Решение № 2567 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16861/2013 г.

Решение № 2567 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16861/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Николай Николаев Николаев срещу решение № 6152 от 11.10.2013 г. по адм. д. № 6641/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 48917/28.04.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Независимо от посочването на разпоредбата на чл. 348 НПК, която е неприложима в настоящото производство, се излагат касационни основания за неправилно приложение на материалния закон и за съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че административният орган не е представил доказателства за връчване на наказателните постановления и несъбирането на тези доказателства нарушило правата на жалбоподателя, в представената докладна записка не е посочено как е установен постоянния адрес на жалбоподателя, не е направена справка постоянния и настоящия адрес, който да е различен от посетения, докладната записка няма пореден номер от входящ регистър при ОПП - СДВР, не са събрани доказателства за връчването на другите наказателни постановления. Ответната страна, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е приложена правилно. Налице са влезли в сила 4 броя наказателни постановления, НП № 20341/07.03.2005 г. (отнети 16 контролни точки, връчено лично на лицето на 21.03.2005 г.), НП № 141384/02.11.2006 г. (отнети 12 контролни точки, връчено лично на лицето на 28.12.2006 г.), НП № 120643/03.09.2007 г. (отнети 6 контролни точки, връчено лично на лицето на 13.09.2007 г.), НП № 179831/27.12.2007 г. (отнети 10 контролни точки, връчено на лицето по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН поради неоткриването му на адреса, представена е докладна записка от полицейски служител в ОПП в СДВР). При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната им по реда на чл. 63 от ЗАНН, наказателните постановления са породили за адресата си определените правни последици. Не са споделени възраженията за незаконосъобразност на приложената принудителна административна мярка с оглед изтекла погасителна давност по отношение на всички извършени нарушения, с доводи, че отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи. Нормативна уредба предполага специална процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Възражението за липса на фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, също е прието за неоснователно. Решението е правилно. Съображенията на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства. Съдът е установил, че три от наказателните постановления, посочени в оспорения административен акт са връчени лично, а едно е връчено на лицето по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради неоткриването му на адреса, за което е представена докладна записка от полицейски служител в ОПП в СДВР. Правилни са изводите на съда, че след като не са налице твърдения и доказателства за обжалване на наказателните постановления пред районния по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, /на наказателното постановление връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН/, следва да се приеме, че са влезли в сила. Неоснователно се твърди, че не са налице доказателства за връчването на другите наказателни постановления, съдът е установил, че са връчени лично. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение