост на първия. Това прехвърляне или делегиране на правомощие става с изрична заповед. След издаването й органът на когото е делегирано правомощието го упражнява, като сам той издава съответните административни актове при решаването на въпроса. Съобразно чл. 130, ал. 2 от Закон за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Практиката на ВАС, съобразена и с решенията на Конституционния съд в тази насока, е неотклонно ориентирана в посока, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон. В конкретния случай такава законова делегация не е предвидена, поради което и не е налице валидно упълномощаване. При липсата на материална компетентност издаденият административен акт е нищожен. Като не е съобразил това административният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. След отмяната се създава висящност по първоначалната жалба, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд следва да се произнесе по същество, като прогласи нищожността на уведомителното писмо в оспорената му част, а делото следва да се изпрати като преписка на компетентния орган - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, който да се произнесе на основание чл. 173, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение